Определение № 4432 от 29.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4432 гр. Варна, 29.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100502077 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, чрез юриск. Стелиян Симеонов, въззивна жалба срещу Решение № 2294 от 12.07.2022г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 2735/25.08.2022 г., постановени по гр.дело №15415/2021г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ТЪМ“ ООД сумата от 2212.80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Рено Сценик“, с рег. № В 5476 ВХ, рама VF1JMG4D636358715, двигател F9Q804C120659, в резултат на пропадане на автомобила в дупка в асфалта, настъпило на 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч., на адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 332 (изложбена зала на пътя от Варна за „Златни пясъци", в района на к.к. „Св.Св. Константин и Елена"), както и в частта относно разноските, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е присъдена сумата от 131.54 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.03.2021г. до 24.10.2021г., включително, както и в частта за разноските, с които въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на насрещната страна сумата от 576.22 лева.

В жалбата е изразено становище за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че вредите са причинени при или по повод изпълнение на работа, възложена от „ВиК-Варна“ ООД, като се сочи, че служители на дружеството са отстранили възникналата авария. Въззивникът излага твърдения още, че по 1 силата на Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, операторите на В и К системите извършва водоснабдителни и канализационни услуги, като в кръга на тези услуги се включват доставка на вода за питейно – битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води, както и дейности по изграждане,поддържане и експлоатация на ВиК системите. Твърди, че е технически невъзможно осъществяването на превантивна дейност за изправност на водопроводната мрежа. В допълнение счита, че ищецът не установил в условията на пълно и главно доказване, извършеното оператора неправомерно деяние, в резултат на което на лицето са причинени вреди в посочения вид и размер. В заключение въззивникът излага, че съобразно приетата по делото експертиза по процесното МПС са налице повреди, които не са причинени с процесното събитие, а след възстановяване на увредените части, същото би могло да бъде използвано безопасно както са лицето, което го управлява, така и за останалите участници в движението. По посочените съображения моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете с присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ТЪМ“ ООД, чрез адв. С. Д.,с който въззивната жалба се оспорва по съображения, че е немотивирана, превратно тълкуваща правните изводи на съда и в противоречие с приетите по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че въззивникът не е направил оспорване в хода на първоинстанционното производство, че на ищцовото дружество са били изплатени 1000 лева застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско", като счита, че фактът на изплащане на сумата е достатъчно доказателство за вината на ответника. Възразява срещу релевантността на въведеното от въззивното дружество твърдение, че негови служители са отстранили аварията, както и твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва релевираното с жалбата възражение, че съдът е определил обезщетение на база установени увреждания по автомобила, датиращи преди инцидента, като сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил оценката на оторизирания сервиз нито със застрахователната стойност по тотална щета. По изложените съображения отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част с присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

С въззивната жалба са представени разпечатки от две електронни съобщения, изпратени от управителя на дружеството до процесуалният представител, ведно с приложени към тях снимки, не следва да бъдат приобщени към делото, тъй като представляват изявления на законен представител на страна в производството към упълномощения му адвокат, поради което не се ползват с доказателствена стойност и са неотносими към предмета на въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, чрез юриск. Стелиян Симеонов, срещу Решение № 2294 от 12.07.2022г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 2735/25.08.2022 г., постановени по гр.дело №15415/2021г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ТЪМ“ ООД сумата от 2212.80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Рено Сценик“, с рег. № В 5476 ВХ, рама VF1JMG4D636358715, двигател F9Q804C120659, в резултат на пропадане на автомобила в дупка в асфалта, настъпило на 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч., на адрес гр.

Варна, бул. „Княз Борис I" № 332 (изложбена зала на пътя от Варна за „Златни пясъци", в района на к.к. „Св.Св. Константин и Елена"), както и в частта относно разноските, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е присъдена сумата от 131.54 лева (сто тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.03.2021г. до 24.10.2021г., включително, както и в частта за разноските, с които въззивникът е осъден на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК да заплати на насрещната страна сумата от 576.22 лева.

НЕ ПРИЕМА разпечатки от две електронни съобщения, изпратени от управителя на дружеството до процесуалният представител, ведно с приложени към тях снимки.

НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2077/2022г. на 20.12. 2022 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4