Определение № 3743 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3743 гр. София, 08.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002101512 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от СД „Корект - Йорданов и сие“, против решение № 6380 от 20.11.2024 г. по в. гр. д. № 12679/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20017522 от 28.02.2022 г. по гр. д. № 32260/2019 г. на Софийски районен съд с уважен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с доводи за липса на предпоставки за осъществяване на косвен съдебен контрол на заповедта за отмяна на отчуждаването на имота и на доказателства за реализиране на парк като част от предвиденото мероприятие, за което е отреден спорният имот, респ. на осъществено от ищцовото дружество давностно владение. Иска отмяна на обжалваното решение. Няма искане за разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и с очевидната му неправилност на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Формулира следните правни въпроси: 1. Може ли съдът да се произнесе по въпрос, по който не е бил сезиран и няма правомощие да се произнася служебно; 2. Може ли съдът да се произнесе по въпрос, който не е посочен в доклада по делото; 3. Може ли съдът да упражни косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК ) върху стабилен административен акт заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, без да се запознае и без да е приложена по делото заповедта, във връзка с която е издадена подлежащата на косвен 1 съдебен контрол заповед. Поддържа, че по тези три правни въпроса дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС в тълкувателни решения и постановления и с практиката на ВКС; 4. Може ли съдът, при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, да се произнесе относно законосъобразността й без да прецени законосъобразността на заповедта, отменена със заповедта, по отношение на която се упражнява косвеният съдебен контрол; 5. Може ли съдът, когато при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, установи незаконосьобразност на заповедта, която се отменя със заповедта, подложена на косвен съдебен контрол, да обяви за незаконосъобразна заповедта, подложена на косвен съдебен контрол, и 6. Може ли със заповед по реда на ЗТСУ/ЗПИНМ да се отчужди частен имот за мероприятие, което вече е извършено. Твърди се, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД е подал отговор, в който се излагат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на поддържаните предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима.

Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

С въззивното решение е потвърдено решение № 20017522 от 28.02.2022 г. по гр. д. № 32260/2019 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявен от „Специализирана болница за рехабилитация - Банкя“ АД против СД „Корект-Йорданов и сие“ положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за принадлежността на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** на гр. Банкя, с адрес на поземления имот: гр. Банкя, ул. Хисаря, с площ от 347 кв. м и при съседи: *** и ***.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, въз основа на анализ и преценка на доказателствената съвкупност и с препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е приел за установено, че за терен с площ 43 061 кв. м в кв. 80 на гр. Банкя, застроен с Дом № 3 за нуждите на АБПФК е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот № 620 от 03.01.1990 г., като със заповед от 16.07.1990 г. на министъра на народното здраве е създаден, считано от 01.06.1990 г., Балнеорехабилитационен център „Ясен“ на базата на бившия „Почивен комплекс - Дом № 3“ на подчинение на Санитарно-курортно управление. С Постановление № 1 от 15.01.1996 г. на 2

Министерски съвет

Санитарно-курортно управление към

Министерство на здравеопазването е преобразувано в юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, като с него са преобразувани, считано от 01 януари 1996 г., и юридически лица към Министерството на здравеопазването в лечебно-оздравителни заведения към Санитарнокурортно управление, сред които и Лечебно-оздравително заведение „Ясен“- Банкя.

Установено е, че със заповед № РД 18-01 от 22.03.2000 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 103, ал. 1 във вр. с чл. 104 и чл. 38, ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), четири публични санаторно-курортни здравни заведения, сред които и Лечебно-оздравително заведение „Ясен“ - Банкя, са преобразувани в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация - Банкя“ ЕАД, със седалище гр. Банкя и адрес на управление - ***, което е поело активите и пасивите на преобразуваните санаторно-курортни здравни заведения по баланса им към 31.12.1999 г., като правата на държавата като едноличен собственик на капитала са се упражнявали от министъра на здравеопазването. С договор за приватизационна продажба № РД-16-294 от 21.12.2000 г. Министерството на здравеопазването е прехвърлило на „Банкя21“ АД собствеността върху 62 377 броя поименни акции, равняващи се на 67 % от капитала на „Специализирана болница за рехабилитация - Банкя“ ЕАД, по силата на който дружеството е преобразувано в акционерно дружество.

