Определение № 57 от 30.01.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 42/2025
- Вид
- Определение № 57
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Михаела Христова Буюклиева, Веселин Димитров Хаджиев, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Хр. Буюклиева
Членове:
Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600042 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
Постъпил е въззивен частен протест, изготвен от прокурор при Окръжна прокуратура - Пазрджик, против протоколно определение № 487 от 20.11.2024 г., постановено по НОХД № 533/2024 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което в хода на разпоредителното заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П. Л. У..
В протеста се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, изтъкват се доводи, че в обвинителният акт липсват посочените от съда непълноти относно фактите, отнасящи се до елементите от състава на престъплението за което е повдигнатото обвинение на подсъдимия. В протеста са изложени подробни съображения в тази насока, като се прави искане атакуваното определение да бъде отменено.
1
Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:
Протеста е процесуално допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Настоящата въззивна инстанция намира, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на подсъдимия У. да разбере за извършването на какво престъпление му е повдигнато обвинение.
На подс. П. Л. У. е повдигнато обвинение, че е извършил престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В проведеното по делото разпоредително заседание първостепенният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице дефицит в относимата към предмета на доказване фактология, а освен това е налице и вътрешно противоречива такава.
Правилно е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изрично фактическо отразяване на възприетото от прокурора по какъв начин подс. У. е осъществил въпросната деятелност, включена по отношение на съставомерни елементи от състава на престъпленията за които му е повдигнато обвинение. В съдържанието на Обвинителния акт не е посочено изрично и не става ясно по какъв начин (с какъв акт) е възложено на подсъдимия У. ръководенето и управлението на „*“ ООД – гр. *, както и стопанисването от него запазването на имуществото на това дружество, което се твърди, че му е поверено. Не само това липсва посочване дали процесното имущество е придобито от пострадалато дружество преди или след избирането на подсъдимия за управител и най вече как то му е било предадено и зачислено. При това положение, възражението на прокурора, че всичко това произтича от длъжностното му качество, от решението с което е вписан като управител на дружеството и изискването във връзка с това да действа с грижа за имуществото, не могат да заместят липсата на надлежно описана фактическа обстановка, възприета от страна на прокуратурата и съответстваща на повдигнатото на У. обвинение.
Също така правилно контролираният съд е приел, че е налице 2 противоречие вътре в обстоятелствената част на обвинителния акт от една страна, както и противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът подробно е описал какви действия, според него, е извършил подс. У. и за какво е бездействал, като тези действия и бездействия са изброени и на лист 52 и 53 в обстоятелствената част на обвинителния акт. Там е посочено от прокурора е посочил в 17 пункта в какво се състой неполагането на достатъчно грижи за ръководенето и управлението на „*“ ООД гр. * е и за стопанисването и запазването на повереното му имущество на повереното му дружество. В неполагането на тези достатъчно грижи не е посочено от прокурора при това подробно изброяване, издаването на двете процесни записи на заповеди, посочени в диспозитива на обвинението. Същевременно на други места в обвинителния акт и диспозитива на обвинението е посочено, че неполагането на достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество се състои в издаването от подсъдимия на двете процесни записи на заповеди от което са последвали значителни щети за дружеството. От друга страна освен посочените действия по нататък в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът описва и бездействия от страна на подсъдимия.
При това положение въобще не става ясно от обвинителния акт за какви точно действия или бездействия се обвинява подсъдимия и в какво точно се изразява неполагането на достатъчно грижи от негова страна – дали в негови действия и/или негови бездействия, и кои точно. Вследствие на изложеното правилно първостерпенният съд е приел, че от противоречивото съдържание на обвинителният акт не става ясно какви грижи и то достатъчно (както гласи разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НК) е следвало да положи подс. У. съгласно чл. 11, ал. 1, б. „Ж“ от Дружествения договор. Не става ясно кои точно действия на подсъдимия приема в крайна сметка прокурора за съставомерни.
Правилно първостепенният съд е констатирал, че в обвинителния акт са допуснати множество очевидни фактически грешки, като ги е посочил изрично и е дал указания да бъдат отстранени от прокурора след връщането на делото.
Единственото основателно възражението на прокурора, което обаче не се отразява на крайния извод е, че неправилно, първостепенният съд е приел, че липсата на посочване в диспозитива на обвинителния акт на всички тези действия и бездействия, посочени като неполагане на достатъчно грижи от 3 прокурора на лист 52 и 53 от обстоятелствената част на обвинителния акт е съществено процесуално нарушение. Достатъчно е в обстоятелствената част на обвинителния акт в посочения пасаж да са посочени точно, ясно и безпротиворечиво всички тези действия и бездействия, посочени като неполагане на достатъчно грижи.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че доводите, които се правят в подадения пред настоящата инстанция частен протест, че обвинителния акт съответства на нормата на чл.246 от НПК и ТР 2/2002 г. на ОСНК не могат да бъдат споделени. Обвинителният акт не отговаря на тези стандарти. Посочените факти касаят обстоятелствата на обвинението и са елементи от съставомерността му, без които предаденото на съд лице не би могло да разбере обвинението и несъмнено това нарушава съществено правото му на защита. Обвинението не е формулирано по възможно най-ясния начин за подсъдимия. С него се поставя рамката на обвинението и основното му предназначение е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Непосочване на факти от тази категория е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК пряко накърняващо първостепенното право на обвиняемия да е ясно и недвусмислено информиран относно фактите, по които следва да се защитава.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 487 от 20.11.2024 г., постановено по НОХД № 533/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което в хода на разпоредителното заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П. Л. У., като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а протеста и жалбата да се оставят без уважение.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 487 от 20.11.2024 г., 4 постановено по НОХД № 533/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5