Решение № 9617 от 21.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9617 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110107669 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от П. Й. А. срещу „Д************А“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва: чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ – за обявяване на недействителност, считано от 01.01.2021 г., поради противоречие със закона на отделни клаузи от договора - относно минималната работна заплата на клаузата на т. 3 от трудовия договор /за 610 лв. основно месечно трудовото възнаграждение/; за посоченото в ТД средно образование; за посочения трудов стаж и че няма стаж по специалността; по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед от 01.08.2023 г., връчена на ищеца на 11.12.2023 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, товарен автомобил“; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 3 120 л eва за оставане без работа в периода от 29.08.2023 г. до 31.12.2023 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното плащане; по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 1 500 лева за неимуществени вреди, причинени на ищеца по повод уволнението /причинен на ищеца страх от неизвестното положение, в което е поставен от работодателя и неговото бездействие да информира за образуваното дисциплинарно производство и всички свързани с това обстоятелства/, 1 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното плащане; по чл. 226, ал. 2 КТ – за обезщетение в размер на 2 400 лева за незаконно задържане на трудовата книжка от 01.08.2023 г. до 11.12.2023 г., когато трудовато книжка на ищеца му е била предадена със закъснение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното плащане; по чл. 215, ал. 1 КТ – за 938,44 л eва – командировъчни пари, които не са били изплатени на ищеца поради неоснователното им удържане от работодателя по фиш за заплата за м. 02.2023 г. за реализиран преразход на гориво, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното плащане. по чл. 224, ал. 1 КТ – за 780 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното плащане;

В исковата молба се твърди, че по силата на индивидуален трудов договор № 3607/15.05.2020 г., сключен с ответника на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ с място на работа – гр. София, бул. „Искърско шосе“ № 7, ТЦ „Европа - 1“, ет. 3, отдел „Транспорт със собствени автомобили“ с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева. Със Заповед от 01.08.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 188, т.

3 КТ и на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че не се е явил на работа в течение на два последователни работни дни – 05.07.2023 г. и 06.07.2023 г. Твърди, че заповедта за уволнение му е връчена на 11.12.2023 г. в офиса на ответника в гр. Варна. Поддържа, че клаузата на чл. 3 от трудовия договор, според която при точно изпълнение на уговорените в договора задължения работникът/служителят ще получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева е недействителна, считано от 01.01.2021 г. поради противоречие с разпоредбата на чл. 245 КТ, тъй като за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. минималната работна заплата е била увеличена на 710 лева, а считано от 01.04.2022 г. – на 780 лева, а между страните не са сключвани анекси или допълнителни споразумения за изменение размера на трудовото възнаграждение. Твърди, че недействителна е и клаузата от трудовия договор, в която е посочено, че има средно образование, тъй като той притежава висше такова, както и клаузата, в която е посочено, че има стаж в размер на 0 години 03 месеца 22 дни. Излага съображения, че Заповед от 01.08.2023 г. не е издадена от оправомощено да упражнява работодателска власт лице и подписът в нея не е положен от представляващия ответното дружество. Освен това, заповедта е 2 незаконосъобразна и поради това, че преди издаването й не е била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е изслушал ищеца, не е приел неговите писмени обяснения и не е събрал релевантните доказателства. Оспорва твърдението, че не се е явил на работа два последователни работни дни, тъй като за посочените два работни дни същият не е бил известен, че е прекратен неплатеният му отпуск без стаж и не е получил наряд за възлагане осъществяването на международен превоз.

Същевременно, ответникът е регистрирал прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, считано от 29.08.2023 г., което обстоятелство не отговаря на истината и се отразява на продължителността на трудовия стаж, задълженията на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки, отпуск, вписвания в трудовата книжка и др.

