Решение № 6100 от 31.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44142/2022
- Вид
- Решение № 6100
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6100 гр. София, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110144142 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез адв. Т. Г., срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 541,92 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 526,92 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 0500833145, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 22,73 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2020 г., в гр. София, ж. к. „Младост-2“ на ул.
„Свети Киприян“, при движение от ж. к. „Младост-1“, след естакадата с посока РУМ „Младост-2“, водачът А. С., управляващ лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/02/119002069826, със срок на застрахователното покритие от 25.07.2019 г. до 24.07.2020 г., при извършване на маневра „завой надясно“ навлязъл в съседната дясна лента за движение и реализирал ПТП с движещия се по нея товарен автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕИХЕ“, с рег. № ********, собственост на „С.“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 00500100354863, със срок на застрахователното покритие от 02.04.2020 г. до 01.04.2021 г. Вследствие настъпилото ПТП на товарния автомобил, за 1 който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 0500833145. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Дару Кар“ ЕАД, за което била представена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 526,92 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 15.06.2021 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 541,92 лева, но до настоящия момент дължимата сума не била погасена, като ответникът дължал и мораторна лихва върху нея. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч. гр. д. № 10935 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г. И..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер .
Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и наличието на причинно-следствената връзка между същия и твърдените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при него водач, както и негова вина за настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесния автомобил, който не бил изчакал изпреварващия го автомобил да приключи започнатата маневра „завой надясно“, с което създал предпоставки за настъпване на инцидента. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната сума била силно завишена и не отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва направените от ответника в отговора твърдения. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове изцяло с оглед събраните по делото доказателства.
Изразява становище, че действителната стойност на вредите била тази, изчислена от вещото лице по средни пазарни цени, а методиката към Наредбата за задължителното застраховане била неприложима в настоящия случай. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, се представлява 2 от юрк. И.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски за вещо лице и за свидетел в общ размер на 260 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП товарен автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕИХЕ“, с рег. № ********, собственост на „С.“ ЕООД.
Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № 00500100354863, сключена на 27.03.2020 г., със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 02.04.2020 г. до 24,00 ч. на 01.04.2021 г., с рискова клауза А – „Пълно Каско“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2012 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първата регистрация на същия автомобил била 01.03.2012 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 50800 лева и начин на определяне на обезщетението при частични щети – в доверен сервиз или по експертна оценка.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3, вр. т. 2, б. „а“ от раздел ІІІ „Обект на застраховане.
Застрахователно покритие“ на Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, пътнотранспортното произшествие (ПТП) било сред покритите рискове при рискова клауза А – „Пълно Каско“, каквато била договорена в настоящия случай. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в раздел ІV „Изключения от застрахователното покритие“ от общите условия. В чл. 26, ал. 4 от същите са посочените начините за определяне на застрахователното обезщетение при частична щета: 1. чрез изплащане на парично обезщетение, определено съгласно експертната оценка на вредите; или 2. чрез отстраняване на вредите от външен изпълнител (официален или доверен сервиз), установен на територията на Република България.
Не се оспорва и обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ********, с полица № BG/02/119002069826, със срок на застрахователното покритие от 25.07.2019 г. до 24.07.2020 г. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд.
От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 22.04.2020 г. в 15,05 ч. в гр.
3
София, ж. к. „Младост-2“ на ул. „Свети Киприян“, водачът А. С., управляващ лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ********, предприел маневра изпреварване и завой надясно, при което навлязъл в съседната лента за движение и реализирал ПТП с движещия се по нея товарен автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕИХЕ“, с рег. № ********, управляван от С. С.. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна броня от лявата страна. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза и от показанията на свидетеля С. Е. С..
За причинените на процесния автомобил повреди свидетелят С. С. подал на 21.05.2020 г. до застрахователя по имуществената застраховка искане за завеждане на претенция по 4 застраховка „Каско на МПС“, по което била образувана щета № 0500833145. Към искането била приложена декларация от водача на увредения автомобил, в която били описани обстоятелствата, при които било настъпило процесното произшествие, и увредените детайли – предна броня, преден ляв калник. Видно от отбелязване в уведомлението, застрахованият избрал следния начин на обезщетяване – доверен сервиз. В тази връзка от застрахователя било издадено възлагателно писмо от 24.03.2021 г. до автосервиз на „Дару Кар“ ЕАД, към което бил приложен опис-заключение на щетите от извършен на 21.05.2020 г. оглед на увредения автомобил от автоексперт на застрахователя в присъствието на представител на собственика.