Решение № 2769 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2769 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100509742 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №10172 от 14.06.2023г., постановено по гр.дело №58477/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, е осъдена ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ на СОБСТВЕНОСТТА и СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”-МВР да заплати на Д. Й. К., с ЕГН **********, на основание чл.128, т.2 КТ вр. с чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР сумата от общо 870 лв., представляваща дължимо, но незаплатено увеличение на трудовото възнаграждение /в размер на 20 %/ за периода от 01.07.2022г. до 27.10.2022г. ; както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ на СОБСТВЕНОСТТА и СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”-МВР да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице по предявените уважени искове.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ на СОБСТВЕНОСТТА и СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ /ДУССД/” - МВР, чрез юрисконсулт Н. Ц., с която се обжалва решение №10172 от 14.06.2023г., постановено по гр.дело №58477/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. с чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР, както и са присъдени в тежест на ответника разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая намира приложение нормата на чл.15, ал.3 от ЗНА, без да отчете факта, че ЗМВР и съответно 1 издадената на основание чл.177, ал.3 и ал.4 и чл.180, ал.3 от ЗМВР Наредба №8121з919 от 13.07.2017г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение от една страна и Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/ за 2022г. от друга регулират различни обществени отношения. Сочи се, че условията, начините на формиране и размерите на трудовите възнаграждения на служителите в МВР са регламентирани в ЗМВР и издадените подзаконови нормативни актове и по-конкретно Наредба №8121з-919 от 13.07.2017г. и не намират законова регулация в ЗДБРБ за 2022г.. В тази връзка се твърди, че не е налице колизия между Наредба №8121з-919 от 13.07.2017г. и ЗДБРБ за 2022г., поради което е неприложима нормата на чл.15, ал.3 от ЗНА, тъй като се касае за нормативни актове с различен предмет на регламентация и регулирани обществени отношения. Излага се още, че на основание §70, ал.1, т.3 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр.81/2016г.) служебното правоотношение на ищеца - Д. Й. К. е преобразувано в трудово правоотношение, считано от 01.02.2017г. , за което между ищеца и ответника е сключен трудов договор №УРИ 5785з-563/04.02.2017г.. В тази връзка се твърди, че досежно ищецът е приложима разпоредбата на §7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017г., която норма постановява, че увеличението на заплатата на служителите с преобразувани правоотношения по §70, ал.1, т.3 и т.4 може да бъде до 20 на сто (а не фиксирано 20 на сто), при условие че размерът на заплатата не надвишава максималния размер на съответната длъжност от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от приложение №3 към чл.5 и чл.6, ал.6 от Наредба №8121 з-919 от 2017г. . Поддържа се още, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин факта, че заплатата на ищеца, определена към 31.07.2022г., за длъжността, която заема, е в размер на 1169 лв., която надвишава максималния размер на заплатата от 1063 лв. на съответната длъжност от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от приложение №3 към чл.5 и чл.6, ал.6 от Наредба №8121з-919 от 2017г.. По тези аргументи се поддържа, че на ищеца не се дължи увеличение на заплатата, тъй като не е изпълнено второто условие на §7, а именно "размерът на заплатата не следва да надвишава максималния размер на съответната длъжност от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от приложение №3 към чл.5 и чл.6, ал.6 от Наредба №8121з-919 от 2017г.". Независимо от това обстоятелство се сочи, че ръководството на МВР, съгласно писмо peг.№8121 р-17662/01.09.2022г. на заместник-министър на вътрешните работи, е взело по целесъобразност решение да се извърши увеличение в размер на 1.5 %, считано от 01.09.2022 г. на индивидуалните заплати на фактически заетите служители на длъжностите в раздел VII от Приложение №3 на Наредба №8121з-919/l3.07.2017г., които не са получили увеличение от 01.07.2022г. и с оглед факта, че ищецът попада в посочената хипотеза на взетото ръководно решение, на същия е увеличена заплатата с 1.5 % (1187 лв.), считано от 01.09.2022г., съгласно заповед №5785з-4532/09.11.2022г. на директора на ДУССД . По изложените аргументи се поддържа, че на ищеца - Д. Й. К. не се дължи увеличение на заплатата с 20 % за исковия период, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Допълнителни съображения в горния смисъл са изложени в писмени бележки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност досежно претендираните от въззиваемата страна разноски за платено 2 адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Д. Й. К., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А.

М., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства, приложил е правилно материалния и процесуалния закон, като е обосновал законосъобразен извод за основателност на заявената искова претенция.

Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за процесния период ищецът има право на претендираното възнаграждение, тъй като същото касае увеличение на трудовото му възнаграждение, предвидено в ЗДБРБ за 2022г., който нормативен акт следва да бъде приложен, но работодателят не се е съобразил с императивните законови разпоредби при определяне на размера на трудовото възнаграждение на ищеца. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от Д. Й. К., с ЕГН **********, срещу ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ на СОБСТВЕНОСТТА и СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”-МВР иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата от 870 лв., представляваща дължимо, но незаплатено увеличение на трудовото възнаграждение /в размер на 20 %/ за периода от 01.07.2022г. до 27.10.2022г..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В случая не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява, че са обвързани от трудово правоотношение, съгласно сключен между тях трудов договор №УРИ 5785з-563/04.02.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ във вр. с §70 от ПЗР към ЗИДЗМВР и чл.159, ал.2 ЗМВР, с утвърден редовен щат УРИ 8121К391/26.01.2017г., като ищецът е приел да изпълнява длъжността "младши специалист /завеждащ складова база/" в сектор "Въоръжение и охрана" към отдел "Логистика и материално-техническо осигуряване" при ДУССД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1102 лв. и добавка за работа в МВР в размер на 5 % от заплатата на длъжност. Трудовият договор е сключен за неопределен срок, считано от 01.02.2017г.. Безспорно е още между страните и от доказателствата по делото се установява, че със заповед №5785з-70/17.01.2020г. е увеличен размера на заплатите за длъжностите на лицата, работещи по трудово правоотношение в ДУССД, считано от 10.01.2020г., като на ищеца заплатата за заеманата от него длъжност е увеличена на 1135 лв., както и че съ с заповед №5785з-3236/29.12.2020г. е увеличен размера на заплатите за длъжностите на лицата, работещи по трудово правоотношение в ДУССД, считано от 01.01.2021г., като на ищеца възнаграждението е увеличено в размер на 1169 лв..

С допълнително споразумение №5785з-3717/14.09.2022г. е изменен сключения между страните трудов договор, като ищецът е преназначен на длъжността "младши 3 специалист /завеждащ складова база/" по утвърден щат със заповед рег.№8121К10395/30.08.22г. в сектор "Въоръжение" при отдел "Материално-техническо обслужване" към ДУССД -МВР при същите условия на труд и възнаграждение, считано от 15.09.2022г. за неопределено време.

Съгласно заповед №5785з-4532/09.11.2022г. на директора на ДУССД, основно месечно трудово възнаграждение на ищеца е увеличено в размер на 11 87 лв., считано от 01.09.2022г. , като увеличението за м.09., м.10. и м.11.2022г. е изплатено на ищеца със заплатата за м.11.2022г..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Обжалваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя досежно неговата незаконосъобразност.

За да постанови обжалваното решение, с което е уважен изцяло предявения иск с п р а в н о основание чл.128, т.2 КТ вр. с чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР, първоинстанционният съд е приел, че в конкретната хипотеза е приложима нормата на чл.1, ал.5, т.6.2.1 от ЗДБРБ за 2022г., в която е предвидено увеличаване на възнагражденията на персонала на Министерството на вътрешните работи с 20 %, като министърът на вътрешните работи е длъжен до 01.09.2022г. да внесе в Министерски съвет доклад за структурните промени в Министерство на вътрешните работи.

Първостепенният съд е достигнал до извода, че разпоредбата, на която се позовава ответника - §7 от Наредба №8121з-919/2017г., съгласно която за определени категории служители увеличението на трудовите им възнаграждения се предвижда да е в размер до 20 %, не следва да намери приложение в конкретния случай, доколкото противоречи на акт от по-горна степен по аргумент на чл.15, ал.3 от ЗНА. Обоснован е краен извод, че разпоредбата на ЗДБРБ за 2022г. следва да бъде приложена по отношение на всички категории служители в МВР, която в случая не е спазена от работодателя по отношение на увеличаване на размера на трудовото възнаграждение на ищеца. По тези аргументи е прието, че предявеният иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата от 870 лв., представляваща дължимо, но незаплатено увеличение на трудовото възнаграждение /в размер на 20 %/ за периода от 01.07.2022г. до 27.10.2022г. е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Настоящата въззивна инстанция счита, че така изложените правни аргументи на СРС са незаконосъобразни, постановени при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, съответно при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Доводите във въззивната жалба са изцяло основателни.