Решение № 3677 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3677 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100504287 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решение № 22417/10.12.2024г. по гр.д. № 56951/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е уважен предявения от К. Й. М. иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ за сумата от 1800,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, производството по което е прекратено с Постановление от 12.09.2023 г. на РП – Костинброд и за вредите от задържането му във връзка с образуваното наказателно производство за срок от 24 ч., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

Ответникът по жалбата К. Й. М., чрез адв. Д. П., е подал отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който я оспорва и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Подадена е въззивна жалба и от ищеца К. Й. М., чрез пълномощника му адв. Д. П., срещу решение № 22417/10.12.2024г., постановено по гр.д. №56951/2023г. по описа на СРС, 34 състав, в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно в тази част и е направено искане да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло 1 до пълния му предявен размер от 7000 лв.

Насрещната страна - Прокуратурата на РБ не е изразила становище по въззивната жалба на ищеца от първоинстанционното производство.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивните жалби и на двете страни са подадени в преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от лица, които имат правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивна материално-правна норма, за което въззивния съд следи служебно.

Досежно правилността на обжалваното решение, съдът намира поддържаните с въззивната жалба от въззивника-ответник, доводи, за неоснователни, а поддържаните във въззивната жалба на въззивника-ищец, за частично основателни, по следните съображения:

Първоинстанцонният съд е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца К. Й. М. сумата от 7 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца досъдебно производство, продължило почти 7 месеца - ДП № 32/2023г. по описа на РУ-Своге за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, което било прекратено с Постановление за прекратяване от 12.09.2023г. на РП – Костинброд, ведно със законната лихва от 12.09.2023г. - датата на която е образувано досъдебното производство било прекратено, до окончателното изплащане на задължението.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. на ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2. съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3. подсъдимият/ищец/ да е претърпял имуществени/неимуществени вреди и 4. причинените вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

Отговорността на Държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, Държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ - – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

По повдигнатите във въззивната жалба от въззивника-ответник в

2 първоинстанционното производство – Прокуратурата на РБългария, възражения, следва да се посочи следното:

По въпроса за ангажирането на отговорността на Държавата по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за водено досъдебно производство, по което не е повдигнато обвинение в престъпление, макар да са извършвани процесуални действия (разпит на свидетели и заключение на химико-токсикологична експертиза) и ищецът да не е имал качеството обвиняем и дори да не е участвал в друго качество в това наказателно производство, когато то е прекратено поради липса на престъпление, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, като напр. Решение № 341/05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., ІV Г. О., ГК Решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ Г. О. и Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV Г. О., както и в Решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на IV г. о. и Решение № 397/26.11.2015 г. по гр. д. № 6047/2013 г. на IV Г.О. и др. Според последователно застъпваното от върховните съдии становище в посочените решения, употребеният в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува в поширок смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. При прекратяване на наказателно производство, поради липса на доказателства за извършено престъпление се счита, че е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, макар и формално да не е повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем, какъвто е настоящия случай.

Практиката на ВКС сочи, че дори когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител, при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние. В тези случаи уличения, какъвто се явява и ищеца в производството, търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното срещу него наказателно производство.

В конкретния случай, въззиваемия ищец К. М. е бил уличен за извършване на престъпление от страна на отговорния държавен орган - Прокуратурата на Република България, с което действие е установено неоснователно упражнена спрямо него принуда, посредством образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 343"б", ал. 3 НК, по което единствено възможен извършител на деянието е бил именно той. Видно от съобщение от 22.02.2023г. от РУ - гр. Своге до РП – Костинброд, досъдебното производство е образувано срещу К. Й. М., като той е получил и призовка по досъдебното производство за явяване в РУ- Своге, в която е посочено, че ищеца е призован „за повдигане на обвинение и привличането му като обвиняем“.

В този смисъл са и решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., ІІІ г. о., ГК, както и решение № 50084/30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, в които е дадено същото разрешение, а именно - Прокуратурата на РБ отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал.1, т.1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал.3 НК, което е прекратено, поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.

Това е така, защото искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение.

Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не 3 се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.

Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по-голямото, може и по - малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено, поради липса на доказателства, ПРБ също носи отговорност по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.

Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки. Факта на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако впоследствие наказателното производство е прекратено, което е основание за ангажиране отговорността на държавата по цитираната разпоредба, съдът счита, че в процесния случай е налице и е доказан в първоинстанционното производство, посредством ангажираните от ищеца доказателства. За този си извод, СРС е съобразил практиката на ВКС, обективирана освен в цитираните погоре решения, но също така и в Решение № 50009 от 08.02.2023г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК, и цитираните в него актове на ВКС, според което изразът в нормата от ЗОДОВ "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът по т.3 на чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение.

В конкретния случай от приложените в първоинстанционното производство доказателства се установява, че на 22.02.2023 г. е започнато Бързо производство № 32/2023 т. по описа на РУ – Своге, срещу К. М., по повод докладна записка на мл. автоконтрольор Т.И., за установен водач на МПС, управлявал сред употреба на наркотични вещества /амфетамин/, установено с техническо средство Drager Drug Test 5000 STK 7, № ARME-0071, калибровано до 09.2023г. , т.е. за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.