Решение № 19303 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19303 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110133938 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Р. Б. В., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 777,86 евро (1521,36 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, аб. № 19176 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 113,70 евро (222,37 лв.) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до 30.05.2025 г.; сумата от 30,54 евро (59,73 лв.) - главница, представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 7,54 евро (14,75 лв.) - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 17.07.2022 г. до 30.05.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител, с който оспорва предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приетото Удостоверение за граждански брак ответницата на 29.08.1987 г., издадено от ОНС София е сключила граждански брак с Ю.В.В..

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том II, дело № 199/1993 г. по описа на първи нотариус при софийска нотариална служба се установява, че на 19.01.1993 г. Б.А.Г. е дарил на дъщеря си Р. Б. В. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, като в полза на прехвърлителя Б.А.Г. и неговата съпруга Ц.Г.Г., е учредено пожизнено вещно право на ползване върху имота.

С нотариален акт № 102, том XXXII I, нот. дело № 6488/1994 г. по описа на първи нотариус при софийска нотариална служба, на 28.03.1994 г. Р. Б. В. дарява на своя баща Б.А.Г. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.

София, АДРЕС.

В същия ден, на 28.03.1994 г., с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том XXXIII, нот. дело № 6488/1994 г. по описа на първи нотариус при софийска нотариална служба, Б.А.Г. продава на дъщеря си Р. Б. В. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, АДРЕС. В нотариалния акт е посочено, че в поза на прехвърлителя Б.А.Г. и неговата съпруга Ц.Г.Г., е учредено пожизнено вещно право на ползване върху имота.

От приетия по делото препис от Акт за смърт № 406/07.04.1997 г. се установява, че Б.А.Г. е починал на 07.04.1997 г.

С Решение № 235/05.07.2000 г. по ГД № 1316/1998 г. по описа на СГС гражданският брак между ответницата и Ю.В.В., сключен на 29.08.1987 г. е бил прекратен. Утвърдено е споразумение на основание чл. 99, ал. 3 СК, съгласно което процесният топлоснабден имот е останал в обикновена съсобственост между бившите съпрузи.

Съгласно приетата по делото справка в НБД „Население“ и както и препис – извлечение от акт за смърт, издаден на 01.08.2023 г. от Столична община се установява, че Ц.Г.Г. е починала на 24.10.2022 г. Установява се още и че наследници на Ц.Г.Г. са Р.Б.Г-.Г. и ответницата.

По делото е прието удостоверение изх. № 20799/27.02.2024 г., издадено от Софийски районен съд в уверение на това, че Р.Б.Г-.Г. е подала молба вх. № 60957 от 23.02.2024 г., с която същата се е отказала от наследство на покойната Ц.Г.Г., като този отказ е вписан в особената книга на СРС под № 454/26.02.2024 г.

По делото е представен протокол от проведено на 14.07.2001 г. Общо 2 събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

По делото е представен договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури за процесния отчетен период, извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение в исковия период.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът намира като обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е осигурен достъп. В имота е имало 2 броя отоплителни тела (стая и хол) с монтирани разпределители, свързани към ВОИ, както и щранг лира в банята, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ на база отчет по 1 бр. водомер.

Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Бруната“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за БГВ.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът намира като обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. За исковия период стойността на доставената ТЕ възлиза на 1521,36 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 222,37 лева, а стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на 59,73 лева и мораторна лихва в размер на 14,75 лева. Издадени са съответните счетоводни документи и същите отговарят на съответните изисквания.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а 3 необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от 4 посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).