Решение № 21 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 621/2025
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 14.01.2026
- Състав
- Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Варна, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ат. А.ов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Търговско дело № 20253100900621 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от С. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, действащ чрез адв.Й. А., против ЗАД “ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Б. Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., с която са предявени обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след двукратно допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, настъпили в резултат от телесно увреждане, получено при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.06.2023г., в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Цар Освободител“, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№******, чиято отговорност към дата на инцидента е била застрахована при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност“, обективиран в Полица №******, със срок на действие от 31.12.2022г. до 30.12.2023г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба-02.09.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се сочи, че на 03.06.2023г., около 10:45 часа ищецът, управлявайки мотоциклет марка “Сузуки АН 400“, с рег.№******, по бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Цар Освободител“, е пострадал като участник в пътно произшествие. Твърди се, че инцидента е настъпил след като водачът на движещия се от лявата страна на ищеца л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№******, рязко завил надясно, за да напусне бул.“Васил Левски“, без да пропусне движещият се успоредно с него мотоциклет. Твърди се, че в резултат от действията на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, ищеца бил повлечен и съборен на земята. Сочи се, че за настъпилото пътно произшествие били уведомени контролните органи, които след посещение на място съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №******* Сочи се, че във връзка със случая било образувано д.п.
1
№211/2023г. по описа на Сектор “Пътна полиция“-гр.Варна. Твърди се, че в следствие от пътния инцидент ищецът усещал болки в гръдния кош, ребрата, рамената, поради което бил откаран в спешният център на МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД, където след прегледи и изследвания са установени фрактура на лявата ключица и съмнения за фрактура на трето и четвърто леви ребра. Сочи си, че на ищеца била поставена ортеза и той бил освободен за домашно лечение с указания за проследяване на здравословното състояние от личния му лекар. Твърди се, че поради силната болка, която продължавал да изпитва, ищецът провел срещи с лекари-специалисти по образна диагностика и гръдна хирургия, съответно на 05.06.2023г., 07.06.2023г., 14.06.2023г., при които били констатирани фрактура на второ, трето и четвърто ребро. Излага се, че описаните травми, съвместно с натъртванията и ожулванията, получени при инцидента, обусловили трайно неразположение в здравето на ищеца в продължение на месеци. Твърди се, че поради силната болка в областта на рамото, пострадалия не можел да си движи лявата ръка, а фрактурите в ребрата го ограничавали да си поеме свободно въздух. Изпитвал дискомфорт при всяко положение на тялото-седнал, легнал или изправен, като болката, съвместно със стреса, довело до това да не може да спи и да сънува кошмари, съответно да приема успокояващи медикаменти. Твърди се, че след инцидента ищеца изпаднал в депресия, затворил се в себе си, не контактувал с приятелите си и странял от близките си. Също така отслабнал с 10 кг., което допълнително затруднило възстановяването му. Продължаващите болки мотивирали пострадалия да извърши на 02.08.2023г. преглед при друг специалист ортопед-травматолог, който установил липса на консолидация на фрактурата на ключицата и назначил терапия чрез ортотрипсия. Твърди се, че в периода до 15.09.2023г. ищеца провел общо 7 процедури от посочения вид. Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба ищеца все още има ограничени движения на лявото рамо, изпитва болка при натоварване и влошаване на времето, както в лявото рамо, така и в областта на счупванията на левите ребра. Твърди се, че повече от година след инцидента пострадалият все още сънува кошмари, продължава да се чувства нервен, раздразнителен и лесно избухлив, а след произшествието преустановил управлението на мотоциклет, от страх случилото се да не се повтори. В исковата молба се поддържа, че към момента на процесното пътно произшествие автомобилът на виновния водач е имал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“ с ответника, пред когото на 29.06.2023г. ищецът предявил извънсъдебна претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, но застрахователят отказал.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, е депозирал отговор на искова молба, с който се поддържа становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина действията на водача л.а.“Фолксваген Голф“, с peг.№******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Поддържа се, че произшествието е последица от поведението на ищеца, който е нарушил чл.20 от ЗДвП, като се е движил с несъобразена и превишена скорост. Твърди се още, че ищеца е управлявал моторното средство без включени светлини, с което е поставил водачът на автомобила в невъзможност да го види и да реагира своевременно на внезапната му поява. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с аргумент от вече изложеното. Оспорват се и твърденията за претърпени телесни травми, техният вид и продължителност на лечение, и че същите са в причинна връзка с пътния инцидент. Излага се, според представената медицинска документация, ищецът би следвало да се е възстановил за не повече от 30 дни.
Оспорва се и твърдението, че към момента нормалният начин на живот пострадалия все още е затруднен, което оспорване се подкрепя от липсата на данни или твърдения за продължаващо лечение или рехабилитация. Развити са съображение за недостоверност на изложените от ищеца твърдения за изпитан силен психически стрес и страх, които продължават и до днес. Поддържа се, че травмите на ищеца, техният морфологичен характер и тежест, биха били значително намалени в случай, че последният е бил 2 обезопасен, чрез поставяне на защитна каска и облекло. На следващо място се оспорва размера на претендираното обезщетение като се поддържа, че парична претенция е прекомерна и не кореспондира с естеството на травмата, с характеристиките на проведеното лечение и със срока за възстановяване. С оглед изложеното се претендира за отхвърляне на иска или за редукция на размерът му, включително при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, с оглед на неоснователността на главния иск.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощникът си, поддържа предявеният иск и моли за уважаване на претенцията, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, поддържа отговора на исковата молба, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-03.06.2023г. при ответното дружество-застраховател е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№*******, обективирано в Застрахователна полица №******. Не е спорно и че пострадалият е депозирал пред ответника извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана Преписка №******, по която застрахователното дружество е отказало да реализира плащане.
