Присъда № 1 от 09.03.2022, Районен съд - Елин Пелин

МОТИВИ към присъда по НОХД № 202/2021 година по описа на РС Елин Пелин

Районна прокуратура Елин Пелин е внесла обвинителен акт за разглеждане в РС Елин Пелин с обвинение срещу подсъдимия СВ. Ц. Г., ЕГН **********, роден на ....... година в гр. Елин Пелин, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, работи като ...........“, живущ в гр................ за това, че: На 03.12.2016 г. около 22.00 часа в село ..........., област Софийска, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето е причинил на Г. Св. Кр. средна телесна повреда – избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, изразяваща се в травматично избиване на централните резци на горната челюст /първи зъби вляво и вдясно/, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и средна телесна повреда – счупване на челюст, изразяваща се в счупване на алвеоларните израстъци на горната челюст – престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Елин Пелин поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебното производство. Пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание към предвидения минимален размер за конкретното деяние – около шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Г. Св. Кр. - частен обвинител, заявява, че изцяло се присъединява към изявлението на прокурора.

Адв.Н. - упълномощен защитник от подсъдимия СВ. Ц. Г., моли съдът да постанови оправдателна присъда, тъй като извършеното от подзащитния му деяние е недоказано, доколкото събраните по делото доказателства не могат да доведат до извод за извършено умишлено престъпление. Излага аргументи в тази насока.

Подсъдимият заявява, че поддържа заявеното от своя защитник.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност изложеното в обвинителния акт, писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели, изслушаните съдебно-медицински експертизи, доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

1

На 03.12.2016 г. около 22.00 ч. подсъдимият СВ. Ц. Г., заедно със свидетелите Г. Св. Кр., Св. Й. Андр. и П. Цв. Г. били в заведение, което се намира на центъра на село ..........., Софийска област и гледали боксов мач по телевизията. Пострадалият Г. Св. Кр. заедно с още няколко човека се намирал до печката в заведението, където разговаряли. В един момент подсъдимият минавайки покрай пострадалия Г.К. го изритал и му кимнал да излязат навън.

Двамата тръгнали към изхода на заведението, като след тях тръгнал и свидетелят Св. Й. Андр. с цел да предотврати евентуален конфликт помежду им, което му казали да направи намиращите се в заведението хора. След като подсъдимият Г. и пострадалият К. излезли извън заведението подсъдимият С.Г. подпрял пострадалия до стената на заведението, която била в близост до входната врата на заведението, държейки го с едната ръка за гушата и го ударил с юмрук в лицето. Свидетелят Св. Й. Андр. попитал подсъдимия защо прави това нещо, а той му отговорил „защото е боклук и ще ги избие всичките“. След удара нанесен от подсъдимия на пострадалия К., последният се хванал за устата от която му плиснала кръв, след което и тримата тръгнали да влизат обратно в заведението. Влизайки в заведението всички започнали да питат какво се е случило, като пострадалият казал на свидетеля П. Цв. Г. „Заро ми изби зъбите“, а на въпрос на свидетеля Г. „Как така ще ти избие зъбите“ пострадалият К. казал, „Ей така, удари ме навънка“, като показал на свидетеля един зъб, който държал в ръката си и казал, че другият зъб му го няма. Тогава свидетелят П.Г. и пострадалият К. излезли навън до самата външна врата на заведението, където станал инцидента и намерили и другия зъб на К. до едно кошче. След това свидетелят К. се обадил на свидетеля Цв. П. Цв. и му казал да идва веднага в заведението, чу му избили зъбите. Свидетелят Ц. се отзовал в заведението само след няколко минути и заварил пострадалия К. с окървавени уста и лице и липсващи два предни зъба, поради което го откарал до УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ и бил насочен за по-нататъшно лечение.

Така установената фактическа обстановка по делото се подкрепя напълно от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г. Св. Кр., Св. Й. Андр., Й. Св. Андр. и Цв. П. Цв., чиито показания са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, като напълно подкрепят изложената обвинителна теза, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите излагат еднородни факти относно начина, по който е възникнал спора – къде са се намирали подсъдимия и пострадалия, кой е нанесъл удара, как го е нанесъл и в коя област от тялото на пострадалия, какъв е механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, какви увреждания са настъпили вследствие нанесения му удар.

В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че в заведението пострадалият К. започнал да го псува и да вика, заплашвал го, поради което подсъдимият тръгнал да излиза от заведението и излизайки навън, пострадалият тръгнал след него, като в един момент виждайки някаква сянка за себе си, подсъдимият за да се предпази от тази сянка замахнал без 2 никакъв умисъл с ръката си и тогава пострадалият се развикал какво направи, какво направи и се хванал за устата, тъй като тези обяснения не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото, дори са в пълно противоречие с тях. Това е така, тъй като всички разпитани по делото свидетели заявяват категорично, че преди подсъдимия и пострадалия да излязат от заведението помежду им не е имало никаква разправия, никакви реплики или други подобни инциденти, а са категорични, че докато Г.К. стоял до печката, подсъдимият го подритнал и му кимнал да излязат.

Не намират почва в доказателствения материал и обясненията на подсъдимия, че не е ударил директно подсъдимия в областта на устата, а това е сторил със неволен замах, тъй като както сочи при разпита си самият пострадал ударът му е нанесен директно с юмрук в областта на устата. Тези показания на пострадалия напълно кореспондират и с показанията на свидетеля очевидец на деянието – Св. Й. Андр., който също е категоричен че е видял как подсъдимият държи пострадалия с едната ръка за гушата опирайки го в стената на заведението и му нанася с юмрук удар в областта на устата, вследствие на който удар на Г.К. му потекла кръв от устата. Освен че свидетелските показания на пострадалия Г. Св. Кр. и Св. Й. Андр. кореспондират помежду си, същите са в съответствие и със заключенията на изслушаните по делото две съдебно-медицински експертизи, както и със становищата на вещите лица заявени в открито съдебно заседание, които сочат, че подобни травматични увреждания не е възможно да бъдат получени при хаотично движение на ръката, като например замахване. Вещите лица са категорични, че не е възможно от замахване да се получи такава травма, а необходим директен и силен удар. Вещите лица сочат също, че за да бъде избит алвеоларния гребен и зъбите да изпаднат, това означава че е разрушена цялата алвеола, разкъсан е прикрепващия апарат на зъба и единствено той е изпаднал и няма какво друго да го държи повече и това не може да стане със замахване, а само с насочен силен удар в областта на зъбите. Вещите лица също така дават категорично становище, че при изследване на медицинската документация по делото не е установено пострадалият да има заболяване парадонтоза, а ако такова е налице не е възможно да има счупване на алвеолата и челюстта, защото когато зъба изпадне поради парадонтоза, алвеолата остава куха и празна, докато тук е налице счупване.

В самото заключение на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза изготвена от д-р Д. Ив. М. – съдебен дентален лекар и специалист по орална хирургия – ЛЧХ и д-р Р. Тр. Х. – съдебен лекар при УБ „Лозенец“ и главен асистент при МФ на СУ „Св. СВ. Климент Охридски“ се установява, че Г. Св. Кр. е получил следните травматични увреждания: травматично избиване на първи горен зъб в дясно /11 з./ и първи горен зъб в ляво /21 з./ и втори горен зъб в ляво /22 з./; оток, червеникаво кръвонасядане и повърхностно охлузване по лигавицата на горната устна; малка разкъсноконтузна рана на лигавицата на долната устна. Установените и описани в медицинската документация травматични увреждания се дължат на 3 действието на твърди тъпи предмети, каквито представляват и човешките крайници, а именно на удари с или върху тях. В конкретния случай получената травма в областта на устата на пострадалия е възможно да е в резултат на удар с юмрук, както се съобщава в свидетелските показания. От съдебно-медицинска гледна точка, травматичното избиване на двата горни централни резци /първи горен зъб в дясно /11 з./ и първи горен зъб в ляво /21 з./ при наличие на антагонисти – зъби на долната челюст /не е приложена ренгеново изследване – ортопантомография от 03.12.2016 г. за установяване на пълния зъбен статус/ и ако не е било проведено последващо лечение за реимплантиране на избитите зъби е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак избиване на зъби без, които се затруднява дъвченето /във фазата на отхапване/ и говоренето. С оглед последващите лечебни дейности през месец декември 2016 г. и месец януари 2017 г. и давността за окончателна преценка за евентуални настъпили усложнения относно претърпяната травма на зъбите е необходимо и задължително извършване на рентгеново изследване /ортопантомография/ на пострадалия К. към момента на изготвяне на експертизата месец август 2019 г..

От назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и изслушването на вещото лице д-р В. В. Т. – лекар при КСМД София се установява, че констатираните травматични увреждания на пострадалия Г. Св. Кр. отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалия. Травматичното избиване на централните резци на горната челюст /първи зъби вляво и вдясно/ по своя медикобиологичен характер представлява избиване на зъб. Увреждането е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, като дъвченето е затруднено във фазата на отхапване на храната, а говора е станал неясен съпроводен със съскане и фъфлене. Счупването на алвеоларните израстъци на горната челюст по своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст. Травматична луксация на втори горен зъб вляво и вдясно, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота. Разкъсноконтузната рана по лигавичната повърхност на долната устна и кръвонасядане на горната и долна устни, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота. Констатираните травматични увреждания се дължат на един силен удар нанесен с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, видно от липсата на охлузвания в зоната на контакта, какъвто предмет са и частите на човешкото тяло – юмруци, крака, глава и др.

Констатациите на трите вещи лица по двете съдебно-медицински експертизи несъмнено сочат, че заявеното от пострадалия К. относно случилото се на процесната дата 03.12.2016 г. между него и подсъдимия, ценени ведно със свидетелските показания по делото изясняват в пълен обем обстоятелствата по делото относно начина и механизма на причиняване на телесните увреждания и техния вид.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и 4 категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства съдържащи се по досъдебно производство № 341/2017 г. по описа на РУ Елин Пелин, както и от прочетените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК показания на свидетелите Г. Св. Кр. Св. Й. Андр., Й. Св.

Андр., дадени в хода на досъдебното производство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимият СВ. Ц. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като: На 03.12.2016 г. около 22.00 часа в село ..........., област Софийска, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето е причинил на Г. Св. Кр. средна телесна повреда – избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, изразяваща се в травматично избиване на централните резци на горната челюст /първи зъби вляво и вдясно/, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и средна телесна повреда – счупване на челюст, изразяваща се в счупване на алвеоларните израстъци на горната челюст – престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.