Решение № 55 от 14.04.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Враца, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 718/10.11.2025 г., постановено от Районен съд – Враца по гр. д.

№ 3152/2024 г. съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл. 124 ГПК, чл. 109 ЗС и чл. 41 от ЗС, като е приел за установено в отношенията между страните, че Н. Л. и О. И. притежават 50% идеални части от общите части от сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Враца с адрес в гр. Враца, *** – покрив, таван, входна врата към общия коридор до мазите, общ коридор до мазите и стълбище. Осъдил е К. М. К. и М. К. К. да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците да използват общите части по предназначение, като: предадат на Н. Л. и О. И. ключове от външната входна врата към двора, водеща към стълбището, което достига до тавана и покрива на сградата; не заключват и не затварят входната врата към общия коридор на мазите в сградата; не препятстват ползването на общия коридор, водещ до мазите и общото избено помещение в сградата; преустановят заключването на външната портална врата, водеща към общото дворно място;

Съдът още е осъдил всеки от ответниците да заплатят на ищците по 252 лв.

1 разходи за ремонт на водопроводна инсталация на сградата, както и по 40 лв. разходи за отпушване на отвеждащата канализационна тръба, обслужваща сградата, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.10.2024 г. до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил иска за премахване на помощната постройка в общото дворно място и е присъдил разноски.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че таванът, покривът, коридорът към мазетата и дворната порта са общи части по чл. 38 ЗС, както и че дяловете в общите части за всеки етаж, съответно и съсобственик, са по 50% (чл.

40 ЗС), като за изчисляване на дяловете в общите части е изхождал от съотношението на стойностите на отделните помещения, които съсобствениците притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост – меродавният момент от нотариалното учредяване през 1962 г. на суперфицията между братятаправодатели на страните в настоящото производство. Приел е, че таванът, покривът и стълбището не са присъединени към втория етаж поради липса на проект и съгласие. По исковете с правно основание чл. 109 ЗС първостепенният съд е приел, че действията на ответниците (заключване на врати) препятстват достъпа на ищците до тези общи части, а по отношение на ремонтираните разходи е приел, че са необходими по смисъла на чл. 41 ЗС, което налага К. К. и М. К. да понесат по 25% от тях.

Настоящото производство е по постъпилата против решението въззивна жалба № 19392/27.11.2025 г. от ответниците К. К. и М. К.. Те твърдят, че въз основа на договор за доброволна делба от 03.07.2003 г. се легитимират като собственици на ½ ид. част от поземления имот с площ 292 кв.м., на самостоятелния етаж втори от сградата в него, н а целия обособен таван на втория етаж и правото на надстрояване на трети етаж, западната част от коридора на мазето, заедно с две мазета в западната част на избеното помещение и самостоятелно стълбище, което обслужва тяхната част от сградата. Неправилно съдът признал за установено, че въззиваемите лица са собственици на 50% от общите части на сградата. В съдебната практика се приемало, че титулярът на право на надстрояване има приоритетно право върху подпокривното пространство, доколкото то е необходимо за строежа. В тези случаи подпокривното пространство се изключвало от общите части, защото ставало обект на право на строеж, което принадлежи на този, комуто е учредено правото на надстрояване. Също законово допустимо било разпореждането с обща част (таван/подпокрив), когато е извършено чрез учредяване на надстрояване, налице е съгласие на всички съсобственици и е съобразено с нормативите, както е станало с договора за делба. Счита, че докато правото на надстрояване е валидно, никой друг собственик няма права върху тавана, като правото на надстрояване от своя страна било безусловно и безсрочно.

В този смисъл решението е незаконосъобразно в частта, с която съдът е признал ищците за собственици на половината таван. Едновременно с горното твърди, че таванът не е обща част, защото имал височина, врата, прозорци, което го характеризирало като място, което може да се обособи като самостоятелен обект.

Договорът за делба демонстрирал волята на собствениците за промяна на предназначението на тавана в самостоятелен обект, тип ателие, на които изисквания обектът отговарял и за което имали право - правото на надстрояване.

По-нататък, съдът неоснователно приел, че вътрешното стълбище е обща част, 2 доколкото то било изградено да обслужва единствено обектите на въззивниците – втория етаж и тавана, а дори и да се приемело, че е обща част, то по отношение на него приложение намирала разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗС. Същото се отнасяло и за така наречената „външна порта“, защото и тя била предназначена да обслужва собствеността на жалбоподателите – изградена била в тяхната западна част на имота. По отношение на достъпа до коридора за мазите твърди, че достъпът не е ограничаван. По отношение на иска за заплащане на извършения ремонт намира, че водопроводната инсталация е извършена без съгласие на всички съсобственици и защото самите ищци били запушили канализацията. Също така се установявало, че този ремонт е извършен на улицата извън имота, поради което следвало да бъде извършен от ВиК или Община Враца и намира, че не дължат претендираните суми.

Осъждането за предоставяне на достъп до двора също било неправилно, защото не било доказано достъпът до двора да им е ограничен. Неправилно било решението и в частта за разноските. Иска се неговата отмяна.

С отговора на въззивна жалба и с представената писмена защита процесуалният представител на въззиваемите моли решението да се потвърди.

