Решение № 4384 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4384 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. П. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора М. П. Въззивно гражданско дело № 20221100510413 по описа за 2022 година

С решение № 20048856 от 19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 39905/2020 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК **** на основание чл. 411 КЗ, сумата 955,51 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети на МПС – „Пежо 308“, с рег. № СВ **** АС, настъпили в резултат на реализирано на 03.11.3019 г. ПТП в гр. София, бул. „Акад. Гешов“, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от дружеството-ответник – „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, като същото е неправилно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд е приел изцяло неправилен механизъм на реализиране на процесното ПТП, като е придал на двустранния протокол, представен по делото, доказателствена стойност, каквато същият не притежава. Поддържа, че в посочения протокол липсва начертана схема, по която се е реализирало процесното произшествие и в този смисъл посоченото писмено доказателство не е годно да удостовери извършените от двамата водачи маневри. Твърди, че разпитаният по делото 1 свидетел, в качеството му на водач на единия от автомобилите, участвали в ПТП-то, не е подписвал процесния протокол. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на причинна връзка между процесното ПТП, нанесените щети по лекия автомобил, застрахован при ищеца и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-жалбоподател. Поддържа, че първоинстанционният съд не е преценил по реда на чл. 172 ГПК показанията на разпитания свидетел, доколкото същият се явявал заинтересован от изхода на спора. Твърди, че не е установено по безспорен начин обстоятелството, че лекият автомобил, управляван от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е навлязъл в платното за движение на автомобила, управляван от другия водач. В тази връзка оспорва заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза. Твърди, че с неосъществяване на разпита на поискания от жалбоподателя свидетел и заличаването му като такъв, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Излага доводи, че в конкретния случай е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила, застрахован при ищеца, тъй като същият се е движел с несъобразена скорост, загубил е контрол върху управлявания от него лек автомобил, като е навлязъл в съседната лента за движение и е ударил автомобила, управляван от другия водач – участник в процесното ПТП.

Оспорва размера на претенцията, като твърди, че в случай, че съдът приеме същата за основателна, то тя следва да бъде уважена до размера на изчислената от вещото лице стойност на база цени на доверени сервизи към датата на ПТП. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Д.З.“ АД. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Във връзка с изложените във въззивната жалба възражения посочва, че освен посочения от въззивника двустранен протокол, по делото са събрани и приобщени и други доказателства. Оспорва твърдението, че свидетелят не е подписвал двустранния протокол, както и оплакването на въззивника, че същият е заинтересован от изхода на спора. По отношение на механизма на настъпване на ПТП, твърди, че за да обоснове изводите си, вещото лице е взело предвид всички налични доказателства.

Твърди, че правилно е определен размерът на дължимото обезщетение.

2

Излага подробни аргументи по отношение на липсата на съпричиняване от страна на водача, управлявал автомобила, застрахован при ищеца.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна и споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По отношение на конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът и собственикът на увредения автомобил – „Пежо 308“, рег. № СВ **** АС са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по застраховка „Каско“, както и че ищецът е заплатил на сервиз за извършване на ремонт на увредения автомобил сума в размер на 1250,18 лева. За безспорно е отделено и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на процесното ПТП, между ответника и собственика на лек автомобил – „Алфа 147“, с рег. № Р **** КК.

3

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото, включително и от двустранния протокол за ПТП и свидетелските показания, по категоричен начин се установява, че на 03.11.2019 г. е реализирано ПТП между лек автомобил „Алфа 147“, с рег. № Р **** КК и „Пежо 308“, рег. № СВ **** АС.

Във връзка с оплакването, че не е изяснен механизмът на настъпване на произшествието, както и че липсва противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Алфа 147“ и причинна връзка, съдът намира следното:

В хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства, от които правилно първоинстанционният съд е обосновал изводите си за механизма на процесното ПТП. Съгласно заключението на вещото лице, процесното ПТП е настъпило на 03.11.2019 г. в гр. София, като при движението си по бул. „Академик Иван Гешов“, в посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул. „България“, водачът на лек автомобил „Алфа 147“, с рег. № Р **** КК, предприема маневра за престрояване в дясно, при което реализира процесното ПТП с движещия се от дясната му страна автомобил – „Пежо 308“, рег. № СВ **** АС.

