Решение № 4452 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4452 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100504594 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. П. срещу решение № 2683/18.02.2025г., постановено по гр. д. № 70883/2024г. на СРС, 153 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.

А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********* срещу „Битулайт“ ООД, ЕИК 130570644, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Подножие“ № 2 иск за разликата над 4 400 лева до пълния размер от 10 800 лева за периода от 05.02.2025г. до 10.04.2025г., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 14.01.2025г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че и след постановяване на решението на СРС, до изтичане на 6 – месечния срок по чл. 225 КТ, жалбоподателката продължава за е безработна.

Моли решението да бъде отменено в тази част и искът да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

1

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Предмет на въззивна проверка е и подадена от „Битулайт“ ООД въззивна жалба срещу решение № 2683/18.02.2025г., постановено по гр. д. № 70883/2024г. на СРС, 153 с-в в частта, в която е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. А. П., ЕГН **********, извършено със заповед № 1/04.10.2024г. на управителя на „Битулайт“ ООД за налагане на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ и със заповед № 353/04.10.2024г. на управителя на „Битулайт“ ООД за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ, като „Битулайт“ ООД, ЕИК 130570644, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Подножие“ № 2, е осъден да заплати на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сума в размер на от 2000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2024г. до окончателното й изплащане и за сумата от 4 400 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.11.2024г до 04.02.2025г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 14.01.2025г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в тази част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално 2 допустими. Разгледани по същество, въззивният съд намира следното.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното.

При предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил своето право на уволнение, като е уволнил работника или служителя на основанието за уволнение, посочено в заповедта на работодателя.

Първият спорен въпрос е налице ли е нарушение на трудовата дисциплина от страна на А. П..

Видно от представените доказателства, страните са били обвързани от трудов договор № 269/05.03.2021г., съгласно който ищцата заемала в ответното дружество длъжността “офис мениджър”.

Видно от представената пред СРС заповед № ,/04.10.2024г., издадена от А..Т. – управител на дружеството, след проверка било установено, че А. П. не се е явила на работа в офиса на дружеството в продължение на два последователни дни, а именно на 01.10.2024г. и на 02.10.2024г., за което имало съставен протокол със свидетели от 02.10.2024г. В заповедта е посочено, че поради това на 03.10.2024г на П. с пратка 1050868434478 чрез Еконт е 3 поканена да даде обяснения. Посочва се, че с това си поведение ищцата е нарушила трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекратява трудовото и правоотношение считано от 04.10.2024г.

Приета като доказателство по делото е и заповед № 353/04.10.2024г., издадена от работодателя, съгласно която на основание заповед за налагане на дисциплинарно наказание се прекратява трудовото правоотношение на ищцата без предизвестие, считано от 04.10.2024г.

По делото не се спори, че въззивикът – ищец не се е явил на работа на 01.10.2024г и на 02.10.2024г. Спорно е дали това неявяване е станало поради възпрепятстването й от работодателя.

От показанията на св. Р., която към момента на уволнението е била колежка на ищцата, се установява, че на 30.09.2024г. следобед – към 15, 16 ч. свидетелката, ищцата и техен колега – В., са били на работа. А. била извикана по телефона при управителя. Когато се върнала А. казала, че била уволнена и започнала да си събира нещата. След известно време другият служител В. излязъл и останали само двете. Г – н Т. дошъл в кабинета, казал на А. да си приготви нещата по – бързо, да остави ключа за офиса и да не се връща докато не я повикат.

Свидетелят Л.К. посочва, че знае, че ищцата била освободена от работа на 30.09.2024г., като трябвало да подпише заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Не могла да го подпише същия ден, тъй като била много разстроена. На следващия ден помолила свидетелката да отиде с нея. Обадила се на работодателя си и казала единствено, че моли в заповедта да бъдат описани сумите, които й се дължат.

Г – н Т. й казал, че когато са готови ще й се обадят. Обърнала се към него по име, а телефонът бил на високоговорител. Работодателят й не я попитал защо не е на работа.

Разпитан св. В. Н., племенник на управителя на ответното дружество, заявява, че не е присъствал на разговора между П. и Т.. Т. му разказал за него.

Докато свидетелят е бил в кабинета си, Т. не е бил в помещението. Не е присъствал в момента, в който П. му е предала ключовете. П. стояла до края на работния ден. Не знае дали й е било забранено да идва на работа.

При така събраните доказателства, въззивният съд намира, че по делото 4 е безспорно установено, че неявяването на П. на работа е било именно поради нареждане на работодателя й.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неправилно кредитиране на свидетелските показания. Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство.

Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености, паметовоинтелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане и др. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.

Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК/.

Въззивният съд кредитира изцяло показанията на св. Р.. Същата е била непосредствен свидетел на нареждането на работодателя към П. да не се връща на работа, докато не я повикат, както и на връщането на ключа от офиса по нареждане на работодателя. Свидетелката възпроизвежда преки, непосредствени впечатления. Съдът намира, че свидетелските показания на Р. не са противоречиви, не се установява и заинтересованост, каквито са 5 оплакванията във въззивната жалба на ответника. Показанията се характеризират с достоверност, защото не противоречат на никой от останалите елементи на доказателствената съвкупност. Разказаното от този свидетел е последователно, непротиворечиво и изчерпателно. Същата има преки и непосредствени впечатления за нареждането на работодателя, на което е присъствала.

От друга страна свидетелят Н. твърди, че не е присъствал на връщането на ключа. Видно от показанията на св. Р., Н. не е бил в стаята, когато е върнат ключа, респективно не е бил свидетел на разговора, когато Т. е наредил на ищцата да не идва на работа докато не бъде повикана.

Св. Р. посочва, че разговорът се е състоял към края на работния ден – 15, 16ч., след което П. е започнала да събира личните си вещи. Ето защо, не е налице противоречие между показанията на тази свидетелка и св. Н., който посочва, че ищцата е останала до края на работния ден.

Не се констатират и противоречия в изложеното в исковата молба и в показанията на св. Р.. В исковата молба ищцата е посочила, че била извикана от работодателя й, който й казал, че искат да прекратят трудовото й правоотношение. Тя се съгласила, но поискала преди това да й бъде направена справка за дължимите суми, както и да й бъде предоставена възможност да се запознае с разпоредбата, посочена като основание за прекратяване на правоотношението й. Изложено е и, че Т. й наредил да си събере багажа, остави ключовете и напусне, както и да не връща повече на работа. Това, че в исковата молба не е описано изрично, че не в личния разговор, а в присъствието на св. Р. й е било наредено да не се връща на работа, не може по никакъв начин да обоснове извод за противоречие между изложеното в исковата молба и показанията на свидетелката.