Определение № 143 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. София, 23.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002900042 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. Н. срещу решение № 573 от 8.08.2022 г. по т. д. № 116/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 1455 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 6756/2017 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Проект контрол“ ООД, гр. София иск за заплащане на сумата от 80000 лв., представляваща незаплатена част от продажната цена по договор от 14.05.2021 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 404,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 1.06.2014 г. 31.05.2017г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд относно предмета на задължението на продавача по чл. 2, ал. 2 от договора на страните е направен, без да бъдат взети предвид съдържанието на договора и писмото за намерение, както и в нарушение на правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД. Оспорва извода на 1 състава на САС, че продавачът е следвало да предостави пълен комплект одобрени строителни книжа, вкл. технически проекти, разрешителни и др. за реалното изграждане на двата МВЕЦ и то в такъв обем, че купувачът да няма задължения за никакви самостоятелни последващи действия по реализация на проекта. Аргументира становище, че предмет на задължението на продавача било предоставянето само на документи, които са били налични/издадени към 14.05.2012 г. Касаторът е изложил оплаквания, че решаващият състав е отказал да цени като извънсъдебно признание за изпълнение в цялост на задължението на продавача по чл. 2, ал. 2 от договора извършеното на 22.05.2012 г. от купувача плащане на част от предпоследната вноска с падеж 31.05.2012 г. Въвеждат се доводи, че въззивният акт противоречи на чл. 20а, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 183 ЗЗД, както и че съдът се е произнесъл по непредявено възражение за намаляване на цената. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Може ли при тълкуване на договора съдът да извежда съдържание на задължение, което не е обективирано в договора и не е съответно на поведението на страните преди и след сключване на договора?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства?; 4. Следва ли съдът да извърши преценка каква е изпълнената част от едно задължение, за да прецени в каква част се дължи съответното на изпълнението възнаграждение?; 5. Кои обстоятелства следва да прецени съда и има ли значение процесуалното поведение на страната, за да приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК?; 6. Възможно ли е да се кредитират свидетелски показания, в случай че страната оспорва съществуването на даден документ, който е задължена да представи?“ Поддържа, че съдът се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на решения на ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о., т. д. № 666/2010 г., I т. о. и гр. д. № 2007/2021 г., IV г. о., по втори въпрос – на ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., 2

ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК – по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., т. д. № 811/2012 г., II т. о., т. д.

№ 1544/2014 г., II т. о., т. д. № 2483/2014 г., II т. о. и др.; по трети въпрос – на решение на ВКС по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о. и на цитираната в него практика на ВКС; по четвърти въпрос – на решения по гр. д. № 747/2009 г., III г. о. и т. д. № 1938/2013 г., I т. о.; по пети и шести въпрос – на решения по гр. д. № 2732/2016 г., IV г. о. и гр. д. № 4079/2019 г. IV г. о. Касаторът поддържа, че е налице очевидна неправилност на въззивния акт, изразяваща се в явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Излага и доводи за вероятна недопустимост на атакуваното решение, като твърди, че съдът е разгледал и възражение за намаляване на цената на продадените дружествени дялове, каквото ответникът не бил релевирал с отговора на исковата молба.

Ответникът по касация „Проект контрол“ ООД, гр. София е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че от представените по делото писмо за намерение, протокол № 1 към същото и договор от 14.05.2012 г. се установява, че между страните е било постигнато съгласие ищецът П. Н. да продаде на ответното дружество притежаваните от него дялове, представляващи 100 % от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД. Съдът е констатирал, че в договора се предвижда, че дяловете ще бъдат прехвърлени срещу цена в размер на 600 000 лв., от които 55 000 лв. са платени предварително, 100 000 лв. ще бъдат платени към датата на подписване на договора, а сумата от 145 000 лв. - в срок до 31.05.2021 г. и последната вноска от 300 000 лв. - до 31.12.2012 г.

3

Приел е, че съгласно договора втората и трета вноска от цената е следвало да бъдат заплатени след изпълнение на задълженията на продавача по чл. 2, ал. 2 от договора, включващи представянето на всички документи, доказващи правната, техническа и административна възможност за изграждането и въвеждането в експлоатация на МВЕЦ „Водев чарк - 1“ и МВЕЦ „Водев чарк - 2“. Посочил е, че документите са описани в писмото за намерение, като представляват всички необходими документи, становища и разрешителни за пълна и окончателна реализация на посочените проекти, включително и конкретно описани документи, сред които разрешение за строеж № 236/31.12.2003 г.

