Акт № 20854 от 05.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20854 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110147035 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А“ АД и „ДЗИ – ОЗ ЕАД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че 17.07.2020 г. около 17:00 часа при излизане от курортен комплекс „Камчия“ на републиканския път Бургас – Варна е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд B-Max“ с рег. № ...... лек автомобил „Волво V50“ с рег. № ............... Поддържа, че водачът на „Форд B-Max“ е спрял на пътен знак „Стоп“, след което автомобилът е бил ударен в задната си част от движещия се след него автомобил „Волво V50“, чийто водач не съобразил скоростта си с пътната обстановка и не спазил необходимата дистанция. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.07.2020 г. Ищецът сочи, че за увредения автомобил „Форд B-Max“ била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ при него по полица № .............. със срок на покритие от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г., а за автомобила „Волво V50“ била валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица № BG/06/119003420084. След уведомление за щета от 22.07.2020 г. била образувана ликвидационна преписка № ................. На 09.11.2020 г. ищецът изплатил сумата 948,14 лв., включваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди и 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът излага, че регресната му претенция е получена от ответника на 19.11.2020 г. Ответникът признал задължението до размер 747,22 лв. и заплатил тази сума на 17.12.2020 г., поради което непогасена останала разликата от 200,92 лв. По заявление на ищеца е издадена заповед № 16058/03.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .........../2025 г. по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав, 1 срещу която ответникът е подал възражение. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 200,92 лв., с евроова равностойност 102,73 евро, представляваща непогасена част от регресното вземане, сумата 75,56 лв., с евроова равностойност 38,63 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.05.2022 г. до 13.05.2025 г., както и законната лихва върху главницата от 14.05.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповедта за изпълнение.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЗИ – ОЗ ЕАД е подал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва допустимостта на исковете, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Волво V50“ с рег. № .............. към датата на ПТП, механизма на произшествието, причинната връзка и увредените части на автомобила „Форд B-Max“. Не се оспорва, че ищецът е изплатил сумата 948,14 лв., както и че ответникът е заплатил по щетата 747,22 лв. Оспорват се исковете по размер, като ответникът поддържа, че заплатените от ищеца суми за нови части, материали и труд са завишени и надхвърлят действителната стойност на вредите по средни пазарни цени. Счита, че с плащането на 747,22 лв. е изпълнил изцяло задължението си. Оспорва и иска за обезщетение за забава като акцесорен. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата 200,92 лв., с равностойност 102,73 евро, представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски за определянето му, ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до окончателното изплащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата 75,56 лв., с равностойност 38,63 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.05.2022 г. до 13.05.2025 г.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, настъпването в срока на застрахователното покритие на събитие, за което носи гражданска отговорност лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, причиняването на вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на това лице, както и изплащането от имуществен застраховател на застрахователно обезщетение.

С извършване на плащането застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

2

С изготвения проект за доклад на делото съдъте отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните правно релевантни факти: между страните следните обстоятелства: че към 17.07.2020 г. за лек автомобил „Форд B-Max“ с рег. № К 2842 ВА е била валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, а за лек автомобил „Волво V50“ с рег. № .............. – валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника; че ПТП е настъпило по описания в исковата молба механизъм; че посочените в щетата части на „Форд B-Max“ са увредени при произшествието; че на 09.11.2020 г. ищецът е изплатил по щетата сумата 948,14 лв.; както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата 747,22 лв От приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени с процесуалната позиция на страните, съдът намира за установено, че на 17.07.2020 г. около 17:00 часа при излизане от курортен комплекс „Камчия“ на пътя Бургас – Варна е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд B- Max“ с рег. № ...... лек автомобил „Волво V50“ с рег. № ............... Водачът на „Форд B-Max“ е спрял пред пътен знак „Стоп“, след което е бил ударен в задната част от движещия се зад него автомобил „Волво V50“. В резултат на удара са причинени увреждания в задната част на „Форд B-Max“.

Към датата на произшествието увреденият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца по полица № .............. със срок на покритие от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г., а гражданската отговорност на водача на „Волво V50“ е била застрахована при ответника по полица № BG/06/119003420084.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана ликвидационна преписка № ................. На 09.11.2020 г. ищецът е изплатил общо 948,14 лв., включващи застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от 15 лв. Ответникът е заплатил на ищеца сумата от 747,22 лв. на 17.12.2020 г., като е отказал да удовлетвори претенцията за остатъка от 200,92 лв.

