Присъда № 4 от 10.01.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2996/2023
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4/10.01.2025 година по НОХД № 2996/ 2023г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 606/2022 г. по описа на 01 РУ - Бургас, пор. № 2373/2022 г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Е. Е. П. с ЕГН **********, ******************************* за това, че на 28.09.2022 г., в гр.Бургас, от маса, намираща се пред магазин „Чили Хилс“, находящ се на ул.“Георги Кирков“ № 1 отнел чужди движими вещи - мобилен телефон, марка „ Apple Iphone“, модел ,,13“256Gb на стойност 1428.00 лева, шампоан, марка „Арган Ойл“ 150 мл. на стойност 21,00 лева, стик за подмишници , марка „Рексона“ на стойност 1,40 лева, извит гребен за сресване на коса на стойност 3.00 лева, малка ножичка на стойност 3,00 лева и торбичка на стойност 0,05 лева - всичко на обща стойност 1456,45 лева от владението на И.
Т. П., роден на *., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. И. С. от АК-Бургас, поддържа, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на шест месеца, като изтъква наличието на смекчаващи обстоятелства.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, както и че съжалява за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е. Е. П. с ЕГН **********, ***************************** На 28.09.2022г., около 12.30 часа, св.И. Т. П., се намирал пред заведение „Чили Хилс“, находящо се в гр.Бургас, на ул.“Георги Кирков“ № 1. Той носел със себе си бяла найлонова торбичка в която се съдържали мобилният му телефон марка „ Apple Iphone“, модел ,,13“256Gb шампоан „Арган Ойл“ 150 мл., стик за подмишници „Рексона“, извит гребен за коса и малка ножичка. Пред заведението, на тротоара, била поставена маса - варел. Св.П. оставил върху масата - варел торбичката си ведно със съдържащите се в нея вещи и отишъл да разгледа витрината на магазин находящ се на отсрещния тротоар.
На същата дата, по същото време, подс. Е. Е. П. вървял безцелно по ул.“Георги Кирков“ в гр.Бургас. Когато минавал покрай заведение „Чили Хилс“, обв.П. видял върху масата - варел пред заведението, на тротоара, оставената малко преди това от св.П. бяла найлонова торбичка, ведно съдържащите се в нея вещи. Подс.П. решил да отнеме намиращата се върху масата - варел торбичка ведно със съдържащите се в нея чужди движими вещи. Подс.П. взел найлоновата торбичка ведно със съдържащите се в нея вещи и бързо се отдалечил с тях. След като прегледал съдържанието на торбичката, подс.П. взел и задържал за себе си мобилният телефон марка „ Apple Iphone“, модел ,,13“256Gb, a 1 торбичката, ведно с останалите в нея вещи изхвърлил.
Около 3 минути по-късно, св.П. се върнал при масата - варел пред заведение „Чили Хилс“ и установил липсата на торбичката си ведно със съдържащите се в нея вещи. Веднага посетил намиращото се в непосредствена близост на същата улица 01РУ-МВР-Бургас, където подал сигнал за случая.
При проведените ОИД „по горещи следи“, като извършител на гореописаното деяние бил установен подс.П., който направил пълни самопризнания за извършеното от него и с протокол за доброволно предаване от 28.09.2022г., предал на св.И. Х. М. - младши разузнавач в сектор „КП“ при 01РУ-МВР-Бургас, мобилният телефон марка „ Apple Iphone“, модел ,,13“256Gb, който в последствие бил върнат на собственика му - св.П., срещу разписка от 29.09.2022г.
Видно от извършена в хода на разследването съдебно-оценъчна експертиза, стойността на всички вещи предмет на противозаконно отнемане от подс.П., към процесната дата - 28.09.2022г., възлиза на 1456,45 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – И. Т. П., Х. С. Ф., И. Х. М.; обясненията на подсъдимия, заключенията на техническатар оценителната и съдебнопсихиатричната експертизи, протоколи за доброволно предаване справка за съдимост, както и другите приложени документи
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно- за това, че на 28.09.2022 г., в гр.Бургас, от маса, намираща се пред магазин „Чили Хилс“, находящ се на ул.“Георги Кирков“ № 1 отнел чужди движими вещи - мобилен телефон, марка „ Apple Iphone“, модел ,,13“256Gb на стойност 1428.00 лева, шампоан, марка „Арган Ойл“ 150 мл. на стойност 21,00 лева, стик за подмишници , марка „Рексона“ на стойност 1,40 лева, извит гребен за сресване на коса на стойност 3.00 лева, малка ножичка на стойност 3,00 лева и торбичка на стойност 0,05 лева - всичко на обща стойност 1456,45 лева от владението на И. Т. П., роден на *., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- мобилен телефон, марка „ Apple Iphone“, модел ,,13“256Gb на стойност 1428.00 лева, шампоан, марка „Арган Ойл“ 150 мл. на стойност 21,00 лева, стик за подмишници , марка „Рексона“ на стойност 1,40 лева, извит 2 гребен за сресване на коса на стойност 3.00 лева, малка ножичка на стойност 3,00 лева и торбичка на стойност 0,05 лева - всичко на обща стойност 1456,45 лева, собственост на И.
П.. Вещите са движими и са били чужди за подсъдимия- същите са били собственост на пострадалия.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са се намирали във владение на пострадалия. Съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал осъществяваното от П. владение върху вещите. П. е взел торбичката с вещите, с което същият е прекъснал възможността на пострадалия да осъществява фактическа власт върху тях, като същевременно е установил своя собствена.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича и от последващите му действия, като същият е изхвърлил част от вещите, т.е. същият се е разпоредил с тях. Тук следва да се отбележи, че в случаите, когато се отнемат движими вещи, чието предназначение е в тях да се съхраняват други движими вещи, то умисълът на извършителя обхваща и намиращите се вътре вещи. След като е отнел торбичка, която служи за съхранение и пренасяне на други вещи, умисълът на П. е обхващал и всичко намиращо се в тази торбичка. Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, към датата на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до осем години.
Като отегчаващо обстоятелство по отношение на подсъдимия следва да се вземе предвид обремененото съдебно минало.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия следва да се отчете оказаното съдействие на фазата на досъдебното производство, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т.
7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете изразеното съжаление от страна на подсъдимия.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при лек превес на смекчаващите обстоятелства малко над минималния размер, а именно една девет месеца лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на шест месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което по отношение на същия са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от 3
НК. Това е така, тъй като подсъдимият последно е търпял наказание „Лишаване от свобода“ през 2009 г. по НОХД № 1527-2008/2008г. на РС-Ямбол. Последващите осъждания на подсъдимия обаче са за престъпления, за които не е предвидено наказание „Лишаване от свобода“, поради което и за споменатото осъждане е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК през 2014 г. Съставът намира, че за постигане на законовите цели по чл. 36 от НК, предвид обществената опасност на подсъдимия, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, като се определи изпитателен срок в минимален размер от три години. В тази насока следва да се отчете, че към момента подсъдимият се лекува в ДПБ-Раднево.
По веществените доказателства:
Вещественото доказателство- диск, находящ се на л. 39 от ДП, следва да остане приложено по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъде унищожено по предвидения ред.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия, да заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 606,91 лв. (шестстотин и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляващи сторените в досъдебната фаза разноски.