Решение № 260063 от 18.03.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 18.03.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, I-4 с-в в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА при секретаря Ива Иванова, разгледа гражданско дело № 10029 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 515, вр. с чл. 511 от КЗ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по предявени от С.Р.Щ. и Е.Р.Щ. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с правно основание по чл. 511, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от по 250 000 лева за всеки от ищците представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 23.06.2017г. при което е загинала тяхна дъщеря – М.Е.М., ведно със законната лихва от 29.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2017г. около 07.10 часа на път км 11+000, общ. Омуртаг е настъпило ПТП между лек. Автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******и лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******, в следствие на което е настъпила смъртта на дъщерята на ищците М.М.. Твърди се, че отговроността н авиновния водач Ф.Б.Ш.се покрива от застрахователна полица № TR-********** издадена от турска застрахователна компания „AXA SIGORTA“, а на основание чл.511,ал.1т.2 КЗ – ответникът.

Твърди се, че до ищеца е отправена покана за заплащане на обезщетение, но липсва произнасяне в срока по чл.496,ал.1 КЗ което обосновава правният интерес на ищците от воденето на настоящия процес. Посочва се, че ищците са търпят и ще търпят неимуществени вреди вследствие на смъртта на дъщеря им, с която са били изключително близки. Претендират разноски за производството.

В срока за отговор по чл.131 ГПК заявява становище касаещо приложимото материално право поради неприложимост на българското законодателство, с оглед липсата на данни за обичайното местопребиваване на пострадалата. При условията на евентуалност твръди, че предявените искове са неоснователни. Оспорен е механизмът на настъпване на ПТП, с твърдението че водачът на л.а. „Рено Лагуна“ не е виновен за ПТП, а вината е на починалия А.М., управлявал л.а. „Дачия Логан“ с превишена скорост.

Оспорен е и размерът на търпените неимуществени вреди. Прави искане за привличане на ТЛП – „Б.и.“ АД, застраховател по застраховка Гражданска отговорност за л.а „Дачия Логан“ с рег. № № ******, предвид евентуалната възможност за реализиране на регрегсна отговорност.

Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗД „Б.и.“АД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

По отношение на компетентността на българския съд и приложимото право съдът намира следното: В настоящия казус спорът има международен елемент – страните са с обичайно местопребиваване в Република Турция, като въпросът за приложимото право се урежда от КМЧП. Съгласно чл.105 КМЧП извъндоговорни отношения, произтичащи от непозволено увреждане, приложимо е правото на държавата в която е настъпило увреждането – lex loci damni. Доколкото вредата – смъртта на дъщерята на ищците е настъпила на територията на Република България, приложимо е българското материално право, независимо от гражданството или обичайното местопребиваване на страните – в този смисъл Решение №277/29.09.2025г. по т.д.

№881/2024 на ВКС, I т.о. В конкретния случай не е приложим Регламент Рим II доколкото Република Турция не е страна-членка на ЕС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането.По делото не са въведени твърдения, че застрахователят на виновния водач е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България, поради което това обстоятелство не е спорно между страните.

Не е спорна пасивната легитимация на ответника, в качеството на компенсационен орган по чл. 506, ал. 3 КЗ, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 515 КЗ, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор "Зелена карта" за „Рено Меган“ с рег. № *******, сключен с чуждестранен застраховател AXA

SIGORTA Република

Турция, действащ към датата на ПТП. В изпълнение на чл. 515, ал. 3 КЗ вр. чл. 380 КЗ ищецът предявила пред ответника извънсъдебна претенция, съставляващо процесуална предпоставка за предявяването на иск, който в законовия срок не определил и не заплатил обезщетение, а постановил отказ. Следователно предявените искове са допустими и по тях процесуално и материално легитимиран да отговаря е НББАЗ.Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от установяване настъпването на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на когото има действие задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в системата "Зелена карта" в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение и причинените на ищеца вреди.

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че е реализиран пътен инцидент на територията на Република България, с участие на МПС с турски регистрационен номер, по отношение на което е налице валидно сключена застраховка, покриваща риска "ГО" с турско застрахователно дружество не се оспорва от страните по спора, а и същите се установяват от констатациите на протокола за ПТП, изготвен от ОД на МВР – Търговище, РУ-Омуртаг приет като доказателство по делото и неоспорен от страните.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 23.06.2017г. около07,10 часа е реализирано ПТП на път II-48, км 11+000 между водач на „Рено Меган“ с рег. № ******и лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ****** . Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е била застрахована се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 23.06.2017 г. от Х.А.Ч.– разследващ полицай към РУ-Омуртаг от в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

Не се спори по делото, че в резултат на процесното ПТП е починала М.М.

