Решение № 260060 от 14.12.2020, Окръжен съд - Силистра

Р

Е Ш Е Н И Е

№260060 гр. Силистра, 14.12.2020 год.

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ: Кремена

Краева мл. с-я Огнян Маладжиков

При секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев въззивно гражданско дело № 357/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от С.Т.М., подадена чрез процесуален представител против Решение № 436 от 19.08.2020г. постановено по гр.д. № 335/2020г. на РС – Силистра, с което съдът е признал за установено, че С.Т.М., дължи на “БДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.

“Московска” № 19, представлявано от В.М. С. и Д. Н. Н., в условията на солидарност с Т. Е. Т.. и като негов поръчител следните суми по заповед за изпълнение № 3055 от 11.09.2019г. по ч.гр.д. № 1147 по описа на РС – Силистра за 2019г.: главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2015 г. и договор за преструктуриране от 27.03.2017г. в размер на 18346,37 лв. (осемнадесет хиляди триста четиридесет и шест лв. и 37 ст.), договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 24.01.2019г. в размер на 1151,56 лв. (хиляди сто петдесет и един лв. и 56 ст.), лихвена надбавка за забава за периода от 16.01.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на 40,01 лв.

(четиридесет лв. и 1 ст.), законна лихва за периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. в размер на 685,59 лв. (шестстотин осемдесет и пет лв. и 59 ст.), такса изискуемост в размер 120 лв. (сто и двадесет лв.) и и законна лихва върху главницата от 19.07.2019г. до окончателното ѝ плащане, като е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователни исковете за установяване вземането на ищеца за главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2015г. и договор за преструктуриране от 27.03.2017г. за сумата над 18346,37 лв., договорна лихва извън периода от 15.05.2018г. до 24.01.2019г. и за сумата над 1151,56лв. и за законна лихва извън периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. и за сумата над 685,59 лв.

Със същото решение РС – Силистра е осъдил С.Т.М. да заплати на “БДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от В.М. С. и Д.Н. Н., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 409,67 лв.(четиристотин и девет лв. и 67 ст.) за държавна такса, 342,20 лв. (триста четиридесет и два лв. и 20 ст.) за експертиза, 196 лв.(сто деветдесет и шест лв.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 476,29 лв. (четиристотин седемдесет и шест лв. и 29 ст.), и е ОТХВЪРЛИЛ искането за присъждане на разноски над тези размери.

С атакуваното решение съдът е осъдил и “БДСК” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от В. М. С. и Д. Н.Н., да заплати на С.Т.М. направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 17,22 лв. (седемнадесет лв. и 22 лв.) за адвокатски хонорар и разноски по заповедното производство в размер на 17,22 лв. (седемнадесет лв. и 22 лв.) за адвокатски хонорар.

Въззивникът

– С.Т.М. с, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно, тъй като е обосновано с погрешни изчисления формирали неправилни изводи. Сочи се още, че в решението не са преценени фактите обуславящи недействителност на договорни клаузи от договорите представляващи правопораждащи факти в процесното кредитно правоотношение. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното решение, като вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло ищцовите претенции. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият – “БДСК”

ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, чрез процесуален представител в срок депозира писмен отговор на въззивната жалба в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение. Претендира деловодни разноски за въззивната фаза на процеса.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на сключен на 29.09.2015г. между банката и кредитополучателя Т.Е. Т. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът предоставил на съконтрахента си кредит в размер на 20000 лв., който последният се задължил да ползва и да му върне в срок от 120 месеца заедно с уговорената между страните възнаградителна лихва.

На

27.03.2017г. страните подписали споразумение за преструктуриране на кредита, чрез което се уговорили, че остатъкът от задълженията в размер на 18990 лв. следва да бъде погасен в срок от 144 месеца, както и че срещу ползването на сумата длъжникът ще заплаща лихва в посочен в споразумението размер.

Задълженията на кредитополучателя по споразумението били обезпечени чрез поръчителството на ответницата, предоставено чрез договор за поръчителство от 27.03.2017г.

Първоинстанционният съд приел, че длъжника преустановил обслужването на дълга си, считано от 15.06.2018 г. - датата на първата неплатена (изцяло) погасителна вноска, поради което след изтичането на 90 дни от забавата на основание чл. 18.2 от ОУ към договора за кредит настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост, което банката обявила чрез нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление на 24.01.2019г.

Поради липсата на доброволно плащане кредиторът инициирал на 19.07.2019г. заповедно производство срещу длъжника и поръчителя и се снабдил със заповед за изпълнение срещу тях, издадена по ч.гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2019 г., за следните суми: главница по договора за кредит за текущо потребление от 29.09.2015 г. и споразумението за преструктуриране от 27.03.2017 г. в размер на 18726,77 лв., договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на 1177,92 лв., лихвена надбавка за забава за периода от 16.01.2018 г. до 07.02.2019г. в размер на 40,01 лв., законна лихва за периода от 08.02.2019г. до 19.07.2019г. в размер на 842,38 лв., такса изискуемост в размер на 120 лв. и законна лихва върху главницата от 19.07.2019г. до окончателното й плащане.

След подадено от ответницата възражение срещу заповедта било инициирано и настоящото установително производство, с което ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми, както и да я осъди да му заплати разноските, направени по исковото и по заповедното производство.

