Решение № 142 от 22.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Благоевград, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20231210201722 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. А. Т. от гр.Б , против НП№ 23-1116002568/25.10.2023г., издадено от Началника на група при ОД на МВР-Б , сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер общо на 50.00лв., във връзка с нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП .

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Алтернативно се застъпва, че жалбоподателят не е и извършил вмененото му нарушение и се иска отмяна на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажират представител по делото. В придружително писмо за изпращане на преписката до съда, застъпва становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

1

Районна прокуратура- Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира процесуален представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от

ЗАНН./Обжалваното НП е връчено лично на дееца на 30.10.2023г. , а жалбата срещу него е депозирана на 09.11.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че н а 02.10.2023г., длъжностно лице при санкционния орган /св.М. М./, в присъствието на свидетелите Н. Н. и Е. Н., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №934056 за това, че на 11.09.2023г., в 10.09 часа, в Б , на кръстовището на ул.“Б “ и ул.“Г “, в близост до ЦДÓ “, паркира лек автомобил с марка „М “ с рег.№ , негова собственост, като това паркиране в населеното място е върху тротоар, извън разрешените за това места , определени от администрацията или от собственика на пътя. В акта е отразено също, че той е изготвен след подаден сигнал за случая с Вх.

№328600-51723/11.09.2023г.Това описано поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично и срещу подпис на 03.10.2023г.

Въз основа на АУАН, на 25.10.2023г., Началникът на група към ОД на МВР-Б , сектор „Пътна полиция“, е издал обжалваното НП №23-1116002568, с което за описаното в акта нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.178е от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. НП е връчено също лично на дееца на 30.10.2023г.

Към преписката е приложен цитирания в акта Сигнал от 11.09.2023г., подаден от св.Н. Н.. В него тя е посочила, че на същата дата шофьора на процесия автомобил бил запушил достъпа до една от пешеходните пътеки на процесното място частично и напълно блокирал достъпа да до другата 2 пешеходна пътека , като след направена му забележка започнал да се държи грубо и агресивно и отказал да премести автомобила си от процесното кръстовище. При разпита на св.Н. същата установява, че на процесната дата се намирала на процесното кръстовище, тъй като както всеки друг ден трябвало да остави детето си в детска градина „В “ , намираща се в близост това кръстовище. Тогава видяла автомобила на жалбоподателя, който бил паркиран така че запушвал достъпа да едната пешеходна пътека на кръстовището в посока към болница“П “, както и другата пешеходна пътека в посока към „П “. Автомобила бил на тротоара и на ръба на бордюра и за да може да се пресече от пешеходец това кръстовище в тази му част, пешеходеца трябвало да заобикаля автомобила на жалбоподателя по пътното платно, вместо да ползва тротоара и пешеходна пътека . Такова препятстване било допълнително затруднено и от строеж на място, заради който не можело да се ползва и продължение на тротоара след пешеходна пътека. Св.Н. е категорична, че автомобила на жалбоподателя бил паркиран, защото двигателя му бил изключен, макар и жалбоподателя да си седял вътре в него.

Това накарало св.Н. да направи снимки на паркирания автомобил на жалбоподателя на процесното място, които са приложени към сигнала й, както и към процесната преписка. От тях действително е видно, че автомобила на жалбоподателя не се движи, той седи в него, а автомобила е разположен върху целия тротоар с две от гумите до бордюра на тротоара и платното като по този начин препятства достъпа и ползването на две пешеходни пътеки, а от дясната страна на Т. се вижда и поставен на уличното платно пътен знак за ремонти дейности .

Св.Н. установява също така, че след като направила забележка на жалбоподателя за начина на паркирането му на място и той се държал с нея грубо и агресивно, тя извадила телефона си и направила процесният снимки на въпросното паркиране, като именно тогава Т. запалил автомобила и го изфорсирал като започнал да го спуска назад към св.Н. за да я накара да слезе от тротоара , което тя приела и като негов опит да я „изгони“ и свали и от бордюра. Показанията на св.Н., напълно кореспондират и с показанията на св.Н., който е неин съпруг и е бил с нея докато са се придвижвали към детската градина на детето им в близост до процесното кръстовище. Св.Н. също е възприел лично, че жалбоподателя бил паркирал с автомобила си върху тротоара и „запречвал“ половината кръстовище, като препятствал 3 преминаването през него и ползването на пешеходните пътеки на място.