Подчертава, че етажната собственост е възникнала още през 1962 г., когато първоначалните собственици на поземления имот – братята М. и Г. К., учредяват право на строеж един на друг, с който нотариален акт са уредили и разпределението на собствеността върху построеното – след построяването единият брат да получи в собственост първия етаж с половината от мазите, а другият брат – втория етаж с половината от мазите. Отбелязва, че въззивниците не отричат, че не дават достъп на въззиваемите-ищци до външния метален портал, външната врата и коридор за достъп до тяхното мазе, стълбището, което води до тавана и самия таван, а твърдят, че са тяхна изключителна собственост. Излага отново правни съображения по приложението на чл.38 ЗС, като счита, че предметните части имат статут на общи части.

В откритото съдебно заседание страните поддържат позициите, защитавани в първостепенното производство, като въззивниците акцентират на волята на техните предци и на разпределението и ползването на имота от тях в миналото и по техен спомен.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено съобразно търсената от ищците защита. В частта, в която е отхвърлен негаторният иск за премахване на помощна постройка от дворното място, решението не е обжалвано, съответно – влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка. В останалата си част, в която е обжалвано, решението по същество е правилно.

След собствена преценка на доказателствата по делото настоящият състав намира за безспорно установено, че процесната двуетажна жилищна сграда в гр.

Враца е изградена като двуфамилна къща върху съсобствен парцел, първоначално притежаван от двама братя, които взаимно са си учредили право на строеж върху притежаваните от всеки от тях 1/2 идеална част от имота. С този нотариален акт за суперфиция от 1962 г. изрично е уговорено, че бъдещият първи етаж заедно с 3 половината мазе ще принадлежат на единия брат (праводател на въззивниците), а вторият етаж заедно с останалата половина от мазето – на другия (праводател на въззиваемите), без да се прави разпределение относно подпокривното пространство. Впоследствие с договор за доброволна делба от 2003 г. наследниците на първоначалните съсобственици са разпределили ползването и правата си, като на праводателя на ищците е възложен първият етаж, заедно с източната част от мазето и съответните идеални части от общите части на сградата и двора, а на наследниците по линията на ответниците – вторият етаж, западната част с коридора на мазето, „целият таван“ и правото на надстрояване на трети етаж, както и реално ползване на западната половина от дворното място. Правата на ищците върху първия етаж, две избени помещения и 1/2 ид. част от двора (с право на ползване на източната му част) произтичат от последователни разпоредителни сделки (покупко-продажби от 2003, 2008, 2009 и 2021 г.), а правата на ответниците върху втория етаж, идеални части от мазето, тавана, стълбището и двора – от делбата и последващо дарение от 2024 г.

Липсва спор по отношение на изложеното дотук, страните спорят за математическите и правните последици, които тези обстоятелства имат към предявените искове. От събраните гласни доказателства се установява, че страните ползват самостоятелните си етажи по предназначение, но между тях е възникнал траен конфликт относно достъпа до общите части и характера им на такива – портала към дворното място, коридора и входа към мазетата, вътрешното стълбище и най-вече - подпокривното пространство. Свидетелите на ищците сочат, че външната портална врата към двора, както и входът към общия коридор на избения етаж, се държат заключени от ответниците, които отказват да предоставят ключ и по този начин препятстват достъпа на ищците до двора, до общото мазе с ВиК инсталацията, както и до тавана и покрива. Вещото лице също е посочило в заключението си, че е допуснато до таванското помещение от К.и (обитаващи втория етаж).

Съществено значение за спора има съдебно‑техническата експертиза, изготвена в общо три заключения – основно и две допълнителни . Вещото лице установява, че достъпът на ищците до източната част на двора е възможен единствено пеша – през входа към първия етаж и тераса на северната фасада, откъдето по външни стъпала се достига до нивото на терена, докато автомобилен достъп и общ портал са ситуирани в западната част, за където ключове държат единствено ответниците. За подпокривното пространство експертизата посочва, че над втория етаж е налице типично подпокривно пространство; цялото пространство не е проектирано и изпълнено като тавански/мансарден етаж и няма необходимата нормативна височина и конструктивно решение за самостоятелен обект или помещение към втория етаж.

Експертизата категорично заключава, че подпокривното пространство не може да бъде самостоятелен обект, тъй като тавани и мазета се заснемат самостоятелно само при промяна на предназначението им въз основа на одобрен инвестиционен проект, какъвто липсва. Отбелязано е също, че вътрешното стълбище, чрез което се достига както до втория етаж, така и до подпокривното пространство и покрива, е конструктивно свързано с функциите на сградата и осигуряването на достъп до тези части, поради което от техническа гледна точка то 4 има характер на обща част. В допълнителното заключение по чл. 40 ЗС вещото лице изчислява дяловете в общите части, изхождайки от равностойността на двата самостоятелни обекта (първи и втори етаж), и достига до извод, че към момента на възникване на етажната собственост идеалните части от общите части следва да бъдат по 50% за всеки етажен собственик.

В точка 4 от първото експертно заключение е описано, че е имало проект за отделни входове за мазите, но той не е осъществен, като до избените помещения на ищците може да се стигне само от общия коридор. В следващата точка от заключението пък е описано, че и до тавана може да се стигне единствено и само през вътрешното стълбище на втория етаж, което по документи е на К.и. Тоест от тези обективни фактически данни е видно, че присвоявайки тези помещения, на практика се блокира достъпа на ищците до общите помещения, тъй като не съществува друго място, от което да ги достигат.