Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 53 от 21.03.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно търговско дело 41/2025
Вид
Определение № 53
Подписан
21.03.2025
В сила
25.11.2025
Състав
Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Илияна Тодорова Балтова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16, ал. 6 · Закон за устройство на територията
  • чл. 45, ал. 14 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20252001000041 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

По търговско дело № 20242100900395/2024 г. на Окръжен съд – Бургас „Беркс 2004“ ЕООД, ЕИК 102892022, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №112 е предявил иск за установяване по отношение на ответниците „Дари Инвест“ ООД, ЕИК 102874234, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.

184, вх. 1, ет. 2, ап. 7, „Армид“ ЕООД, ЕИК 119663590, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „Дружба“, бл. 26, вх. Г, ап. 25 и З. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 18, ет. 5, ап. 3, че между страните съществува облигационно правоотношение по предварителен договор от 11.03.2016 г., изменен с анекс от 17.09.2021 г., за делба на поземлен имот с кадастрален идентификатор * в гр. Бургас ведно построената в него сграда с идентификатор *.1.

По същото дело ищецът е предявил и претенции по чл. 80 от ЗЗД да му бъде разрешено да извърши за сметка на ответниците конкретни действия пред административните органи, необходими за изготвяне на проект за ПУП ПРЗ за делба на имота и за промяна на предназначението на сградата, както и за осъждане на ответниците да му заплатят необходимите във връзка с това разходи.

С Определение № 49 от 17.01.2025 г. окръжният съд е прекратил производството по делото и е отменил допуснатото обезпечение на претенциите.

Този акт е атакуван пред настоящата инстанция с частни жалби, 1 подадени от ищеца „Беркс 2004“ ЕООД и от ответника З. Р..

Обжалваното определение е било допълнено в частта за разноските с Определение № 192 от 04.03.2025 г.

Делото е изпратено на настоящата инстанция на 12.03.2025 г. - преди изтичане на срока за обжалване на второто определение, което е било връчено на ищеца на 10.03.2025 г., на ответниците „Дари Инвест“ ООД и „Армид“ ЕООД – на 06.03.2025 г., а на ответника З. Р. - на 07.03.2025 г. От служебна справка в деловодната програма от 20.03.2025 г. става ясно, че посоченият акт не е бил обжалван в едноседмичния срок по чл. 275 от ГПК.

В постъпилите жалби против определението от 17.01.2025 г. са изложени съображения за неговата неправилност.

Първоинстанционният съд погрешно оценил като недопустим иска за установяване на правоотношението по предварителния договор за делба, понеже ищецът вече бил предявил самостоятелен иск за обявяване на договора за окончателен по гр. дело № 927/2024 г. на ОС – Бургас (висящо).

Двете дела имали различен предмет и настоящият спор бил преюдициален.

Ищецът бил легитимиран да претендира установяване на правоотношението по предварителния договор, тъй като то било отречено от другите страни. Те се позовавали на изявления за разваляне на договора.

От друга страна, тъй като сключването на окончателен договор било обвързано с одобряването на ПУП за делба на имота, а ответниците отказвали да извършат необходимите в тази насока действия пред администрацията, ищецът имал интерес да бъде овластен по реда на чл. 80 от ЗЗД да действа вместо тях. Първоинстанционният съд препратил с бланкетни мотиви към влязло в сила определение по гр. дело № 927/2024 г. на ОС – Бургас за прекратяване на предходно производство по чл. 80 от ЗЗД.

Жалбите са оспорени от ответниците „Дари Инвест“ ООД и „Армид“ ЕООД с нарочни писмени отговори.

Бургаският апелативен съд намира жалбите за допустими. Те са подадени от легитимирани страни и са насочени против акт, подлежащ на съдебен контрол при условията на пълен въззив съгласно разясненията по Тълкувателно решение № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:

Ищецът „Беркс 2004“ ЕООД е предявил иск против ответниците „Дари Инвест“ ООД, „Армид“ ЕООД и З. К. Р. за установяване, че между страните съществува облигационно правоотношение по предварителен 2 договор от 11.03.2016 г., изменен с анекс от 17.09.2021 г., за делба на поземлен имот с кадастрален идентификатор * в гр. Бургас ведно построената в него сграда с идентификатор *.1.

