Решение № 220 от 21.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Разлог, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101218 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13-та от ГПК, (”Основно производство”). Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Ф.Т..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Х.Г.А., с адрес: *, насочена против „К..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от К.И.А., с адрес: *.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди „К..“ЕООД, ЕИК*, да заплати на „Ф.Т..“ЕООД, ЕИК сумата от 9`500.00 лв./4`857,27 €, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че с договор за цесия от 09.07.2025 г. лицето К.Р. прехвърлил в полза на ищеца вземането си към ответника. Същото произтичало от извършен от цедента на 13.05.2024 г. превод на посочената сума в полза на ответника. Като основание за превода е посочено „частично плащане по ф-ра */24.04.2024 г. от фирма d.a.c.м.o.t.”. Ищецът твърди, че вр. с направеното плащане Р. не е бил в договорни отношения с ответното дружество, нито е имал задължение за заплащане на суми вр. с такава ф-ра. Предвид посоченото ищецът счита, че извършеното плащане на практика е без основание и същото подлежи на връщане. Доколкото вземането е прехвърлено в полза на ищеца, то правото да претендира същото е именно в негова полза. На следващо място се твърди, че за извършеното прехвърляне ответникът е уведомен ч/з представляващия го на 11.07.2025 г., но К.А. отказала получаване на съобщението. Поради изявление на последната, че желае всички документи да се оставят на адвоката й, същите са му представени на същата дата.

Независимо от горното и дори да се счете, че уведомлението не е надлежно извършено, то с прилагането му към ИМ и връчването й на ответника, същото следва да се счита за надлежно съобщаване за извършената цесия.

В едномесечния срок ответникът депозира писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи, че управителят на ищцовото дружество е съпруг на управителя на ответното дружество като пом/у им се водят няколко граждански дела. Ответникът оспорва изцяло изложените в ИМ фактически твърдения. Сочи, че цедента – К.Р. е бивш съдружник и управител на ищцовото дружество „Ф.Т..“ЕООД и е в близки приятелски отношения с настоящия управител. Ответното дружество до миналата год. се е занимавало с търговия на едро. През 2024 г. е бил сменен предметът на дейност в търговия на дребно. При смяна на предмета на дейност се оказала голяма документална материална 1 наличност, което наложило извършването на няколко прехвърлителни сделки, но само като счетоводни операции. Макар и законният представител на дружеството да се е водила управител на ответното дружество, дейността на последното реално се извършвала от съпруга й. А. документално, оформил счетоводно извършването на продажба на редица части конкретно упоменати във ф-ра */24.04.2024 г. За да не се начислява ДДС - като купувач на частите била посочена фирма от ЕС - D.a.c.м.o.t.. За достоверност на сделката А. помолил приятеля си Р. да внесе част от продажната ценали Ответникът твърди, че лично предал сумата от 9`500.00 лв. на А., за да ги предаде на Р. за внасяне с посоченото основание – „частично плащане по ф-ра *“. Предвид горното твърди, че вземането, предмет на цесията, не е действително. Същата е нищожна поради невъзможен (липсващ) предмет, доколкото към момента на сключване на договора за цесия правото, предмет на разпореждане, не е съществувало и не е годен обект на сделка – фактически е невъзможно да се прехвърли нещо, което не е възникнало. Отделно от изложеното ответникът прави възражение за наличие на действие по „опрощаване“ на сумата по реда на чл.108 от ГПК. В писмения отговор на ИМ са изложени доводи за наличие на споразумение м/у страните, по силата на което ищецът е опростил процесната сумали На следващо място, ответникът твърди, че не е надлежно уведомен за извършената цесия.

На база приетите по делото писмени док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

С доклада по делото съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатена на ответника процесната сума и че същата е постъпила в патримониума на ответника. Също така негова е тежестта да докаже твърденията си, че процесното вземане е прехвърлено в полза на ищеца от предишния кредитор по силата на договор за цесия. В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, е възложено да докаже наличието на основание да получи процесната сума с оглед изложените в отговора възражения. В тази връзка ищецът ангажира писмени док-ства, че на 09.07.2025 г. м/у него и К.Р. е сключен договор за цесия, по силата на който цесионерът придобил парично вземане с/у ответното дружество за сума от 9`500.00 лева, платена на последния без основание (чл.1 от договора). От преводно нареждане от 13.05.2024 г. се установява, че цедентът превел по банков път в полза на ответника именно сума, която възлиза на 9`500.00 лева, с посочено конкретно основание на банковия превод.

Тази банкова операция е потвърдена и от т.2 към приетата по делото ССчЕ. Посоченото основание на превода е оспорено от ищеца като погрешно, като в тежест на получателя е да обоснове действителното наличие на същото с всички доказателствени средства в процеса.

Вр. с твърденията на ответника по повод наличие на основание за получаване на процесната сума е представена ф-ра, която не се цени от съд. състав поради неизпълнение на указанията за представяне на превод на документа по чл.185 ГПК. Съгласно Решение №345 от 08.03.2018 г. по т. д. №53531/2015 г. на ВКС съдът не може да приеме и обсъжда документи на чужд език, без те да са придружени от точен превод на български, заверен от страната.

Такъв превод не е представен в указания едноседмичен срок, нито в следващото ОСЗ, на което представител на ответника не се е явил, но на което ход на делото съдът е дал, защото в молбата за отлагане на делото е посочена уважителна причина за неявяване на страната, но не и за нейния представител, в която хипотеза би било налице основание за отлагане на делото по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК, (Определение №994 от 28.02.2026 г. по гр. д.

№4369/2025 г. на ВКС, 3-то гр. о.). Ответникът е и уведомен за извършената цесия с приложеното към ИМ уведомление, изходящо от цесионера, който е снабден с това право по силата на упълномощителната клауза на чл.4, ал.1 от договора за цесия, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

Ето защо следва извод за недоказаност на твърденията на ответника за основанието на получаване на сумата, поради което искът с правно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД, подлежи на уважаване изцяло. Разноски се следват на ищеца.

2

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, „К..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от К.И.А., с адрес: *, да ЗАПЛАТИ на „Ф.Т..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Х.Г.А., с адрес: *, сума от 4 857,27 €, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, която сума е получена от ответника без основание за това.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „К..“ЕООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на „Ф.Т..“ЕООД, ЕИК*, съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция общо на 1`094.29 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3