Въз основа на удостоверение, издадено от Община Велинград, решаващият състав е установил, че към 14.05.2012 г. е била одобрена строителната документация за обект „Преустройство на съществуваща сграда в МВЕЦ „Водев чарк - 2“, землище Велинград, като е имало издадено разрешение за строеж за същия обект, но не е имало одобрени строителни книжа за обект МВЕЦ „Водев чарк - 1“; по одобрените проекти е било възможно да се изгради само един МВЕЦ „Водев чарк“. Констатирал е, че „Енерджи груп БГ“ ЕООД е бил титуляр на правото за водовземане от повърхностен воден обект №301019/09.09.2005г. съгласно представеното разрешително на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски регион, обхващащо посочените МВЕЦ.

Решаващият състав на въззивния съд е отразил в решението, че според заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-технически експертизи към 14.05.2012 г. не е съществувала техническа възможност на база предадената от ищеца на ответника документация да бъдат изградени процесните МВЕЦ „ Водев чарк - 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“; на базата на тази документация не е било възможно да бъде изграден дори и един МВЕЦ, като е била наложителна преработка на строително-техническата документация, за да може да бъде изграден МВЕЦ „Водев чарк- 2“; издаденото разрешение за строеж е било само за една МВЕЦ и по-конкретно МВЕЦ „Водев чарк- 2“ и 1 бр. хидроагрегат с мощност 420 kW . В решението е обсъдено и заключението на допуснатата от въззивния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза, според което едва след направените промени в проекта за изграждане на МВЕЦ „Водев чарк - 2“ е било възможно същият да бъде осъществен.

4

С оглед установените по делото факти съдът е формирал извод за съществуваща валидна облигационна връзка между страните по договор за продажба на всички дружествени дялове от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД, по силата на който продавачът е следвало да прехвърли собствеността върху дяловете и да предаде всички необходими книжа, които установяват техническата, правната и административната възможност за изграждане на двете МВЕЦ, а купувачът се е задължил да плати уговорената цена в посочените в договора срокове. Решаващият състав е приел, че задължението на купувача за заплащане на втората и третата вноска от цената възниква само ако са изпълнени насрещните задължения.

По съществуващия между страните спорен въпрос относно поетото задължение от продавача, съдът е намерил, че съгласно обсъдените писмени доказателства интересът на купувача от закупуване на дружествените дялове е бил продиктуван от обстоятелството, че дружеството „Енерджи груп БГ“ ЕООД е притежавало разрешение за водоползване за изграждането на две МВЕЦ в землището на гр. Велинград и желанието на купувача да изгради и експлоатира същите. Посочил е, че според обсъдените писмени доказателства и експертни заключения на база наличните към датата на сключване на договора строителни книжа не е било възможно да бъдат изградени двете МВЕЦ; по отношение на МВЕЦ „Водев чарк - 1“ не са били изпълнени много от необходимите процедури – отреждане на терен, даване на разрешение за строеж и други, а по отношение на МВЕЦ „Водев чарк- 2“ предаденият проект е бил негоден и е било необходимо неговото преработване.

Въззивният съд е изложил, че по делото не са били доказани възраженията на продавача ищец по исковете, че ответното дружество е променило инвестиционните си намерения и именно поради това е бил преработен проектът за МВЕЦ „Водев чарк - 2“ и не са предприети действия по изграждане на МВЕЦ „Водев чарк - 1“, а е пристъпено съм изграждане на един генератор с мощност, колкото двата МВЕЦ. Подчертал е, че тези твърдения на ответника са опровергани от приетите по делото експертизи, според които не е възможно изграждането и експлоатацията на два хидрогенератора в съществуващата сграда и въобще два хидрогенератора в имота, в който се намира МВЕЦ „Водев чарк - 2“.

С оглед изложеното съдът е счел, задълженията на продавача по чл. 2, 5 ал. 2 от договора не са били изпълнени, поради което за ищеца продавач не се е породило правото да получи претендираната неплатена част от цената на прехвърлените дружествени дялове от „Енерджи груп БГ“ ЕООД. Не е възприел довода на ищеца, че със заплащането на част от договорената втора вноска купувачът е признал дължимостта на задължението си.

Настоящият състав намира, че не е налице твърдяното основание по чл.

280, ал. 2, пр. 2 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г. недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В случая липсват твърдения и данни за отсъствието на процесуални предпоставки за допустимост на предявените искове, както и за десезиране на съда. Не се установява и отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед съобразяването от съда на исканията на ищеца и на фактите и обстоятелствата, на които се прави позоваване в исковата молба.