Решение № 110 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. П. при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора М. Вл. Т. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600185 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е присъда № 2 от 13.01.2023 г. по НОХД № 64/2021 г. на ПрРС, с която подс. Д. П. Н. е признат за виновен в това, че на 17.06.2017 г. в гр. Дългопол, обл. Варненска, управлявал МПС – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“с рег. № В ХХХХ- НА в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0324-000232 от 21.03.2017 г. на РУ, гр.Провадия, връчена му на 12.04.2017 г., като на основание чл.343в, ал.3 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 200 лв.

В тежест на подсъдимия са били възложени и сторените по делото разноски.

Подс.Н. е останал недоволен от присъдата и я е обжалвал в срок чрез защитниците си – адв. Н. и адв.Г.. Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната присъда, като се твърди, че същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложените наказания са явно несправедливи. Искането е за нейната отмяна и постановяването на нова, с която подс.Н. бъде признат за невинен по 1 предявеното му обвинение.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли за потвърждаването й.

Защитниците на подсъдимия са депозирали становището си по хода на делото и по съществото на спора в писмена форма преди съдебно заседание.

В същото те поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за уважаването й.

Подсъдимият Н. не се явява в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, становищата по съществото на делото, както и след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Жалбата срещу постановената присъда от ПрРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се явява неоснователна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. бил правоспособен водач и притежавал Свидетелство за управление на МПС от 08.08.2008 г. Последното му СУМПС № 281810136 било с валидност до 01.11.2022 г., но му било отнето със ЗППАМ № 17-0324000232 от 21.03.2017 г., издадена от РУ, гр. Провадия и връчена му лично на 12.04.2017 г. С цитираната по - горе Заповед подс. Н. бил наказан по административен ред, като бил и лишен от право да управлява МПС. На датата на връчването на Заповедта било иззето и СУМПС № 281810136 на подс.Н., което обстоятелство било отразено в ЗППАМ № 17-0324- 000232 от 21.03.2017 г.

От датата на връчването на Заповедта и предаването на своето СУМПС, подс. Н. знаел, че не може да управлява МПС в срока на изтърпяване на тази принудителна административна мярка - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата подадената жалба срещу ЗППАМ не спира изпълнението на приложената с нея административна мярка. Въпреки, че бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС поне за шест месеца, считано от 12.04.2017 г., подс. Н. продължил да управлява МПС.

В ранните часове на 17.06.2017 г. подс. Н. управлявал МПС - л.а.

„Мицубиши Паджеро“ с peг. № В ХХХХ- НА, като с него бил Пл. Као.

Двамата минали по ул. „Н. Обретенов“ на гр. Дългопол. В двора на дома си на № 129 по това време бил излязъл свид. Кр.. Часът бил около 03.45, когато Кр. чул шум от двигател. Излязъл на улицата и видял автомобила на подс. Н., като последния бил зад волана му. Свид. Кр. притежавал автомобил „Форд Транзит“, който бил запален злоумишлено от неизвестно лице няколко дни по - рано и той имал подозрения, че именно подс. Н. е направил това.

Подс. Н. спрял автомобила си в близост до дома на Кр. и казал на последния, че той е запалил автомобила му и ще запали и къщата му. Този разговор се провел пред съпругата на Кр. - свид. Кр.а. След като разменили 2 няколко реплики, подс. Н. тръгнал с автомобила си в посока бензиностанция „Акера-Запад“. Там той и Пл. Као влезли в бензиностанцията. Свид. Кр. подал сигнал на тел.112 за заплахите, като споделил и това, че знае, че подсъдимия е с отнето СУМПС, а го е видял да управлява автомобила си.

Било констатирано, че управляването на МПС от подс. Н. е в нарушение на издадената по - рано ЗППАМ № 17-0324-000232 от 21.03.2017 г. Предвид горното бил издаден АУАН и впоследствие НП № 17-0324- 000770/21.09.2017 г. С решение №1696/16.12.2021 г. по КНАД 1517/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, съдът на основание чл.73, ал.2 във вр. чл.70, б.

„д“ от

ЗАНН и чл.33, ал.2 от

ЗАНН е възобновил административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление, отменил го е и е прекратил административнонаказателното производство.

Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа обстановка, идентична на тази, установена от първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е постановил своята присъда въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към делото доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани по делото доказателствени средства. Като първоинстанционният съд е изложил съображенията си защо не кредитира обясненията на подсъдимия.

Съдът е изложил подробни и аргументирани съображения относно преценката си на показанията на всеки от свидетелите.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като е обсъдил задълбочено и аналитично както относимостта и процесуалната годност на отделните доказателства и доказателствени източници към предмета на доказване, касаещ обвинението срещу подсъдимия, така и относимостта на съответните доказателствени източници към установяването на релевантните за това обвинение факти и обстоятелства.

В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи относно несъставомерността на деянието и от обективна и от субективна страна, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

В мотивите на присъдата ПрРС е изложил съображения по въпросите, визирани в чл.301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл.305, ал.2 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е 3 направил законосъобразният правен извод, който се споделя и от настоящата инстанция, че подс. Н. от обективна страна е извършил престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че действията на подсъдимия са осъществени в логическа последователност и показват, че е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

ПО ЖАЛБАТА: Основните оплаквания, развити в нея са за необоснованост и неправилност.

Както вече беше отбелязано в настоящото изложение, фактическите положения, приети за установени от първоинстанционният съд се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. С оглед на което, присъдата не страда от необоснованост.

По правилността на присъдата: Доводите на защитата, развити във въззивната жалба в подкрепа на твърдението за недоказаност на обвинението са били изложени и пред районния съд и той им е дал законосъобразен отговор в мотивите към присъдата си.

При така установените безспорни фактически данни районният съд е приложил правилно закона, като е приел, че е доказано, че именно подс.Н. е автора на деянието предмет на разглеждане по делото.

По отношение наложеното наказание:

Съдът като взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева, намира че е приложим института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Подсъдимият е неосъждан.

На 17.02.2010 г. той е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Липсват доказателства за заплащане на наложеното му административно наказание глоба, поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл.82, ал.1, б.„а“ от ЗАНН предвиждащ, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.82, ал.3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1, т.е. три години /Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВАС/. Безспорно от влизане в сила на съдебния акт до извършване на инкриминираното деяние е изтекъл период от време надвишаващ абсолютния давностен срок /от 3 г./, поради което и спрямо подсъдимия е допустимо приложението на чл.78а от НК.

4

Несподелима е застъпената от защитата позиция за безупречното досие и поведение на подсъдимия като водач на МПС. Видно от материалите по делото същият е с издадени 12 наказателни постановления и четири фиша за наложени глоби за извършени от него нарушения на ЗДвП.

Горно мотивира съда да определи размера на административното наказание глоба над минималния, а именно – 1500 лева.

С оглед изложеното Варненският окръжен съд счита, че атакуваната присъдата следва да бъде изменена в посочения смисъл.

Съобразно правилата на чл.189, ал.3 от НПК, ПрРС е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.

Водим от изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.4 от НПК и чл.338 от НПК, Варненският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ частично присъда № 2 от 13.01.2023 г. по НОХД № 64/2021 г. на ПрРС, като за извършеното от подс.Н. престъпление по гл.343в, ал.3 от НК, го освобождава от наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК и му налага административно наказание глоба в размер на 1500 лева.