– дъщеря на ищците видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки и удостоверение за лица с ралични имена.

По случая е било образувано досъдебно производство № 232/2017 г. по описа на РУ-Омуртаг пр.пр. № 1813/2017 г. по описа на Окръжна

Прокуратура Търговище, за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“, пр-2 вр. ал.1 б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, НК.

С постановления от 26.02.2021 г. досъдебното производство е спряно. До получаване на отговор на изпратена молба за трансфер на наказтелно производство.

По делото по делегация е разпитан и причинителят на процесното ПТП –Ф.Б.Ш.. Свидетелят потвърждава, че е участвал в процесното ПТП. Потвърждава, че то се е реализирало на двупосочен път с две ленти за движение на прав участък. Посочва, че се е движел със скорост не по висока от 90 км/ч. Посочва, че е видял другия автомобил в момента на настъпване на ПТП Твърди, че друггият автомобил се е отклонил към него, тъй като водачът му бил заспал.

От разпита на свидетеля М.В.М. се установява, че се е возил в л.а. „Дачия Логан“ при настъпване на проценото ПТП. Свидетелят седял на предната седалка. Не помни дали М.М. е била с колан, тъй като бил в шок от катастрофата. Осочва, че се е случила на селски път, движели се със 60-70км/ч и видели, че отсреща идвал автомобил, който изведнъж излязъл от платното си и навлязъл в това в което се движел л.а. Дачия Логан, като това се е случило почти при разминаването на автомобилите. Ударил се в тях, и автомобилът л.а. Дачия се озовал в канавката. Посочва, че ударът бил челен, в по-лявата част на л.а. Дачия.

От показанията на свидетеля А.Р. – син на ищците се установява, че непосредствено след настъпването на процесното ПТП те са били в шок, ищцата припаднала. Твърди, че те били много близки като и до момента не са преодолели загубата й.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Ф.Ш., доколкото същите не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и по съществото си представляват негова защитна версия за инцидента.

От приетата по делото КСМАТЕ, че М.Е.М. вследствие на процесното ПТП е получила автомобилна травма, тежка черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана на лявата челно-теменна област. Счупване на челната кост в ляв. Счупване на основата на черепна вляво. Счупване на предната черепна ямка, Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Мозъчен кръвоизлив, който е довел до оток и парализа на важни мозъчни центрове – довел до сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

Описаните травматични увреждания са типични за пострадал пътник след ПТП и са несъвместими с живота, като смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неминуема. Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на М.М.. В частта касаеща автотехническата част от експертизата вещото лице подробно описва механизма на настъпване на ПТП. Посочва, че то е настъпило на прав участък, с асфалтова суха пътна настилка, с две ленти с единична прекасната маркировка в условията на дневна светлина и добра видимост. Не е имало пътни знаци свързани с ПТП. Посочва, че скоростта на л.а Дачия е била около 78 км/чу с опасна зона за спиране 65 м. Скоростта на л.а. Рено Меган е била около 86 км/ч с опасна зона на спиране 75м. Вещото лице посочва, че за водачите и на двата автомобила ПТП е било непредотвратимо. Вещото лице посочва, че пострадалата М.М. е пътувала зад водача на л.а Дачия Логан. Вещото лице заявява, че предвид механизма на ПТП, място на удара, установените деформации на купетата на двата автомобила, мястото където е пътувала пострадалата и получените от нея травматични увреждания, счита че тя е пътувала с поставен обезопасителен колан.

По делото е изслушана самостоятелна съдебно-медицинска експертиза от заключението вида на получените от М.М. травматични увреждания, съвпадащи с тези посочени в приетата КСМАТЕ. Вещото лице посочва, че с оглед травматичните увреждания на починалата, може да се приеме, че тя е била с поставен предпазен колан, тъй като в противен случай би имала и други увреждания на тялото и крайниците.

По делото е допуснато допълнително заключение по допусната САТЕ като вещото лице описва подробно механизма на процесното ПТП. Посочва, че на 23.06.2017 г в 07,10 часа по второкласен път II-48, на км. 11+000, в посока - гр.Котел към гр.Омуртаг, на около 1500м след разклона за с. Зелена Морава, общ.Омуртаг, в дясната си пътна лента се е движил л.а. „Дачия“ модел „Логан“ с per. № ******, управляван от А.А.М.със скорост около 78 км/ч. Видимостта е била добра в условията на дневна светлина, слънчева, пътната настилка е суха.

Платното за движение е с 2 пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия и обща широчина 7,7 м.