Решение № 5524 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5524 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110149300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищцата Г. И. М. твърди, че на 19.07.2019 г. между нея, в качеството й на потребител, и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата парична сума в размер на 900 лв., която ищцата е следвало да върне заедно с договорената възнаградителна лихва на общо 10 вноски, от които 3 вноски по 30,04 лв. и 7 вноски по 146,30 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) от 47,64%. Поддържа, че в т. 6.1 договора се е съдържало задължение за осигуряване на обезпечение (поръчител или банкова гаранция, отговарящи на специфични критерии), което е следвало да бъде изпълнено в срок от три дни от усвояването на сумата, като при неизпълнението му, в т. 6.2 от горния договор се е съдържала клауза за неустойка в размер от 985,78 лв., възникваща в тежест на ищцата за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Излага, че горната неустойка е начислявана автоматично и е била разсрочена за плащане заедно с месечните вноски по кредита, съгласно погасителния план. Сочи, че общата сума за връщане по договора е определена на 1114,22 лв., без 1 неустойка и 2100 лв. при включена неустойка. Излага подробни доводи за недействителност на договора с твърдения, че договорът не е съставен по ясен и разбираем начин за потребителя, което представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че в договора е записан ГПР от 47,64%, но не са изложени допусканията, използвани за неговото изчисляване съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Подчертава се също, че ГПР не включва всички разходи, известни на кредитора към момента на сключване, което води до неяснота относно реалното „оскъпяване“ на кредита. Излага довод, че в документа липсва конкретно записан лихвен процент на ден, което се определя като самостоятелно основание за пълна недействителност. Сочи се, че кредиторът не е информирал потребителя съгласно чл. 11 от ЗПК относно условията за заплащане на месечната вноска и разпределението й между главница и лихва. По отношение клаузата за възнаградителна лихва ищцата поддържа, че лихвата от 40,05% значително надвишава (над 4 пъти) законната лихва за периода и трикратния размер на законната лихва, който съдебната практика приема за предел на допустимостта. Подчертава, че лихвата не е била индивидуално договорена, а е наложена от икономически по-силната страна. Намира клаузата за неустойка за нищожна, тъй като последната създава значително неравновесие между страните по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойката (почти 110% от главницата) е необосновано висок и цели неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че чрез неустойката се заобикаля ограничението на чл. 33, ал. 1 от ЗПК относно обезщетението при забава и се въвежда „скрита такса“ за отпускане на кредита, което е забранено. Намира уговореният тридневен срок за представяне на банкова гаранция или поръчител за абсурден и целящ автоматично настъпване на санкцията. Излага довод, че ответникът е нарушил чл. 16 ЗПК, като не е извършил задължителна предварителна оценка на платежоспособността на ищцата. В заключение посочва, че кредиторът е действал изцяло недобросъвестно, предлагайки договор, който не би сключил без наличието на тези нищожни клаузи, които прехвърлят целия риск върху потребителя.

Ответникът „.“ ООД оспорва исковете изцяло като неоснователни.

Твърди, че договорът е сключен при стриктно спазване на ЗПК и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Поддържа, че на ищцата е изпратен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) на електронната й поща и тя е имала достъп до Общите условия при кандидатстването. Като доказателство прилага лог файл, който проследява хронологично действията на ищцата и доказва, че тя сама е избрала параметрите на кредита. Подчертава също, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД евентуалната нищожност на отделна клауза (като тази за неустойка) не влече недействителност на целия договор, тъй като той може да се прилага и без нея, което представлява принципа на 2 частичната недействителност. Посочва, че ГПР по договора е 47,64%, което е под нормативно определения лимит от 50% (петкратния размер на законната лихва) към датата на сключване. С позоваване на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, твърди, че разходите, дължими поради неспазване на задължение (като неустойката за липса на обезпечение), не следва да се включват в ГПР, доколкото към момента на сключване на договора не е ясно дали ще възникне основание за плащане на неустойка, и следователно тя не може да бъде част от цената на кредита. Относно възнаградителната лихва от 40,05% ответникът посочва, че лихвата е част от основния предмет на договора и е съставена на ясен език, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Смята и, че няма законов предел от „трикратен размер на законната лихва“, както и че моралните принципи се преценяват за всеки конкретен случай. Уточнява също, че лихвата е фиксирана и константна, поради което не е необходимо изрично посочване на „лихвен процент на ден“. По отношение клаузата за неустойка от 985,78 лв. посочва, че последната е предвидена като санкция за неизпълнение на акцесорното задължение на заемателя да предостави обезпечение (поръчител или банкова гаранция). Твърди, че в погасителния план ясно са разграничени вноските със и без включена неустойка, за да бъде потребителят напълно информиран за икономическите последици при всяко развитие на отношенията. Изтъква също, че ищцата е имала 14-дневен срок за отказ от договора без обезщетения или такси, но не се е възползвала от него.