За установяване на действителния размер на причинените имуществени вреди по делото е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Н., прието без възражения от страните в проведеното в откритото съдебно заседание на 05.10.2026 г. Видн от заключението, вещото лице е извършило технически анализ на уврежданията, отразени в двустранния констативен протокол за ПТП, заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, описа на щетите, снимковия материал и документите от ликвидационната преписка. При оценката са използвани средни пазарни цени на ремонтните дейности и резервните части към датата на произшествието, като са изключени цените на официалните сервизи на марката.

От заключението се установява, че уврежданията са съсредоточени в задната част на автомобила и включват задната броня, задния капак и свързаните с тях конструктивни и крепежни елементи. Вещото лице е посочило, че деформациите и уврежданията по задната броня налагат демонтаж, възстановяване на формата, подготовка и боядисване, а за задния 3 капак са необходими изправяне, подготовка и боядисване. Установена е необходимост и от подмяна на централния държач на задната броня, чиято средна пазарна цена е определена въз основа на данни от три независими доставчика.

За определяне на средната пазарна стойност на сервизния труд вещото лице е използвало цени на десет независими сервиза, като е определило средна часова ставка от 20 лв. без ДДС, съответно 24 лв. с ДДС. Средната пазарна стойност на резервната част е определена на 32,23 лв. без ДДС, съответно 38,68 лв. с ДДС. Съгласно извършената от експерта калкулация разходите за механомонтажни, тенекеджийски и регулировъчни операции възлизат на 321,60 лв. с ДДС, за бояджийски операции, включително необходимите материали – на 670,32 лв. с ДДС, а за резервни части – на 38,68 лв. с ДДС. Общият размер на необходимите средства за възстановяване на автомобила е определен на 1349,80 лв. с ДДС, или 690,14 евро.

Съдът кредитира заключението на САТЕ като компетентно, обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото. Изчисленията са извършени въз основа на конкретно установени ремонтни операции, нормативно определено време за извършването им и средни пазарни цени към релевантния момент. Вещото лице е посочило използваните ценови източници и е разграничило разходите за труд, материали и резервни части, поради което заключението позволява проверка на формираната крайна стойност.

Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обемът на придобитото вземане е ограничен както от размера на извършеното плащане, така и от размера на действително причинените вреди, за които отговаря делинквентът.

В случая не се спори, че произшествието е причинено виновно и противоправно от водача на лекия автомобил „Волво V50“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Не се оспорват и наличието на валидна имуществена застраховка при ищеца, извършеното плащане по образуваната ликвидационна преписка и причинната връзка между произшествието и уврежданията на автомобила „Форд B-Max“.

Спорен е единствено действителният размер на причинените имуществени вреди, доколкото ответникът счита, че изплатеното от ищеца обезщетение е завишено и надхвърля необходимите средства за възстановяване на увредения автомобил.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че стойността на необходимия възстановителен ремонт, определена по средни пазарни цени към датата на произшествието, възлиза на 1349,80 лв. с ДДС.

Тази стойност надвишава изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 933,14 лв., без включените ликвидационни разноски от 15 лв.

4

Следователно изплатеното обезщетение не надхвърля действителния размер на причинените вреди, а се намира под установената от вещото лице стойност на необходимия възстановителен ремонт. Обстоятелството, че ответникът е определил по-ниска стойност на уврежданията при разглеждане на отправената до него регресна претенция, не обосновава различен извод, доколкото тази оценка не се потвърждава от събраните по делото доказателства.

В тази връзка съдът съобрази, че размерът на действителната вреда при увреждане на моторно превозно средство се определя съобразно необходимите средства за възстановяването му в състоянието преди настъпване на застрахователното събитие, като се отчитат средните пазарни цени на необходимите резервни части, материали и ремонтни дейности. При установена действителна стойност на вредите от 1349,80 лв. и изплатени от ищеца 933,14 лв. застрахователно обезщетение, към които се прибавят обичайните ликвидационни разноски от 15 лв., ищецът разполага с регресно вземане по чл. 411 КЗ срещу ответника в общ размер на 948,14 лв. От посочената сума следва да бъде приспаднато извършеното от ответника плащане от 747,22 лв., поради което непогасената част от вземането възлиза на 200,92 лв., или 102,73 евро.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4df28def-86e7-421f-8f06-fe302b7584b0