Решение № 5138 от 12.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5138 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100503802 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 14840/19.12.2022г. по гр. д. № 66583/2021г. по описа на СРС, 27-и състав, са частично уважени предявените от ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, срещу ЗАД "А.Б." АД, ЕИК ****, по реда на чл.422 от ГПК искове с правно основание чл.411 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които е признато за установено, че ЗАД "А.Б." АД дължи на ЗАД „А.“ АД следните суми: 4 237,98 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по претенция № 10319030104681 с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от 19.07.2021г. до изплащане на вземането, и 659,24 лева- лихва за забава от 26.10.2019г. до 16.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42299/2021г. по описа на СРС, 27-и състав, като искът по чл. 411 от КЗ е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 5 848,39лева, а искът по чл. 86 от ЗЗДза разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1 023,55 лева.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни, в които се излагат различни съображения за неправилност на постановения съдебен акт.

С подадената от дружеството-ищец ЗАД „А.“ АД жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са отхвърлени. Твърди се, че липсва категорична и обоснована мотивировка на 1 фактическия извод на районния съд за изключване ремонта на задната броня на лек автомобил „Ауди Кю 7“, рег. № СВ **** АВ от обема на нанесените на автомобила вреди. Сочи се, че задната броня фигурира като щета още в документите, съставени при първоначалния оглед на моторното превозно средство, като същите не са оспорени от ответната страна. Заявява се, че в заключението на вещото лице по назначената експертиза е заложена грешна височина на платформата на товарния автомобил „Форд Транзит“ от 1,35 м., което прави изводите му необосновани. В тази връзка се сочи, че приетите заключения- основно и допълнително не следва да бъдат кредитирани, тъй като са тенденциозни и необективни. Твърди се, че дори и бронята да е била увредена по друг начин, въпросът как първоинстанционният съд е определил стойността на ремонта

, съответно сумата, с която е намалил претендираното обезщетение, остава неясен. Поддържа се, че доколкото процесният автомобил е бил сравнително нов към момента на настъпване на процесното произшествие, както и предвид високия му клас и обстоятелството, че към този момент все още е бил собственост на лизингодателя, същият е следвало да бъде ремонтиран в доверен сервиз.

Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

С подадената от дружеството-ответник жалба първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която са уважени депозираните искове.

Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърдения от него механизъм на настъпване на увреждането, както и наличието на причинно-следствена връзка между него и вредите. Сочи се, че показанията на разпитания свидетел относно начина на реализиране на инцидента и настъпилите увреждания противоречат на приетото заключение, в което вещото лице е отбелязало, че при така описания механизъм е невъзможно да се получат едновременно увреждания по отворения заден капак на процесния автомобил и по облицовката на задната броня, тъй като същите се намират в различни равнини. Твърди се, че посоченото несъответствие поражда основателно съмнение в достоверността на показанията на свидетеля, поради което същите не е следвало да бъдат кредитирани от съда. Поддържа се, че заявеният от ищеца механизъм за реализиране на произшествието не е установен с категоричност. В тази връзка се сочи становището на експерта относно наличието на характерни белези по увредения капак, които отговарят на съприкосновение с грапав предмет, какъвто например е бетонна стена, както и липсата на пренесени частици боя от увреденото към увредилото го превозно средство. С оглед на изложеното се отправя молба към съда за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената от насрещната страна жалба. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната с нея част.

2

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните относно следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. „Ауди Кю 7“ рег. № СВ **** АВ към датата на процесния инцидент е бил застрахован при ищеца ЗАД „А.“ АД по застраховка „Каско“, клауза „П“ – пълно покритие по полица № 0000473028/03.02.2015г., съответно за т.а. „Форд Транзит“ с рег. № СВ **** КН към този момент е действал валидно сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „А.Б.“ АД; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5 833,39 лева за ремонт на увредения автомобил в доверен сервиз, като с писмо, получено на 26.09.2019г., е отправил регресна претенция към ответното дружество за сумата от 5 848,39 лева /с включени 15 лева ликвидационни разноски/, на която получил отказ.

Спорен остава механизмът на реализиране на пътния инцидент, вредите и причинно-следствената им връзка с произшествието.

От представения по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие /„ПТП“/ от 20.05.2019г. се установява, че на същата дата, около 14:430ч., в гр. София, на ул. **** между процесните автомобили е реализирано ПТП, от което настъпили материални вреди за л.а.

„Ауди Кю 7“, изразяващи се в „подбит заден капак“. В обстоятелствената част е посочено, че инцидентът е настъпил при паркиране на т.а. „Форд Транзит“, като в протокола се съдържа изявление на неговия водач, с което същият се признава за виновен за настъпване на инцидента.

