Решение № 88 от 23.04.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. ***, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Д. като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230201324 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя И. Я. Ц., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 796313-F793921/11.11.2024 г., издадено от Директора на офис *** в Териториална дирекция на НАП - Варна, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, вх.

***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя И. Я. Ц., ЕГН **********, за нарушение по чл. 125, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 179 от ЗДДС, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата (именувана възражение) се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че наложената имуществена санкция е несъразмерно тежка, като се иска да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

***кият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен 1 срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН е съставен в отсъствие на представляващия санкционираното юридическо лице при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. АУАН е бил връчен по надлежния ред на представляващия търговеца, документирано с подписа му, като при връчване на акта същият не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на представляващия санкционираното юридическо лице.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени - чл. 125, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл.

100, ал 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.

Нормата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС повелява, че справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

Декларациите по ал. 1 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 от ЗДДС).

2

Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършена документална проверка на 08.08.2024 г. в ТД на НАП Варна, офис ***, относно подадени справки-декларации по ЗДДС е установено, че като лице, регистрирано по ЗДДС, не е изпълнил задължението си да подаде справкадекларация и отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период 06/2024 г. в законоустановения срок до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят – в конкретния случай до 15.07.2024 г. включително, с което е осъществил състава на чл. 125, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 179 от ЗДДС.

Справка-декларацията по ЗДДС за отчетния период 06/2024 г. е подадена по интернет с КЕП (квалифициран електронен подпис) на 15.09.2024 г. с вх. № 08002021394/15.09.2024 г., в която лицето декларира нулеви обороти.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на лице, регистрирано по ЗДДС, действително е извършил констатираното в акта нарушение: не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП Варна, офис ***, справка-декларация и отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период 06/2024 г. в законоустановения срок до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят – в конкретния случай до 15.07.2024 г. включително, като справка-декларацията по ЗДДС е подадена на 15.09.2024 г.

Изложената фактическа обстановка, която не се оспорва, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Е. Д. К., Д.

З. В. и В. П. С., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – справка-декларация с вх. № 08002021394/15.09.2024 г. и справка за общите задължения към 06.11.2024 г.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение в АУАН и в

НП за доказано, поради което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т.е. съставлява фактическия състав на визираните в наказателното постановление законови норми и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 125, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 179 от ЗДДС.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.

Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Законосъобразно, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност 3 на търговеца.

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е в размер от 500 до 10 000 лв. Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е в минимален размер, а именно – 500 (петстотин) лв. и не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. Т.е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения и в частност ощетяване на фиска, не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени други нарушения на данъчното законодателство, е по съществото си смекчаващо вината обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Напротив, нарушението е извършено като е подадена съответната декларация в един дълъг период от изтичане на срока – 2 (два) месеца след изтичането му, при това, след като управителят на дружеството е бил поканен писмено да се яви в ТД на НАП Варна, офис *** за съставяне и връчване на АУАН за неподадена справка-декларация по чл. 125, ал. 1, декларация по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 05/2024 г. и 06/2024 г. в законоустановения срок – до14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Определящото в настоящия случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН. Поначало, обществената опасност на този вид формални нарушения е опредЕ. от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на социалната и финансовата й дейност. В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 2353 от 10.12.2024 г. на АдмС - *** по к.а.н.д. № 461/2024 г.).

4

По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Директора на ТД на НАП Варна, офис *** искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (НовДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели - трима, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.