Определение № 266 от 14.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Велико Търново, 13.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500210 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

С Решение № 97/28.02.2024 год., постановено по гр. д. № 144/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъден, на основание чл. 17, ал. 7 от ЗКСД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430 във вр. с чл. 432 от ТЗ Ф. Ш. (F. S. ), гражданин на Великобритания, род. на 08.11.1991 г., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, ************ да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, **********, представлявано юрисконсулт Т. С. - Л., със съдебен адрес: гр. Враца, *********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София (преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД) сумата 74 491.05 лв., представляваща чистата сума по договор за студентски кредит, сключен на 05.05.2015 г., след приспадане на извършени от кредитополучателя плащания, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 74 491.05 лв. до претендирания размер от 79 124.49 лв. е отхвърлен предявеният иск за главницата като неоснователен. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1463, район Триадица, **********, представлявано юрисконсулт Т. С. - Л., със съдебен адрес: гр. Враца, *********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София (преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД) против Ф. Ш. (F. S. ), гражданин на Великобритания, род. на 08.11.1991 г., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: United Kingdom 1 of Great Britain and Northern Ireland, ************ искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за следните суми: 5 563.89 лв. начислена възнаградителна (редовна) лихва за периода 15.02.2022 г. до 15.02.2023 г.; 118.63 лв. възнаградителна (редовна) лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 15.02.2023 г. до 22.02.2023 г.; 19 410.12 лв. отложена възнаградителна (редовна) лихва за периода от 05.05.2015 г. до 15.02.2022 г., изискуема към 23.02.2023 г.; 294.54 лв. обезщетение за забава за периода от 15.03.2022 г. до 22.02.2023 г. като неоснователни. Осъден е, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК Ф. Ш. (F. S. ), гражданин на Великобритания, род. на 08.11.1991 г., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, ************ да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, **********, представлявано юрисконсулт Т. С. - Л., със съдебен адрес: гр. Враца, *********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София (преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД) деловодни разноски в размер на 7 332.58 лв., съобразно уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. Ш. (F. S. ), гражданин на Великобритания, род. на 08.11.1991 г., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, ************, чрез адв. Н. Н. от ОК – Плевен, в качеството му на особен представител против Решение № 97/28.02.2024 год., постановено по гр. д. № 144/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението е неправилно. Излага се, че съдът не бил обсъдил възражението на ответника за липсата на предсрочна изискуемост на задължението. Освен това и вземането на банката било погасено по давност. Излага се още, че след като било прието, че договорът е нищожен, това претенцията на банката следвало да има своето основание в правилата за неоснователното обогатяване. Неправилно било решението и в частта за разноските, с която съдът намалил определеното му възнаграждение.

Направено е искане да се отмени съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Обединена българска банка“ АД, гр. София. В същият се излага, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Постъпила е и въззивна жалба от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, **********, представлявано от изп. директори С. Г. и Т. М., със съдебен адрес: гр. Враца, *********, чрез юрисконсулт Т. С. - Л., като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр.

София (преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД) против Решение № 97/28.02.2024 год., постановено по гр. д. № 144/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е основал отхвърлителната част на обжалваното решение на заключение за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от Договора за 2 кредит, като противоречаща на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД във вр с чл. 24, ал. 1 от ЗКСД.

Постановил е, че с тази клауза е налице анатоцизъм, като е договорена капитализация на изтекли лихви. Излага се, че тези мотиви на съда не съответстват на установеното по делото и на правната уредба, касаеща капитализацията на лихви и анатоцизма, като понятията капитализиране на лихва и анатоцизъм неоснователно се смесват и употребяват като идентични. Жалбоподателят твърди, че от анализа на правната уредба на капитализацията на лихви и анатоцизма несъмнено става ясно, че не всяка капитализация на лихви попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, т. е. не всяка капитализация е анатоцизъм, както и че към настоящия момент, а и към датата на сключване на Договора за кредит, не съществува правна норма, която да забранява уговорка за капитализирането на лихви с ненастъпил падеж и последващото им олихвяване, заедно с главницата. Правно мотивираното заключение, че капитализирането на отложени лихви, а не на лихви с изтекъл падеж, представлява анатоцизъм и е забранено от закона във всички случаи би изисквало подобно заключение да се основава на противоречие с поне една конкретна правна норма, а такава няма действаща след отмяната на Наредба № 9 на БНБ от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка през 2008 г. Прави се извод, че при липса на противоречие на капитализирането на отложените възнаградителни лихви с конкретна правна норма мотивите на отхвърлителната част от обжалваното решение за незаконосъобразна капитализация на лихви в Договора за кредит несъмнено са немотивирани, неправилни и незаконосъобразни, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В жалбата се излага, че в съответствие с текста на чл. 145, ал.