По делото са събрани данни, че образуваното във връзка с процесното пътно произшествие д.п.№211/2023г. по описа на Сектор Пътна полиция на ОД на МВР, пр.пр.
№7341/2023г. по описа на Районна прокуратура-Варна, е изпратено на Районна прокуратура Варна, с мнение за предаване на съд. В последствие е образувано АНД №1542/2024г. по описа на Районен съд Варна, което по искане на пострадалото лице С. С. е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК.
От приобщената по делото медицинска документация, е видно, че непосредствено след пътният инцидент, пострадалият ищец е транспортиран в Спешен център при МБАЛ “Св.Анна-гр.Варна“ АД, в съзнание, контактен, с травма вляво на гръдния кош и ляво рамо.
Направени са му контролни рентгенографии, установяващи фрактура на ключицата в средна трета, без дислокация. Поставена му е ортеза и е предписана имобилизация за 28 дни.
Резултатите от рентгенографиите на череп и гръден кош не са показали изменения.
Установени са неравности в контура на 3-то и 4-то ребро вляво по предна аксиларна линия, суспектни за фрактури. Пострадалият не е хоспитализиран, а е изписан в същия ден с основна диагноза: “Счупване на ключицата“, с придружаващи заболявания и усложнения:
“други повърхностни травми на предната стена на гръдния кош“. В последствие ищецът е провел допълнителни медицински прегледи и изследвания, съответно на 05.06.2023г., 07.06.2023г. и 14.06.2023г., резултатите от които, както и цялостното здравословно състояние на пострадалия от момента на пътния инцидент и последващото лечение, са описани и обобщени в Съдебномедицинско удостоверение №611/07.06.2023г., допълнено на 26.06.2023г., изготвено от лекар в Отделение “Съдебна медицина“ при МБАЛ “Св.АннаВарна“ АД. От съдържанието на въпросното удостоверение се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил счупване на лявата ключица без разместване на фрагментите, контузия на гръдния кош, ожулвания по лявата предмишница и лявата подбедрица, кръвонасядане по дясната мишница. Счупването на лявата ключица е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 11.5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Допълнително са установени счупвания на второ и трето леви ребра на около 4 см. от гръбначния стълб с разместване на фрагментите по ширина, счупване на четвърто ляво ребро по предна 3 мишнична линия без разместване на фрагментите. Посочените по-тежки увреждания обуславят трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 1-1.5 месеца при липса на усложнения, а останалите такива са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От представения препис от Амбулаторен лист №232164018304 от 04.08.2023г. за преглед на ищеца, извършен поради търпени болка и ограничени движения при движение на ляво рамо, е видно, че след проведено рентгеново изследване, е установено, че не са налице данни за консолидация на фрактурата на ключицата. В резултат от това са предписани процедури по екстракорпорална ортотрипсия, съответно са проведени седем такива, последната от които на 15.09.2023г.
От заключението на назначената по делото СМЕ, което се цени от съда, като компетентно и добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства, се установява, че констатираните травми на ищеца, изразяващи се в счупване на лявата ключица, счупване на второ, трето и четвърто леви ребра, ожулвания по лявата предмишница, лявата подбедрица и кръвонасядане в областта на дясната мишница, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно произшествие. Вещото лице уточнява, че обичайният период за възстановяване от подобни травми, е с продължителност от около 1.5 месеца, но в настоящия случай лечението на травмата на ключицата е отнело около 3 месеца, поради забавяне на процеса на срастване на фрагментите. При извършеният преглед в хода на изготвяне на заключението, експертът е констатирал деформация на границата външна-средна трета в областта на лявата ключица на ищеца. Не е установено затруднение в хватателната и познавателната функция на левия горен крайник. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че проведеното консервативно лечение на ищеца, чрез поставяне на ортеза по повод травмата на лявата ключица, не е дало очакваният резултат, като забавеното костно срастване на фрагментите, е наложило седмократна екстракорпорална ортотрипсия. Посочената процедура представлява унищожаване на част от несрастналите повърхности, за да може свежи повърхности да срастнат. Касае се за неинвазивна процедура, която препятства израстването на лъжлива става. Сочи, че в настоящият случай е налице срастване и получаване на т.н. “хиперкалус“, което представлява по-голямо по обем костно вещество, което се натрупва и се установява като подутина. Експертът уточнява, че въпросното срастване не се отразява на движението на ръката и нейните функции, съответно че неговото премахване не е наложително, доколкото това е свързано с болезнена инвазивна операция. Вещото лице намира, че въпреки зарастването, не е изключено лицето да изпитва дискомфорт при по-голямо натоварване, изискващо повече сила, но не и при промяна на метеорологичните условия, когато няма да усети влияние. По отношение на фрактурите на ребрата, вещото лице изяснява, че при тях не се констатират настъпили последващи усложнения. Сочи, че по същество травмата на ребрата е болезнена и е обвързана с ограничени движения и вдишване, но след срастването им, което настъпва обичайно до 28-ти ден, проблем не би следва да се констатира. Още повече такъв свързан с хронични болки, доколкото в случая фрактурите не са засегнали междуребреният нерв. В заключението си вещото лице излага, че счупването на лявата ключица, левите ребра, кръвонасядането по дясната мишница, могат да се получат включително и при използване на специален мото-екип, а тези в областта на лявата предмишница и лявата подбедрица могат да се получат както с поставен, така и без поставен специален защитен екип.