Представено е уведомление от 21.05.2019г. от представител на собственика на л.а. „Ауди Кю 7“, до застрахователя-ищец, въз основа на което е образувана преписка по щета №10319030104681. От приложените по делото документи, съдържащи се в образуваната от ищеца преписка, се установява, че първоначалният опис на щетите по претенцията от 21.05.2019г. включва „заден капак, таван, д. газ аморт. зад к-ак“, а последващият от 18.06.2019г. освен тях включва и „зад. л. надпис, зад. д. надпис, зад. надпис quatro, зад. емблема audi, укрепв. зад. рег.номер, упл. капак плъзг. люк, л. панта зад. капак, д панта зад. капак, зад. броня, спойлер заден капак, допълн. спир. светлини, антена таван, д. таван надл. греда, дол. облицовка зад. кап., заден боядисване, спойлер капак заден“. Налице са и възлагателно писмо от 21.05.2019г., фактура за извършен от сервиза ремонт с дата 20.06.2019г., както и платежно нареждане към сервиза от застрахователя, видно от което на 13.09.2019г. ищецът му заплатил сумата от 5 833,39 лева.

В рамките на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят А.С., управлявал увредения автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП. Същият сочи, че на 20.05.2019г. паркирал в двора пред официалния вход на офиса, служебно предоставената му кола. Отворил багажника и започнал да разтоварва багажа, заедно с един от собствениците на фирмата. Твърди, че с гръб към тях имало товарен автомобил с падащ корпус, също собственост на дружеството, който се опитвал да паркира. При 3 негова маневра назад същият ударил високо в ръба отворения капак на лекия автомобил, в резултат на което последният се изкривил леко, а десният амортисьор се изскубнал, поради което и капакът не можел да се затвори.

Твърди, че по негови спомени вредите върху автомобила засегнали задния капак и амортисьора.

По делото е прието основно заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза /„САТЕ“/, съгласно което щетите по увредения л.а.

„Ауди Кю 7“, с изключение на увреждането на задната броня, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.05.2019г. произшествие. Посочва се, че стойността на всички увреждания, с изключение на облицовка задна броня, определена на база средни пазарни цени към дата ПТП, е общо 4 222,98 лева с ДДС, а на база пазарни цени- 5 405,04 лева с ДДС. Отбелязано е, че долният ръб на вратата на багажника на л.а. „Ауди Кю 7“ в отворено положение се намира на височина от около 2м. от повърхността на платното за движение, а височината на фургона на т.а. „Форд Транзит“ е около 3м., като предвид обстоятелството, че в задната част последният е оборудван с падаща алуминиева платформа, контактът между превозните средства е настъпил именно с нея. Пояснено е, че вследствие на съприкосновението с отворената врата на багажника на лекия автомобил по платформата на товарния автомобил следва да са останали следи от надирания, но с оглед нейното предназначение /при спускане външната част на платформата същата влиза в съприкосновение с платното за движение/ същите може да са останали незабелязани. Посочено е също, че уврежданията по л.а. „Ауди Кю 7“ е възможно да бъдат получени при движение на автомобила на заден ход с отворена врата на багажника и съприкосновение с твърд предмет с изразен ръб, не по-нисък от 2м.

След представяне на допълнителен снимков материал е изготвено и допълнително заключение по САТЕ, в което се сочи, че по ръбовете на платформата на т.а. „Форд Транзит“ се наблюдават протривни следи, като част от същите се получени при съприкосновение с асфалтово-бетонно покритие, свързано с товаро-разтоварни дейности. Допълва се, че по платформата не се забелязват следи от боя, оставена от л.а. „Ауди Кю 7“, като следва да се има предвид, че от датата на настъпване на процесното ПТП /20.05.2019г./ до датата на изготвяне на снимковия материал- /02.08.2019г./ са изминали 2 месеца. В заключение се сочи, че като вид и характер уврежданията по л.а.

„Ауди Кю 7“ могат да възникнат и по отразения в представените по делото документи механизъм на ПТП, както и при движение на превозното средство с отворен багажник и удар в твърд и грапав предмет, какъвто например е стена.

В рамките на проведеното в първоинстанционното производство изслушване на заключението вещото лице уточнява, че оставените при съприкосновението между двата автомобила следи по товарното превозно средство не биха могли да паднат сами, но е възможно да бъдат премахнати при почистване. Заявява, че съществува възможност метална платформа да остави вертикални следи, които да са разположени през много малко разстояние едно спрямо друго под формата на задиране. Допълва, че 4 превозните средства трябва да са разположени косо, за да бъдат получени процесните увреждания, а не едно до друго.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното: