Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 793 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1265/2024
Вид
Решение № 793
Подписан
18.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501265 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба депозирана от Е. А. Н. с ЕГН********** чрез процесуалния му представител адв. А. К., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против отказа на ДСИ при СИС при ПРС, шести район да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №6108 /2016г, обективиран в Разпореждане от 12.04.2024. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, ведно с всички произтичащи законни последици.

Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД гр. **** оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ДСИ С. И., в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане от 12.04.2024г, с което ДСИ при СИС при ПРС, шести район е отказал да прекрати 1 изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по искане длъжника Е. А. Н. т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, първоначалното изпълнително производство е образувано на 17.06.2016г. по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист издаден на 19.06.2014г. от ПРС въз основа на Заповед за изпълнение №4677/07.05.2014 по ч.гр.д.№7016/2014г. на ПРС срещу длъжника Е. А. Н. с ЕГН-**********.

По повод постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е постановен отказ от ДСИ, с мотиви че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.

Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретният случай видно от данните по делото, с образуване на изпълнителното производство с молба от 17.06.2016г., взискателят е възложил на съдебния изпълнител да пристъпи към принудително събиране на вземането , като извърши опис и продажба на движими вещи, които ще се намерят в жилището на длъжника.

Длъжникът твърди, че последното изпълнително действие е извършено на 06.04.2022г., поради което изпълнителното производство се е прекратило на 06.04.2024г.

2

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Видно от данните по изпълнителното дело, на 06.04.2022г. ДСИ е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в ДСК Банк. С последваща молба от 28.11.2023г., взискателят е поискал да се пристъпи към принудително събиране на вземането му, като се извърши опис и продажба на движими вещи, които се намират в жилището в жилището на длъжника по настоящия адрес. Такъв опис е насрочен от ДСИ на 16.01.2024г.

При тези данни, въпреки че насрочения опис не е осъществен, не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на взискателя, което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането. Ето защо съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия.

Гореизложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок не е изтекъл. В този смисъл отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Е. А. Н. с ЕГН-********** от гр.*****, чрез процесуалния му представител адв. А. К., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против отказа на ДСИ при СИС при ПРС, шести район да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №6108/2016г, обективиран в Разпореждане от 12.04.2024

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3