Решение № 3935 от 31.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3935 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20265330101925 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЮНИОН 09“ ООД, ЕИК: 200833617, против В. Г. Г., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 327 от Търговския закон и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 19 528, 64 лв. - главница по Договор за покупко– продажба на калциев амониев нитрат с № ** от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда – 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 503.76лв – обезщетение за забава за периода 01.08.2024 г. – 17.09.2024 г., както и сумата от 155,27 лв. - законна лихва за периода 17.09.2024 г. – 07.10 2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 9427/06.11.2024г. по ч.гр.д.

№18437/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

Предявена е и искова молба от „ЮНИОН 09“ ООД, ЕИК: 200833617, против В. Г. Г., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 327 от Търговския закон и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 23 100 лв. - главница по Договор за покупко– 1 продажба на стабилизирана а.с с № ** от ** г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

594,72 лева – обезщетение за забава за периода 01.08.2024 г. – 07.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с № 10984/30.12.2024 г. по ч.гр.д. № 19044/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав.

С Определение № 781/20.01.2026г., постановено по гр.д. № 681/2025г. по описа на ПРС, XXIII гр. състав, съдът е съединил гр. дело № 4923/2025г. по описа на ПРС, XV гр. състав с настоящото гр. дело № 681/2025г. по описа на ПРС, XXIII гр. състав за разглеждането им в едно производство под № 681/2025г. по описа на ПРС, XXIII гр. състав.

Ищецът твърди, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ищецът е доставил на ответника а.с и калциев амониев нитрат, които доставки са обективирани в три броя фактури, както следва: фактура № ** от ** год на стойност 46 200лева фактура № ** от ** год на стойност 23100лева фактура № ** от ** на стойност 27720 лева.

Твърди се, че всички доставки са извършени регулярно и в срок и стоките са приети от ответника без възражения.

Излага се, че ответникът се забавил в плащането на всички доставки и дължими суми по фактурите. След проведени разговори и по данни на ответника било постигнато тристранно споразумение с участието на трето лице по казуса – „БИОНА ГАЗ" ООД с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Северен, ул. Васил Левски № 272, с ЕИК 202289566, с което това трето лице поело част от задължението за плащане на В. Г. С.а в размер на 72 000 лева. Освобождаването на ответника В. Г. С.а за плащане на сумата в размер на 72000 лева било само при условие, че тази сума бъде заплатена изцяло от третото лице.

Сочи се, че третото лице „ БИОНА ГАЗ" ООД превело на „ Юнион 09“ ООД на 17.09.2024г. сумата в размер на 54 391.36 лева с основание „, споразумение със ЗП В. С.а. Другата част до размера на 72 000лева била преведена на друго дружество за задължение на ЗП В. С.а след направен запор.

С направения превод било покрито изцяло задължението на В. Г. С.а към „, ЮНИОН 09“ ООД по фактура № ** от ** год на стойност 46200лева и частично по фактура № ** от ** год на стойност 27720лева.

След частичното плащане бил установен остатък по Договор за покупкопродажба на калциев амониев нитрат № ** от **г. и фактура № ** от **г. в размер на 19 528.64 лева. Срокът за плащане съгласно чл. 5 от Договора бил 31.07.2024г. За платената сума със забава се дължала лихва за забава за периода от 01.08.2024г. до 17.09.2024год в размер на 503.76 лева, а за дължимият остатък се дължи лихва от 17.09.2024г. до 07.10.2024г. в размер на 155.27лева.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответница Г. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като твърди, 2 че не е настъпила изискуемостта на вземането, а исковата молба е подадена преждевременно. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че помежду им са налице валидно възникнали облигационни правоотношения по силата на сключени Договор за покупко–продажба на калциев амониев нитрат с № ** от **г. и Договор за покупко–продажба на стабилизирана а.с с № ** от **г.

С отговора на исковата молба, ответницата не оспорва вземането по същество, а оспорва неговата изискуемост, като заявява, че исковата молба е депозирана преждевременно, т.е. преди да е настъпил падежът на задължението.

Между страните по делото липсва спор, че стоките, предмет на договорите са доставени, като са били издадени фактура № **/** г., фактура № ** от ** г. и фактура № **/** г., както и че исковите суми не са заплатени от страна на ответницата.

По делото е представен като писмено доказателство Договор за поемане на задължение с нотариална заверка на подписите от **., сключен между ищеца, от една страна „Агро-С. 82“ ЕООД и Ц. С. С.