Свидетелите Н.и му направили забележка, но той не преместил автомобила си, което накарало св.Н. след като оставила детето си в детската градина, на връщане да заснеме с телефона си неправилно паркирания автомобил на жалбоподателя на процесното място. Св.Н. също потвърждава, че при това заснемане на автомобила му от св.Н., жалбоподателят запалил двигателя на автомобила и започнал да го форсира и дори тръгнал към тях докато били на тротоара с цел да ги изблъска от него. Именно за това снимките показват отново неправилно паркиране на жалбоподателя, но след като автомобилът му бил изместен назад докато се опитвал да ги изгони от тротоара, а иначе при първото възприемане на местоположението му в процесното кръстовище, св.Н. също е категоричен, че Т. и автомобила му били по-напред и навътре към тротоара така че препятствал достъпа и възможността за достъп и ползване на две пешеходни пътеки в кръстовището.

Показанията на свидетелите Н.и кореспондират и с показанията на св.М., който е съставител на АУАН. При разпита си той установява, че изготвил акта за нарушение въз основа на снимковия материал, направен от св.Н. и нейния сигнал за неправилното паркиране на автомобила на жалбоподателя на процесната дата и място. Акта бил съставен в сградата на Сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетелите Н.и и връчен лично на дееца.

По делото е представена Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена министъра на вътрешните работи, с която е възложено правомощие на санкционният орган и определени от него длъжностни лица да извършват контрол за спазване на ЗДвП и издаване на НП при констатирани нарушения.

Горната фактическа обстановка се обосновава с показанията на свидетелите Н.и и св.М., със сигнала по случая на св.Н. и приложен към него снимков материал, неоспорен от страна на жалбоподателя, както и с цитираните АУАН и Заповед на министъра на МВР.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административни нарушения по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока се представи изрична Заповед на министъра на вътрешните работи за делегирани правомощия на процесният издател на НП, изготвена преди процесната дата.

4

АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са и надлежно връчени на жалбоподателя /лично и срещу подпис/. Наред с това, АУАН и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в това число : дата и място на издаване, издател, дата и място на нарушението, фактически обстоятелства при извършване на нарушението, правна квалификация на нарушението, доказателства с които се обосновава и установява нарушението. Ето защо възраженията на жалбоподателя за процесуална назаконосъобразност на обжалваното НП, съдът намира за неоснователни.

Наред с горното, съдът констатира, че с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, се потвърди и установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места, пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Съгласно нормата на чл. 93, ал.1 и 2 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а п аркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

В конкретният казус от обективна страна, се установи с ангажираните по делото свидетели, снимков материал към преписката и сигнала на св.Н., че на процесната дата / 02.10.2023г., в 10.09 часа/ и място /в Б , на кръстовището на ул.“Б “ и ул.“Г “, в близост до ЦДÓ “/, жалбоподателят е паркира лек автомобил с марка „М “ с рег.№ , който е негова собственост/, като това 5 паркиране на автомобила му е било именно върху тротоар и извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя /включително и върху тротоар и пешеходна пътека, с което е препятствал достъпа и ползването както на тази, така и на съседна друг пешеходна пътека на процесното кръстовище/ и с това си деяние несъмнено е извършил нарушението по чл. 94, ал.3 от ЗДвП.

От субективна страна, се касае за правоспособен водач на МПС , който като такъв е бил запознат с правилата за движение по пътищата и управление на МПС, в това число и правилата за паркиране по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, но в конкретният случай, Т. виновно и съзнателно е нарушил тези правила на процесната дата и място.

След като с показанията на очевидците св.Н.и и приложеният към делото снимков материал по процесната преписка, се установи, че автомобилът на жалбоподателя е бил в спряно положение на процесната дата и място, с изключен двигател и макар жалбоподателя да е бил в него, последното не е било обусловено от необходимостта от качване и слизане на пътници в този момент или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, нито пък е имало необходимост да спира по този начин за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение, то несъмнено в казуса се касае за неправомерно поведение на Т., което следва да се квалифицира именно като паркиране по смисъла на чл. 93, ал.2 вр .с ал.1 от ЗДвП, както правилно е приел санкционният орган и възраженията на защитата в обратна насока са напълно неоснователни. Нещо повече, именно този неправилен начин на паркиране на автомобила на жалбоподателя на процесното място и дата е станал повод за напрежение и конфликт с пешеходците –св.Н.и, които не са могли да ползват нито тротоара зает от автомобила на Т. , нито пешеходна пътека за да се придвижат през процесното кръстовище до Детската градина на детето си, за да го заведат в нея.