Прието е за установено от въззивния съд, че въз основа на тези документи и други посочени в изложение към нотариалния акт, сред които и информационен меморандум, архитектурни проекти, позволителен билет от 1973 г., разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, е съставен нотариален акт № 120 от 11.05.2009 г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание ЗППДОбП, с който ищцовото дружество е признато за собственик на поземлен имот с пл. № 2469 - За балнеоложки комплекс, в кв. 80 по плана на гр. Банкя, целият с площ съгласно скица 33 734 кв. м, а съгласно акт за държавна собственост - 43 061 кв. м, при граници: север - бул. „Варна“, изток - ул. „Хисаря“, юг Санаториално курортен комплекс на МВР и Болница за детска церебрална парализа (бивш Дом 2 от почивния комплекс на ЦК на БКП), от запад - новопроектирана улица, заедно с построения в югоизточната част на поземления имот Болнично рехабилитационен център база Ясен (бивш Дом 3 на АБПФК (ЦК на БКП), находящ се в гр. Банкя, ***, състоящ се от пет блока: блок „А“, кухненски и медицински на един етаж с РЗП от 2 100 кв. м; блок „А1“, столова на един етаж с РЗП от 1 496 кв. м; блок „Б“, битов на пет етажа и сутерен с РЗП от 4 560 кв. м; блок „В“ медицински на един етаж и сутерен с РЗП от 748 кв. м, и блок „Г“ битов на три етажа и сутерен с РЗП от 2 325 кв. м или обща РЗП от 11 229 кв. м, заедно с отделна сграда - трафопост, разположен от западната страна на Болничнорехабилитационен център и с постройка за бункер за смет, разположен в източната част на поземления имот между входа за подземния гараж и ул. „Хисаря“ със застроена площ от около 25 кв. м, заедно с отделна едноетажна сграда (бивша портиерна - контролно пропускателен пункт), разположена на югозапад от Болнично- рехабилитационен център със застроена площ от 24 кв. м. Констатирано е също, че за построяването на сградите е издаден позволителен билет № 115 от 24.02.1973 г. за Балнеосанаториум на БПФК и протоколи за 3 приемане и въвеждане в експлоатация на Балнеосанаториум на ЦК на БКП от 07 юли 1978 г. и 04.09.1979 г. (обр. 16). За изграждане на ограда на почивния комплекс и постройка на главния вход е издадено разрешение за строеж № 76 от 27.02.1984 г., като за приемането на комплекса е съставен протокол от 20.12.1986 г.

Посочено е, че ответникът СД „Корект-Йорданов и сие“ е сключил договор за покупкопродажба по нотариален акт № 17 от 18.03.2010 г. за спорния имот с Ц. И. С. и С. А. С., които са закупили същия по време на брака им въз основа на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 125 от 29.04.2004 г. от П. И. К., легитимирал се като собственик на имота с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159 от 04.12.1947 г., заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-40-929 от 12.08.1985 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) и заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-367 от 31.05.1994 г., влязла в сила на 01.12.2003 г. С последната е отменено отчуждаване на недвижим имот пл.

№ 282 от кв. 80 в местност Банкя, собственост на П. К., извършено със заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.), за част от имота с площ от около 450 кв. м. Жалбата му срещу отказа по заповедта за възстановяване на собствеността върху имота извън тази част е отхвърлена с решение от 12.07.1999 г. по адм. д. № 639/1998 г. на СГС.

Въз основа на експертното заключение на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че част от отчуждения имот пл. № 282 по регулационния план на м. гр. Банкя от 1960 г. попадал под улица, а по регулационния план от 1977 г. на гр. Банкя частта от имота извън улица попадала в кв. 80 на гр. Банкя с отреждане за Балнеоложки комплекс. По плана от 2001 г. Балнеоложкият комплекс попадал в УПИ I в кв. 80а на гр. Банкя, като в този план имот пл. № 282 не е отразен. Последният попадал в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града с площ от 374 кв. м, ситуиран с лице към ул. „Хисаря“ в оградения терен на комплекса Специализирана болница за рехабилитация – Ясен. Прието е за установено въз основа на експертните изводи, пояснени при изслушване на вещото лице, че имот пл. № 282 попада в отредения терен на комплекса, ограден въз основа разрешението за строеж от 27.02.1984 г., от поставянето й до завеждане на делото, като по проекта за паркоустройство от 1977 г. на Почивен комплекс на ЦК на БКП – Банкя е разработено залесяване на терена, въз основа на което по продължението на оградата са установени засадени широколистни дървета, изградени са тревни площи, алеи и беседка с метална конструкция, попадаща в спорния имот, което е прието за доказано и от свидетелските показания, дадени в първоинстанционното производство.

При така приетите за установени фактически данни въззивният съд е посочил, че уважаването на предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставя необходимост ищецът да установи при пълно и главно доказване претендираното право на собственост на имота на твърдяното придобивно основание (преобразуване на лечебно заведение в еднолично търговско дружество, част от дяловете на което са предмет на приватизационен договор по ЗППДОбП, евентуално придобивна давност), при осъществяването на което доказване основен спорен въпрос е дали издадената заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-367 от 31.05.1994 г., с която 4