Поддържа, че за времето 01.08.2023 г. – 11.12.2023 г. трудовата му книжка незаконно е била задържана от служители на ответното дружество, в резултат на което е претърпял вреди. Твърди, че в резултат на действията на ответника, който не го е уведомил, че трудовото му правоотношение е прекратено е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи да получи трудово възнаграждение от друг работодател в размер на 780 лева, както и неимуществени вреди под формата на страх от неизвестното положение, в което е поставен. Твърди, че за месец февруари 2023 г. ответникът незаконосъобразно и без основание е удържал от полагащите се на ищеца командировъчни пари сумата от 938,44 лева за реализиран преразход на дизелово гориво при 362,87 литра при цена 2,59 лева за литър без ДДС, като конкретно реализираният преразход се дължал на повреда на двигателя на МПС марка „ДАФ“, с рег. № СВ 9469 ТК, за която ищецът на 11.01.2023 г. е уведомил работодателят чрез служителя Радослав от техническия отдел на ответното дружество, както и прекия си административен ръководител – Димитър Хаджийски. Въпреки това обаче работодателят не е разпоредил прекратяване на експлоатацията на МПС до отстраняване на повредата, а е продължил да разпорежда нови превози с автомобила, като същият е отремонтиран в оторизиран сервиз на ДАФ, до гр. Брюж, Белгия в периода 24.01-25.01.2023 г. Поради това, преразходът на гориво се дължи на повредата и не следва да бъде понасян от ищеца. Поддържа, че не е ползвал полагащия му се основен и допълнителен платен годишен отпуск, нито е получил обезщетение за неползването му при уволнението, възлизащо на 780 лева.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв в законоустановения срок. Поддържа, че исковете за прогласяване на недействителността на клаузите от трудовия договор, в които 3 е посочено, че ищецът има средно образование и че няма трудов стаж по специалността са недопустими поради липса на правен интерес. Твърди, че със свои заповеди едностранно е увеличавал трудовото възнаграждение на ищеца вследствие на увеличението на минималната работна заплата за страната. Поддържа, че заповедта за уволнение е съставена на 01.08.2023 г. след връщане на поканата за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ от куриера с указание, че не е потърсена от адресата, като на 29.08.2023 г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение също се е върнала като непотърсена от адресата. Поради това, счита, че уволнението на ищеца е настъпило на 29.08.2023 г. и до датата на подаване на исковата молба е изтекъл 02-месечният давностен срок по 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е неоснователен дори и само на това основание. Твърди, че заповедта е подписана от Лъчезар Илиев Стоилов, който е заемал длъжността „Мениджър управление на флота“ и е упълномощен да упражнява работодателски правомощия в ответното дружество, а процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е стриктно спазена, като на 07.07.2023 г. ответникът е изпратил на домашния адрес на ищеца покана за даване на обяснения, и в проведената между ищеца и прекия му ръководител Димитър Хаджийски кореспонденция са искани обяснения защо ищецът не идва на работа, като му е съобщавано, че работодателят иска от него обяснения, а впоследствие – и че му е изпратил заповед за уволнение. Твърди, че до 11.12.2023 г. ищецът не се е появил при работодателя, за да бъде оформена намиращата се при ответника трудова книжка. След детайлен технически анализ било установено, че преразходът на гориво не е следствие от проблем с камиона, а съставлява липса, поради което от командировъчните пари на ищеца е удържана сумата за преразход на 362,87 литра дизелово гориво. Към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът имал 1 ден неползван платен годишен отпуск, обезщетението за който му е изплатен през месец август 2023 г. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените Трудов договор № 3607/15.05.2020 г. и Заповед за прекратяване на трудов договор № 3607/15.05.2020 г. се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността „шофьор“ в ответното дружество, и е извършвал международни превози на товари. Не се спори, че в клаузата на чл. 3 от трудовия договор е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, като по времетраенето на трудовото правоотношение между страните не са сключвани анекси и допълнителни 4 споразумения към трудовия договор. Не се спори, че в трудовия договор е посочено, че ищецът има средно образование и че няма стаж по специалността. Не се спори, че със Заповед от 01.08.2023 г. ищецът е бил уволнен дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл.

190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 188, т. 3 КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – 05.07.2023 г. и 06.07.2023 г. Не се спори също, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца лично на 11.12.2023 г., и трудовата му книжка е върната на тази дата.

Не се спори още и че от командировъчните пари на ищеца за месец февруари 2023 г. е удържана сумата от 938,44 лева за преразход на дизелово гориво от 362,87 литра.

По установителните искове за нействителност по реда на чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ:

Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудовият договор, който противоречи на закона или на колективния трудов договор, или ги заобикаля е недействителен.

Съгласно чл. 74, ал. 4 КТ могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи от трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.

В случая ищецът е предявил искове за прогласяване на нищожността на клаузата от трудовия договор, предвиждащи, че основното му месечно трудово възнаграждение е в размер на 610 лева (считано от посочена дата и поради несъответно на минималната работна заплата в страната), както и на клаузите, в които е посочено, че има средно образование и няма стаж по специалността.

Съдът намира, че така предявените установителни искове са недопустими. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.