Ответницата

С.Т.М. изразила пред първоинстанционния съд становище за неоснователност на исковите претенции позовавайки се на твърдяното обстоятелство, че кредитополучателят е получил уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита още на 09.02.2018г., поради което на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, нейната отговорност като поръчител се е погасила на 09.08.2018 г. с изтичането на шестмесечен срок от датата на изискуемостта, през който банката не е упражнила правата си спрямо основния длъжник, тъй като инициирал заповедното производство едва на 19.07.2019г. Изтъкнато е и възражение за нищожност на клаузата на т. 2, изр. 2 от договора за поръчителство, според която отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск срещу основния длъжник в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чиято разпоредба според ответницата има императивен характер недопускащ предварителен отказ право.

За да постанови атакуваното решение първоинстанционния съд приел иска за частично основателен и се произнесъл в този смисъл излагайки подробни мотиви.

Съдът приел, че до 15.10.2017г. - падежната дата на първата вноска от 233,12 лв., длъжникът редовно обслужвал задълженията си, като внасяните от него суми надвишавали сбора на дължимите до този момент 6 бр. вноски - техният общ размер възлизал на сумата от 455,28 лв., а внесената от кредитополучателя сума била 584,26 лв. На 16.10.2017г. кредитополучателят внесъл сумата от 100 лв., която ведно с надплатената отпреди това сума от 128,99 лв. (разликата между 584,26 лв. и 455,28 лв.) формира вноска от 228,99 лв. - с около 4 лв. по - малка от дължимата. На 15.11.2017 г. по кредита отново била изплатена сума от 100 лв., вместо пълната вноска от 233,12 лв., което продължило и през следващите месеци, през които плащанията били от порядъка на 100 лв. месечно. Според първоинстанционния съд от деня, следващ падежната дата 15.11.2017г., кредитополучателят изпаднал в просрочие за сумата от 133,12 лв., като от този момент до 09.02.2018г. изминали 86 дни, които не били достатъчни за осъществяване на обективната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост, предвидена в чл. 18.2 от ОУ към договора за преструктуриране, а именно забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.

При тези съображения съдът приел, че към 09.02.2018г. обективните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост не са били налице и реалното му предприемане не е произвело правно действие - не е лишило длъжниците от преимуществата на допуснатото чрез договора за преструктуриране разсрочено плащане на задълженията им.

За да приеме частичната основателност на претенциите първостепенният съд съобразил, че като обективна предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита според подаденото заявление е частичното неплащане на вноска в падежна дата 15.06.2018г. и изцяло следващите вноски до 15.01.2019 г. включително. Съдът съобразил, че според вещото лице изготвило назначената ССЕ към момента, в който кредиторът отправил уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита - 22.11.2018г., били налице обективните предпоставки за настъпването на такава, т.е. вноската от м. юли 2018 г. и следващите не били изобщо заплатени. Изявлението за обявяването на изискуемостта било отправено чрез нотариални покана, връчена на основния длъжник на 24.01.2019 г. чрез залепване на уведомление, поради което първоинстанционният съд приел, че от тази дата уговореният между страните срок за погасяване на задълженията отпаднал и кредиторът получил правото да потърси незабавно връщане на предоставената в заем парична сума. След, като ищеца пристъпил към събиране на вземането си на 19.07.2019г., когато депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред PC - Добрич. Ето защо районният съдия приел, че регламентирания в чл. 147 от ЗЗД, шестмесечен срок на запазване отговорността на поръчителя е спазен, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда преди неговото изтичане, което пък го мотивирало да отхвърли това ответниково възражение.

За да обоснове жалбата си въззивникът приема, че изчисленията на районния съд са погрешни, и че срокът по чл. 147 от ЗЗД, е бил изтекъл тъй като предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния кредит са били настъпили много по – вече от шест месеца преди иницииране на заповедното производство.

Според въззивника предпоставките за предсрочната изискуемост на задълженията по кредита са били на лице на 09.02.2018г, когато и кредитора е изявил волята си за обявяването й, поради което пък срокът по чл. 147 от ЗЗД, е изтекъл на 09.08.2018г. след, което поръчителството се е погасило. Отделно въззивникът се позовава на твърдяното обстоятелство, че в договора за преструктуриране на кредита е допуснат анатоцизъм водещ до пълната му нищожност. За да обоснове това си твърдение процесуалният представител на ответника се позовава освен на клаузите от договора за преструктуриране, но и на падежа според погасителния план – 15.09.2017г., на който се прибавя половината от лихвата за шест месеца към главницата, върху която сума е договорено начисляване на нова лихва.

Ответникът по жалбата изцяло споделя метода на изчисление използван от първостепенния съд за установяване на това дали са били налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита през 2018г. коментира правната стойност на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост връчено на кредитополучателя на 09.02.2018г., като приема, че в него момент не са били изтекли 90 дни забава в плащанията, тъй като кредитополучателя е правил частични погашения на задълженията си, които отнесени, към най – старите непогасени задължения установяват по – малък от 90 дни период на забава, което пък от своя страна обуславя липса на визираните в договора предпоставки наличието, на които дава възможност на кредитора да обяви предсрочната изискуемост. Коментира се и значението на писмото връчено на кредитополучателя, чрез поръчителя – настоящ ответник, като се оспорва валидното връчване и представителната власт на С.М. да представлява основния длъжник Т.Т.. Въззиваемият намира, че това писмо не представлява изявление на банката тъй, като е получено от лице без представителна власт, а не от действителния адресат. По тези причини приема, че вземането на банката по процесния кредит не е станало изискуемо на 09.02.2018г., а на 24.01.2019г. когато второ писмено уведомление е връчено на кредитополучателя чрез залепване на уведомление от нотариус.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4df30582-9f5e-4a1b-9803-b49f95b322a7