Твърди, че е извършил оценка на кредитоспособността при отправяне на искането за кредит, но дори и да липсва такава проверка, законът предвижда само административнонаказателна отговорност, но не и нищожност на договора. Поддържа, че ищцата е сключила общо три договора за идентични продукти при същите условия, от което извлича индикация за недобросъвестност на ищцовата страна, както и че последната е била напълно наясно с условията и икономическите последици, което изключва твърденията за липса на информация или неравноправност. В заключение посочва, че ищцата действа недобросъвестно (в нарушение на чл. 12 ЗЗД), като цели да ползва средствата, а след това да заведе максимален брой искове, за да се обогати неоснователно, черпейки права от собственото си неправомерно поведение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже 3 сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби, заобикаля последните или накърнява добрите нрави.

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 19.07.2019 г. между ищцата, в качеството й на потребител, и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата парична сума в размер на 900 лв., която ищцата е следвало да върне заедно с договорената възнаградителна лихва на общо 10 вноски, от които 3 вноски по 30,04 лв. и 7 вноски по 146,30 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) от 47,64%.

В т. 6.1 от горния договор се е съдържало задължение за осигуряване на обезпечение (поръчител или банкова гаранция, отговарящи на специфични критерии), което е следвало да бъде изпълнено в срок от три дни от усвояването на сумата

В т. 6.2 от горния договор се е съдържала клауза за неустойка в размер от 985,78 лв., възникваща в тежест на ищцата за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в т. 6.1 от горния договор.

Посочената неустойка е начислявана автоматично и е била разсрочена за плащане заедно с месечните вноски по кредита, съгласно погасителния план.

Договорената обща сума за връщане по договора е била определена в размер от 1114,22 лв., без неустойка и 2100 лв. с включена неустойка.

Изложените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – Договор за паричен заем „Кредирект“ № ./19.07.2019 г., с инкорпориран в него погасителен план, и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. От съдържанието на договора се установява, че на ищцата е предоставена заемна сума в размер на 900 лева със задължение за връщането й в срок до 19.05.2020 г. на 10 месечни погасителни вноски, при следните условия: размер на погасителната вноска - 3 вноски по 30,04 лева и 7 вноски по 146,30 лева, фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 40,05%, ГПР в размер на 47,64%, обща сума за плащане в размер на 1114,22 лева. В чл. 6.1 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съгласно чл. 6.2 от договора при 4 неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 985,78 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Уговорено е, че начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. От инкорпорирания в договора погасителен план се установява, че с първите четири вноски се дължи неустойка в размер на 179,96 лева по всяка вноска, а с останалите – неустойка в размер на 63,70 лева по всяка вноска, като всяка погасителна вноска с неустойка възлиза на 210 лева, а общо дължимата сума за плащане с включена неустойка е в размер на 2100 лева, към която е приложена отстъпка от 45 лева и така сумата за плащане е изчислена на 2055 лева.

Наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит, предпоставя съдът да се произнесе по релевираните с исковата молба възражения за недействителност на процесния договор. Последният несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция по чл. 9 ЗПК, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (арг. ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК). Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК).

Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–лекия – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие с добрите нрави или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци (Решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., Решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., Решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., Решение № 2 от 22.04.2020 г.

Разпечатката съдържа 23 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4defab90-47db-4bbb-82c3-4f758e273174