Решение № 274 от 18.04.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Шумен, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Й.-Момова при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.-Момова Гражданско дело № 20233630100190 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

В исковата си молба малолетният Й.Р С., представляван от своя родител и законен представител Ц. Й. Х. твърди, че ответникът Р. С. Р. е негов баща. По силата на решение по гр.д. № 7960/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, последният бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 180,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, а ответникът реализирал висок доход.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 180,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2023 г., както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва размера на предявения иск. Излага, че ако е налице изменение на обстоятелства, размерът на издръжката следва да бъде не повече от 200,00 лв. месечно.

Сочи, че изложеното в исковата молба за реализирани от него високи доходи не отговаря на истината. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна в размер над 200,00 лева, като му бъдат присъдени деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от 08.02.2017 г., изд. въз основа на акт за раждане № 96/08.02.2017 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна е, че Ц. Й. Х. и Р. С. Р. са родители на детето Й.Р С., роден на 05.02.2017 година. От приложеното решение № 260239/04.09.2020 г. по гр.д. № 7960/2020 г. по описа на РС – Варна, влязло в сила на 04.09.2020 г. се установява, че по силата на същото, Р. Р. се задължил да заплаща на детето 1 си Й месечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от 04.09.2020 година. По делото е представена служебна бележка изх. № 36/29.03.2023 г., изд. от „Катранджиева академи“ ЕООД гр. Шумен, от която се установява, че детето, посещаващо ДГ „Светулка“ в гр.

Шумен е записано в група за ранноезиково обучение по английски език, като заплаща по 3,00 лв. на присъствен час. Съдът констатира от удостоверение изх. № 85/23.01.2023 г., изд. от „Железов 2017“ ЕООД гр. Шумен, че Ц. Х. получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1015,38 лв. Според удостоверение № 2705-УД-0339/18.01.2023 г., изд. от ДСП общ. Шумен, същата се подпомага по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 50,00 лв. месечно. Видно от представеното допълнително споразумение № 56/04.01.2023 г. към трудов договор е, че законният представител на ищеца получава, считано от 04.01.2023 г. основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1281,00 лева. Съдът констатира от удостоверение изх. № 618/05.04.2023 г., изд. от Военно формирование 36940 – Варна, че Р. Р. получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1451,69 лева. По делото са представени нотариални актове № 171, том 2, рег. № 4715, дело 313/2020 г. на нотариус рег. № 520 на НК, № 148, том 1, рег. № 3157, дело 127/2021 г. на нотариус рег. № 717 на НК и договор за банков кредит от 29.09.2020 г., че Ц. Х. продала на Р. Р. 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в гр. Варна, закупила такъв, намиращ се в гр.

Шумен, както и че ответникът изплаща заем, като месечните му вноски възлизат на около 327,00 лева.

В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ.

Шумен социален доклад се сочи, че детето посещавало детска градина. Майката го отглеждала при добри битови условия в закупен от нея апартамент, като същата полагала труд и получавала месечно възнаграждение в размер на около 1000,00 лв.

Не са налице доказателства за алиментни задължения на двамата родители към други лица.

В показанията си, разпитаната като свидетел по делото Христина Й. (баба на ищеца) излага, че грижите по отглеждането на детето Й се полагат от майката. Детето често се разболявало, като се налагало да пребивава и в болнично заведение в гр. Варна. То посещавало курсове по английски език в детската градина.

Като свидетел по делото е разпитан и Веселин Иванов, който излага, че познава ответника като колега и приятел. Р. посещавал гр. Шумен почти всяка седмица, като бил грижовен баща. Няколкократно вземал заеми от свидетеля, като паричните му средства били необходими за лекарства за детето, за ремонт на автомобила му.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

От предходното определяне на издръжката, дължима от Р. Р. на детето му Й са изминали две години и половина, през който период потребностите на детето са нарастнали в определена степен, като същото се отнася и за материалните възможности на ответника.

Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.

2

150 от СК, което прави депозирания иск частично основателен и доказан.

Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител.

Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.

В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 6годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Й в размер на 380 лв., от които бащата следва да заплаща по 240,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 30.01.2023 г., ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до пълния предявен размер – до 300 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 86,40 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.

По разпределението на разноските по делото:

Искане за присъждането им се прави и от двете страни, като и двете представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК, отразяващ размера им.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния представител на ищеца – Ц. Х. сумата 275,00 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, законният представител на ищеца – Ц. Х. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 325,00 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 04.09.2020 г. решение № 260239/04.09.2020 г. по гр. д. № 7960/2020 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Р. С. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Варна, ул. „П.Д” № 7, ет. 5, ап. 38, със съдебен адресат – адв. П. К. от ВАК, гр. Варна, бул.

„В.В“ № 128, офис № 3 на своето малолетно дете Й.Р С. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител Ц. Й. Х. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „Г.Д“ № 22, бл. 1, вх. 1, ет. 6, ап. 16, със съдебен адресат – адв. М.В от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 17, ет. 2, офис 4, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) на 240,00 лв. (двеста и четиридесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 30.01.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, платима по банкова сметка BG83UBBS80021049006040, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 240,00 лв. до пълния предявен размер от 300,00 лв., като неоснователен и недоказан..

На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Р. С. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер на 86,40 лева върху размера на увеличението на издръжката.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Р. С. Р. да заплати на Ц. Й. Х. сумата 275,00 лв. – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Ц. Й. Х. да заплати на Р. С. Р. сумата 325,00 лв. – направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, считано от 18.04.2023 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4