2 от ЗЗП уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми.

Предлага се да се приеме, че изискването за яснота и разбираемост е спазено и че договорната клауза на чл. 4.4. от Договора за кредит попада в приложното поле на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Твърди се, че в мотивите си за частичното отхвърляне на предявените искови претенции първоинстанционният съд неправилно е основал и на заключението, че Договорът за кредит е нищожен, като сключен в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 11, 12 и 19 от ЗЗП. В тази насока първоинстанционният съд е обявил за изцяло неоснователни изложените от ищеца доводи, че погасителният план е следвало да се изготви след изтичане на гратисния период и че неявяването на ответника е причина за липсата на двустранно изготвен погасителен план и е извършил неаргументирано разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД съгласно което предварителното информиране на кредитополучателя за всички условия по кредита включвало „подписване на погасителен план, в който ясно да е посочен размера на всяка една от анюитетните погасителни вноски, падеж на плащане, съответно с всяка вноска каква част от главницата се погасява и какъв е остатъкът на задължението“. Прави се извод, че възприетото от съда разширително тълкуване не съответства на фактите и обстоятелствата но делото и на правната уредба на студентските кредити. Твърди се, че конкретният размер на дължимите вноски в 3 погасителния план е формиран в съответствие с уговореното между страните и приложимите разпоредби на Типовия договор и ЗКСД, поради което неправилен бил изводът в обжалваното решение за нищожност на Договора за кредит. Направен е извод, че погасителният план е инкорпориран в Договора за кредит, тъй като в текста на чл. 4.8 се съдържат сроковете и начина за издължаването му, а размерът на вноските е ясно и определяемо посочен, чрез ясните уговорки за размера на лихвите и начина на формиране на дълга след изтичане на гратисния период. Излага се, че в съответствие с разпоредбите на чл.

6 и чл. 7 от ЗКСД кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с Министъра на образованието типов договор, като този типов договор носи всички белези на подзаконов нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове: съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган но прилагането на ЗКСД. Този типов договор е утвърден от Министъра на образованието и Министъра на финансите и е обнародван в Държавен вестник (ДВ, бр. 33/30.04.2010 г.), поради което несъмнено има характер на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗКСД. Разпоредбата на чл. 6 от този Типов договор изчерпателно посочвала задължителните реквизити на този вид договори за кредит и в тези задължителни реквизити са включени срока и начина за погасяване на кредита, но не и точно посочване на вноска. Нещо повече, в чл. 27 от този типов договор изрично било вписано, че след изтичане на гратисния период, а не преди сключване на договора (в същия дух е и разпоредбата на чл. 26 от Типовия договор), банката изчислява общия размер на задължението, което включва освен главницата и „лихвата, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период“, като разпоредбата на чл. 4.4 от процесния договор за кредит буквално възпроизвежда текста на чл. 10, ал. 2 от Типовия договор, утвърден като подзаконов нормативен акт от Министъра на образованието и Министъра на финансите на основание чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от ЗКСД. Твърди се още, че в съответствие с изричната разпоредба на § 12а от ЗЗП на Гл. Шеста „Неравноправни клаузи в потребителските договори“ не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби. Действително, в разпоредбата на чл. 17, ал.

5 от ЗКСД е предвидено, че за договорите за кредит по него се прилагат и чл. 143-148 от ЗЗП, но не и когато са налице предпоставките за прилагането на изключващото правило на § 12а от ЗЗП. Прави се изводът, че на основание § 12а от Закона за защита на потребителите е неприложимо извършването на преценка за наличие на неравноправни клаузи по отношение на всяка една от клаузите му, която буквално възпроизвежда или отразява този подзаконов нормативен акт. Излагат се и съображения за процесуални нарушение, тъй като било разгледано и уважено възражение за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от Договора за кредит, поради противоречие с нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, каквото възражение ответникът не е правил в производството. С оглед на всичко гореизложено се твърди, че първоинстанционният съд при правилно изяснена фактическа обстановка не е издирил и приложил релевантните за спора правни норми и е достигнал до неправилни правни изводи, довели до порочно решение.