Разпореждане № 5131 от 11.10.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 8624/2021
- Вид
- Разпореждане № 5131
- Подписан
- 11.10.2021
- В сила
- 11.10.2021
- Състав
- ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 320, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5131 гр. София, 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело частен характер № 20211110208624 по описа за 2021 година и с повдигнатото от ИВ. АНГ. АНГ. срещу П. СЛ. СТ. обвинение от частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК за частично прекратяване на наказателното производство.
Цитираната разпоредба има диспозитивен характер и дава процесуална възможност на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата (които, съгласно ТР 2/2002 ОСНК, очертават фактическите рамки на обвинението), не съставлява престъпление. Към посочената правна възможност следва да се подхожда изключително внимателно – само и единствено в случаите, когато описаното деяние (без да се вземат предвид приложените към тъжбата или обвинителния акт доказателства) не само не може да бъде подведено под диспозицията на посочената от частния тъжител норма, но и под която и да е друга, посочена в Особената част на Нказателния кодекс. В допълнение, за да бъде избегнат отказ от правосъдие, към цитираната възможност следва да се прибягва, само и единствено когато липсва всякакво съмнение относно несъставомерността на деянието, предмет на производство, в резултат на което отнапред да е ясно, че дори да се докажат всички факти и обстоятелства, твърдени в обвинителния акт или тъжбата, те не биха били годно основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият случай, според съдията-докладчик, е именно такъв.
Тъжбата, по аргумент от ТР 2/2002 ОСНК, е процесуалният документ, очертаващ фактическите рамки на обвинението, т. е. настоящата преценка подлежи на извършване, само въз основа на съдържанието й.
Инкриминираните изрази „Бяха ни запалени офисите. Три от офисите бяха запалени. Беше ни запалена къщата на една от нашите служителки в с. Бяло поле – Жечка Генова, която и до ден днешен е наша служителка. Два пъти й палят къщата, заедно със сеновала и животните. Тази жена разви диабет. Това е 2011 г. – първият палеж. Вторият палеж е 2014 г. Това всичко е под явната диктовка на господин А.“ са обективно несъставомерни. Действително, в инкриминирания израз се реферира към лице, с фамилно име А. (на каквато характеристика отговарят вероятно десетки хиляди български граждани). Същевременно, обаче, по-рано в същия абзац се сочи, че става дума за „господин И.А. – собственикът на фирма „Градус““, поради което и не се касае за прекратително 1 основание. Същевременно, доколкото се касае за твърдение за факт, съдържанието може да бъде коментирано, само в контекста на чл. 147 НК. В инкриминирания израз не се твърди – автор на цитираните два палежа да е тъжителят, поради което и подробни разсъждения в тази насока не се дължат. Същевременно, обаче, същите се споменават, в контекста на неговото име, с употребата на израза „… под диктовката на…“. Същата формулировка, според съдията-докладчик, не разкрива приписване на престъпление, доколкото не може да бъде обвързана нито с подбудителство, по смисъла на чл. 20, ал. 3 НК, нито с подбуждане, по смисъла на чл. 320, ал. 2 НК. Същевременно, отново поради липса на конкретика, тя не съставлява и разгласяване на позорно обстоятелство, а само отправяне на внушение, което би могло да има дискредитиращ ефект, в контекста на гражданското правораздаване, но въпросът с обективната съставомерност следва да получи подчертано отрицателен отговор.
Пункт втори на обвинителната теза касае израза: „… ти да държиш цял един регион в подчинение – това ако не е престъпно, здраве му кажи“. В изказването не се сочи – дали цитираното подчинение е в резултат на неправомерни действия и/или бездействия (нито дори чии), нито дори формата на това подчинение (криминогенно, икономическо, политическо, базирано на личен авторитет или друга), като липсата не позволява нито извод за съставомерност (в контекста на наличие на невярно, позорно обстоятелство или приписване на престъпление), нито дори организиране на насрещно доказване, по смисъла на чл. 147, ал. 2 НК.
С изложените съображения, образуваното наказателно производство подлежи на частично прекратяване, като продължаването му, касателно останалите думи, изрази и инкриминирани графични изображения, би било уместно, едва след преминаването на евентуален въззивен съдебен контрол на настоящия съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ частично наказателното производство, по отношение на изразите, посочени в мотивната част на настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС по реда на глава XXI НПК в 15-дневен срок, считано от уведомяването на частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2