Наред с горното ищецът е предявил и претенции по чл. 80 от ЗЗД да му бъде разрешено да извърши за сметка на ответниците конкретни действия пред административните органи, необходими за изготвяне на проект за ПУП ПРЗ за делба на имота и за промяна на предназначението на сградата, както и за осъждане на ответниците да му заплатят необходимите във връзка с това разходи.

Няма спор, а е и видно от приложената деловодна справка, че по гр. дело № 930/2024 г. на ОС – Бургас (висящо) ищецът вече е предявил против ответниците иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен (препис от исковата молба е приложен на л. 117 от делото на ОС). Договорното правоотношение, предмет на установителния иск, ще бъде изследвано в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Потестативното право на ищеца относно обявяването на предварителния договор за окончателен ще бъде признато или отречено със сила на пресъдено нещо. След като двете дела касаят едно и също материално правоотношение, не може да се говори, че настоящият спор е преюдициален. При висящо производство по конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ищецът няма интерес от установителната претенция.

Отделен е въпросът доколко обектът по договорното правоотношение е запазен в същия вид. Предварителният договор за делба касае неурегулирана територия от бивш стопански двор на ТКЗС (за който е имало парцеларен план по чл. 45, ал. 14 от ППЗСПЗЗ). Ищецът обаче сам се позовава на промяна в регулационния статут на имота (а от там - и на неговата площ и граници) поради влязъл в сила ПУП с непосредствено вещно действие по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ (виж заповедта от 07.12.2023 г. на зам. кмета на Община Бургас по строителство, както и констативния протокол от 22.01.2024 г. за липса на постъпили жалби – л. 66 – 70).

Претенциите по чл. 80 от ЗЗД, предявени под условието на уважаване на първия иск, също са недопустими. Без да препраща към определени договорни клаузи, ищецът се домогва да обоснове качеството си на кредитор на ответниците за извършване на действия във връзка одобряване на ПУП – ПРЗ за реално поделяне на поземления имот и сградата. В случая обаче не са касае за заместими гражданскоправни действия по смисъла на чл.

80 от ЗЗД, а за участие в административни производства пред Община Бургас респ. пред АГКК, които се развиват по специален ред.

Сходни претенции по чл. 80 от ЗЗД между същите страни са били 3 предмет на търговско дело № 927/2024 г. на ОС – Бургас, но поради тяхната недопустимост производство е било прекратено с Определение № 1732 от 01.07.2024 г., потвърдено с Определение № 391 от 12.08.2024 г. по ч. гр. дело № 312/2024 г. на АС – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 4942 от 31.10.2024 г. по гр. дело № 3366/2024 г. на ВКС, ІІІ гр. отд. (л. 125 – 135).

По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

В отговора на ответниците „Дари Инвест“ ООД и „Армид“ ЕООД по частната жалба на ищеца „Беркс 2004“ ЕООД се съдържа искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Приложени са доказателства за платен адвокатски хонорар от „Армид“ ЕООД в размер на 300 лева. Този разход следва да се възложи в тежест на ищеца. Представеният договор от 06.01.2025 за правна защита на ответника „Дари Инвест“ ООД (л.

60) обаче предхожда жалбата и не предвижда отделно възнаграждение за въззивното производство. Ето защо в полза на тази страна не се дължат разноски пред настоящата инстанция.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 49 от 17.01.2025 г. по търговско дело № 20242100900395/2024 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Беркс 2004“ ЕООД, ЕИК 102892022, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 112 да заплати на „Армид“ ЕООД, ЕИК 119663590, със седалище и адрес на управление гр.

Сливен, ж.к. „Дружба“, бл. 26, вх. Г, ап. 25 деловодни разноски за въззивното производство в размер на 300 (триста) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4