С договора страните са уговорили, че к ъм датата на неговото подписване са налице облигационни отношения между „ЮНИОН 09" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „ Гладстон" № 50, с ЕИК 200833617 и В. Г. С.а, с ЕИК 180300128, ЕГН **********, с постоянен адрес: ** въз основа на подписани Договор за покупко-продажба на стабилизирана а.с № ** и Договор за покупко-продажба на к.а.н. № ** от ** год. Стоката и по двата договора е доставена. Издадени са фактури от ищеца, както следва: ф-ра № 0** от ** год на стойност с ДДС 46 200,00 лева; ф-ра № 0** от ** год на стойност с ДДС 23 100,00 лева и ф-ра № 0** от ** год на стойност с ДДС 27 720,00 лева.

Посочено е, че към момента на сключване на договора, В. Г. С.а, с ЕИК 180300128, ЕГН ********** дължи на ищеца сума в общ размер на 50 301, 80 лева с ДДС.

Уговорено е още, че „Агро-С. 82“ ЕООД поема да изплати изцяло задължението на В. Г. С.а, с ЕИК 180300128, ЕГН **********, което е в размер на 50 301.80 лева по банковата сметка на ищеца " ЮНИОН 09" ООД.

В чл. 6 от Договор за поемане на задължение с нотариална заверка на подписите от **. е уговорено, че процесното споразумение не освобождава ответницата В. Г. С.а, с ЕИК 180300128, ЕГН **********, с постоянен адрес:

** от плащане на задълженията към ищеца въз основа на подписаните Договор за покупко-продажба на стабилизирана а.с № ** и Договор за покупко-продажба на к.а.н. № ** от **г. Ответницата се освобождава 3 единственно в случай, че цялата дължима сума бъде изплатена по уговорения по-горе начин.

Между страните липсва спор, че процесните суми не са заплатени нито от „Агро-С. 82“ ЕООД, нито от ответницата В. С.а.

При това положение, съдът намира предявените искове за доказани по основание и размер. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за наличие на новация.

Съгласно чл. 107, ал. 1, изр. 1 ЗЗД задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора.

Според константната съдебна практика, обективирана в Решение № 130/24.03.2009г. по т. д. № 650/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; Решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на ВКС, ТК, II г.о,. Решение № 210 от 22.12.2014 г. по търг. д. № 4090/2013 г., т. к., I т.о. на ВКС и др., способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД.

За да е налице обективна новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират.

Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение.

Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието.

Преструктурирането на дълга по отношение на промяната в срока на плащане е несъществен елемент на задължението и неговата промяна не внася никакво съществено изменение в старото облигационно отношение. Новационното намерение /animus novandi/ трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се предполага.

Когато страните уговарят констатираното изискуемо парично задължение да бъде погасено по нови графици, на траншове на посочени падежи, отсъства основание да се приеме намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма изменение в предмета и основанието му. Преструктурирането на паричния дълг чрез разсрочването му не променя същността на задължението и не е индиция за новирането му по смисъла на чл.107 ЗЗД. Волята на страните за възникването нов дълг, на 4 мястото на съществуващия, с ново основание или предмет следва да е ясна, изрично изразена.

Ето защо, ВКС приема, че когато страните по договора в рамките на общия размер по стария дълг са изменили само размера на отделните плащания, съобразявайки вече платеното по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието.

В настоящия случай, не може да става въпрос за новация, доколкото липсва валидно възникване на нов дълг на мястото на стария. Сключения между страните Договор за поемане на задължение с нотариална заверка на подписите от **. по съществото си представлява встъпване в дълг доколкото едно трето лице - „Агро-С. 82“ ЕООД встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ дълг – този на ответницата. За разлика от заместването в дълг, встъпването на новия длъжник в дълга не води до освобождаване на първоначалния длъжник. Кредиторът запазва претенцията си срещу стария длъжник и получава нова срещу встъпващия в дълга солидарен длъжник.

Именно това е договорено и между страните в настоящото производство в чл.

6 от сключения помежду им Договор за поемане на задължение с нотариална заверка на подписите от **., където изрично е посочено, че ответницата В. Г. не се освобождава от задълженията си към ищеца, а остава солидарно отговорна с встъпилото в дълг юридическо лице. Ето защо, в настоящия случай не може да става дума за новация.

Съдът не споделя и направеното в отговора на исковата молба възражение, че исковете са преждевременно предявени. Действително с Договор за поемане на задължение с нотариална заверка на подписите от **. страните са уговорили нов падеж за изпълнение на задълженията по процесните фактури – 31.07.2025г., който не е бил настъпил към датата на депозиране на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но падежът е настъпил в хода на настоящия съдебен процес, което обстоятелство следва да бъде отчетено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.