От показанията на свид. С.В., в качеството му на водач на увредения автомобил се установява, че през месец ноември 2019 г. при движение от бул.

„Константин Величков“ в посока към бул. „България“, същият се намирал в дясна лента за движение, при което движещият се в съседната лява лента автомобил навлязъл в неговата лента за движение и го ударил. Свидетелят посочва, че не е имал възможност да избегне удара, доколкото от дясната му страна е имало стена. Това обстоятелства се подкрепя и от заключението на вещото лице, което посочва още, че невъзможността на водача на увредения автомобил да предотврати настъпването на процесното ПТП се дължи и на внезапното навлизане на лек автомобил „Алфа 147“ в съседната, дясна лента за движение. Настоящият съдебен състав намира показанията на свидетеля за обективни, логични и непротиворечиви, предвид обстоятелството, че изразяват лични и непосредствени впечатления на лицето и не споделя доводите за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, като доказателства в противоположен смисъл не са ангажирани. В контекста на свидетелските показания следва да се отбележи, че не може да бъде споделено и твърдението на жалбоподателя, че свидетелят не е положил 4 подпис под протокола. Напротив, в хода на разпита му пред съда свид.

Велков, при предявяване на протокола е потвърдил, че подписът, положен в протокола, е негов, но самият протокол не е съставен от него.

Във връзка с възражението, че двустранния протокол не е доказателство да установи горепосочените обстоятелства, следва да се отбележи, че при обсъждане на доказателствената стойност на протокола, СРС е съобразил обстоятелството, че в същия не се съдържа схема, отразяваща начина на настъпване на произшествието.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че представения двустранен протокол е доказателство за датата на настъпване на ПТП, участващите в него лица и посоката им на движение. Самият механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие и извършените от всеки от водачите маневри, въззивният съд приема за безспорно установен, и в този смисъл се солидаризира с изводите на СРС, от свидетелските показания и заключението на вещото лице по допусната и приета съдебна авто-техническа експертиза, които са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Ето защо настоящият съдебен състав приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка с гореизложените обстоятелства.

Въззивникът оспорва обстоятелството щетите по увредения автомобил да се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. Въззивният съд намира, че причинната връзка се установява по категоричен начин от заключението на вещото лице по изготвената в хода на производството съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице посочва, че причина за настъпване е поведението на водача на лекия автомобил „Алфа 147“, в следствие на което е настъпил удар между двата автомобила и са увредени предна и задна лява врата и ляв праг на автомобил „Пежо 308“. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да разколебават изводите за наличие на причинна връзка. В тази връзка следва да се отбележи, че не е налице и твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд във връзка с допускането и събирането на доказателства, тъй като както в първоинстанционното, така и във въззивното производство са предприети всички действия по обезпечаване събирането на допуснатите на ответникажалбоподател доказателства. Предвид гореизложеното, съдът намира, че така релевираните възражения са несонователни.

5

Във въззивната жалба са изложени аргументи във връзка с наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Чл. 25 ЗДвП задължава всеки водач при предприемане на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност следва обоснован извод, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Алфа 147“, който с поведението си е нарушил цитираната разпоредбата. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице, съгласно което водачът на увредения автомобил не е разполагал с възможност да предотврати настъпването на произшествието. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че липсват каквито и да е било доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че в случая е налице съпричиняване, поради което и възражението му в тази връзка е неоснователно.

Във връзка с оплакването, че неправилно е определен размерът на обезщетението, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел за основателна и доказана претенцията в пълния предявен размер. Съгласно заключението на вещото лице, стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, е 955,51 лева. Ищецът претендира сума в същия размер. Последният е заплатил във връзка с отстраняване на причинените в следствие на произшествието щети по увредения автомобил сума в размер на 1250,18 лева. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е уважил претенцията. В тази връзка, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обезщетението е завишено, а съдът е следвало да вземе предвид стойността на уврежданията на база цени на доверени сервизи. При осъществен деликт делинквентът носи отговорност за поправяне на действително претърпените от пострадалия вреди, като в случаите, при които застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице и е насочил регресната си претенция срещу застрахователя, при когото е застрахована деликтната отговорност на делинквента, то размерът не регресната претенция е обусловен от платеното от застрахователя, което в настоящия случай съответства със стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени към датата на деликта.