Определение № 298 от 21.08.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Търговище, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500197 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ” ЕООД, ЕИК 201177347, със седалище и адрес на управление гр. С., п. к. 1233, р-н Средец, бул. „С.“ № *, ет. *, представлявано от В. Б. Т. – управител, действащ чрез пълномощника си адв. Е. И. А., съдебен адрес гр. С., п. к. 1421, бул. „С. Н.“, №**, ет.*, офис * срещу определение № 710 от 19.06.2026 година, постановено по гр.д. № 1971/25 по описа на РС – Търговище, с което съдът е отказал да допълни определение № 391 от 02.04.2026 година, за прекратяване на производството по делото, като присъди в полза на ищеца разноски по делото.

В жалба се излагат съображения, че постановеното определение е неправилно. Производството е било образувано с оглед заявена извънсъдебна претенция от ответника към ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 1 600 лв. Прекратено е по реда на чл. 130 от ГПК, след като съдът е приел, че предявеният иск е недопустим. Въпреки твърдението на съда и към момента на депозиране на исковата молба (27.11.2025г.) отношенията между страните не са били уредени. Налице е бил предизвикан от ответника правен спор – 1 отправил искане за изплащане на обезщетение на точно основание. Исковата молба е предявена след изтичането на срока за доброволно плащане, даден в отправената покана. Сам ответникът е заявил, че сумата за обезщетение от НОИ му е била изплатена на 11.12.2025 г.- след предявяването на иска, което според въззивника обуславя наличието на правен интерес. По-нататък в жалбата излага подробни съображения, които обаче касаят основателността на претенцията, но те биха били релевантни при обжалване на определението за прекратяване на производството по делото, какъвто не е предмета на настоящата жалба. В заключение е обобщил, че към момента на предявяването на иска правният интерес е бил налице и е бил доказан, но впоследствие отпаднал поради направените признания на ответника в отговора му по чл.

131 от ГПК. Независимо от горното поведението на ответника е станало повод за предявяването на иска. Поради изложеното моли определението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което в полза на жалбоподателя бъдат присъдени сторените пред първата инстанция разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна не е депозиран.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, счита, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.

По фактите съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по депозирана искова молба от „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ” ЕООД, ЕИК 201177347 против С. Х. В. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1 600 лв., представляваща имуществени вреди от непредставянето от страна на ищеца в срок поискан документ удостоверяващ конкретни факти свързани с трудовото правоотношение на ответника.

Страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено и в последствие са се водили съдебни спорове по повод на това. Повод за предявяване на иска е отправена от ответника С. В. извънсъдебна покана до бившия му работодател- ищеца, с която е отправил искане да му бъде изплатено обезщетение в размер на 1 600 лв. за причинени имуществени 2 вреди. Твърдението е, че вредите са причинени от забавяне на работодателя и непредставяне в срок на конкретен документ, удостоверяващ конкретен факт от трудовото правоотношение на работника, в резултат на което НИО е забавил изплащане на обезщетение повече от три месеца.

След депозиране на отговор от страна на ответника, съдът с определение № 391 от 02.04.2026 година е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск. С молба по чл. 248 от ГПК ищецът е направил искане определението да бъде допълнено, като в негова полза бъдат присъдени разноски в размер на 64 лв., заплатена държавна такса и 1 200 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът се е произнесъл по молбата, като с определение № 719 от 19.06.2026 година е отхвърлил молбата. Предмет на въззивен контрол е именно това определение.

От правна страна съдът съобрази следното:

Както въззивникът е посочил в частната си жалба въпросът за разноските в производствата пограждански спорове е уреден в глава 21 на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото се възлагат на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тази норма урежда въпроса за разноските при разглеждане на спора по същество и смисълът и е насочен към превенция спрямо неоснователно иницииране на съдебни спорове. Съгласно ал. 4, на цитираната норма, при прекратяване на делото, разноските отново се възлагат на ищеца, като за разлика от ал. 2, тук въпросът за процесуалното поведение на ответника не стои, още повече когато е предявен недопустим иск.

Въззивникът обаче в жалбата си превратно тълкува цитираната разпоредба, целейки да обоснове правото да му бъдат присъдени разноски по делото.

Искането за присъждане на разноски се обосновава с поведението на ответника, в смисъл, че последният е дал повод отправяйки поканата за предявяването на иска. Дори и да се възприеме тезата, че при прекратяване на производството процесуалното поведение на ответника е от значение за присъждане на разноски, изложените от частния жалбоподател доводи са неоснователни. Исковата молба е предявена след отправена извъсъдебна покана от ответника, с която последният е отправил искане да му бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди от действия на бившия му 3 работодател. Дал е и срок за изпълнение на това искане. Както въззивникът сам признава и твърди искът е предявен на следващия ден след изтичане на срока за изпълнение и въпреки действителната забава от негова страна да се произнесе по искане на бившия работник за представяне на документи свързани с трудовото правоотношение. Действително с оглед доказателствата по делото, може да се разсъждава за наличие на правен интерес, към момента на предявяване на иска, но към момента на постановяване на прекратителното определение, такъв не е бил налице, което признава и самия въззивник. Ако към момента на подаване на исковата молба ищецът е имал правен интерес (искът е бил напълно допустим), но в хода на делото този интерес е отпаднал поради извънпроцесуално поведение на самия ответник за ищецът би възникнало правото на разноски именно поради това поведение на ответника.

В случая обаче работодателят ищец е този, който е довел с поведението си до забава в изплащане на обезщетение в полза на работника, макар и да се е забавил да изпълни задължението си с един ден. Това е довело до неблагоприятни последици за работника, а от друга страна след предявяването на отрицателния иск, това обезщетение е било изплатено, което обаче е извън волята на работника, т.е. не може да се направи извод, че последният с извънсъдебното си поведението е дал повод за предявяване на иска. Само по себе си отправянето на покана не обосновава наличието на правен интерес от отрицателния иск, доколкото няма последващи действия във връзка с тази покана.

Всичко изложено сочи на неоснователност на депозираната частна въззивна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕЛ СИ УАЙКИКИ

РИТЕЙЛ БИ ДЖИ” ЕООД, ЕИК 201177347, със седалище и адрес на управление гр. С., п. к. 1233, р-н Средец, бул. „С.“ № *, ет.*, представлявано от В. Б. Т. – управител, действащ чрез пълномощника си адв. Е. И. А., съдебен адрес гр. С., п. к. 1421, бул. „С. Н.“, № **, ет.*, офис 7 срещу определение № 4

710 от 19.06.2026 година, постановено по гр.д. № 1971/25 по описа на РС – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5