Решение № 543 от 15.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Варна, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500783 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б. Д. В. чрез пълномощника й адвокат Б. Ц. против решение № 934 от 17.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 16344 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което не е уважена молбата на въззивницата, действаща в качеството на майка на малолетното дете С. Г. В. ЕГН ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Г. П. В. по реда на Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, а именно: забрана да приближава детето С., жилището и училището, в което учи, както и забрана да осъществява контакт с детето С. под каквато и да е форма; както и в частта, с която е отстранен Г. П. В. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в град Варна - местност „Боровец“, имот 1046, за срок от 10 месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 255 от 30.12.2024 г., постановена по настоящото дело, на основание член 5, алинея 1, точка 2 от ЗЗДН; както и в частта, с която е забранено на Г. П. В. да приближава на по-малко от 100 метра Б. Д. В., както и жилището й, находящо се в гр ад ****, за срок от 10 месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 255 от 30.12.2024 г., постановена по настоящото дело, на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират със събраните безспорни доказателства за извършени няколко акта на домашно насилие спрямо молителката и детето С., както и, че не почиват на нормите на ЗЗДН, на съдебната практика и на елементарната логика. В тази връзка следва да се има предвид, че действията на ответника продължават. Също така се излагат аргументи, че решението страда от липса на адекватна преценка на ситуацията. Излага се, че при постановяването на решението районният съд не е спазил правилата на формалната логика, опита и научното знание, което е довело до грешки при формиране на вътрешното му убеждение.

1

Иска се отмяна на решението и да се отстрани Г. В. от съвместно обитавоното жилище за срок от 18 месеца; да се забрани на В. да приближава на по-малко от 200 метра Б. В. и детето С., както и на същото разстояние да приближава жилището им, местоработата на Б.

В. и училището на С. В., както местата за социалните им контакти и отдих, за срок от 18 месеца, да бъде забранено на В. да осъществява контакти с Б. В. и детето С. под каквато и да е било форма, включително по телефон, електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства за комуникация за срок от 18 месеца.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. П. В., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Сочи се, че искането за удължаване на срока е само, за да може В. да живее необезпокоявано в жилището, в което съсобственик е бащата на ответника, с новия си партньор. Желае се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, като е образувано по молба на Б. Д. В. лично и в качеството си майка и законен представител на детето С. Г. В. за постановяване на мерки за защита срещу Г. П. В.. В молбата за защита и в уточняващата молба се излагат твърдения за следните актове на насилие, извършени от ответника /във фактическо съжителство с молителката и баща на детето С./: на 24.12.2024 г. в обитаваната от страните и детето къща в град Варна - местност „Боровец север“ имот 1046 след 19,30 часа В. се разгневил, затворил молителката и детето С. в стаята на детето, счупил телевизора, намиращ се в стаята, и го изхвърлил през прозореца; в присъствието на детето заплашил молителката, че ще й извие врата. Ответникът повикал полиция, като пред полицаите също заплашвал живота и здравето на молителката със следните изрази: „Ще ти извия врата“, „Когато си заминат полицаите, ще видиш какво ще ти се случи“, като това отново било в присъствието на С.. В. бил задържан от полицейските органи, но след 2,30 часа на 25.12.2024 г. се върнал в имота, започнал да чука по прозорците на къщата и да крещи „ще те смачкам“. Детето започнало да вика „Тате, нали няма да ни направиш нищо“.

Молителката позвънила на тел. 112, а в това време ответникът започнал да хвърля камъни и да троши прозорците на къщата /в присъствието на детето/, влязъл в къщата през един от счупените прозорци, взел бутилка ракия и избягал. Прекъснал електрозахранването в къщата и се скрил в барака в двора на имота, където бил намерен от полицейските органи.

Молителката пояснява, че подобни актове на агресия са се случвали и преди, когато ответникът упражнил спрямо нея физическо насилие, за което бил осъден.

С молба от 14.02.2025 г. молителката заявява нововъзникнали обстоятелства, настъпили в хода на производството: на 30.12.2024 г. ответникът й заявил по телефона „Ти май много остро ми скачаш, а?“, а няколко дни по-късно по телефона й казал, че ако иска, може да оттегли молбата за защита от домашно насилие, както и че той е единственият човек, с който следва да се съобразява, тъй като до месец – месец и половина ще стане техен съсобственик и ще им се наложи тя и детето да живеят с него; на 09.02.2025 г. с ултимативен тон на висок глас ответникът поискал молителката незабавно да му върне SIM картата от телефона на детето, която му е подарил, защото той плащал сметките, което много разстроило детето С.; на следващия ден ответникът крещял по телефона на молителката, че 2 ако не му върне картата, ще подаде жалба в полицията; следобед на 11.02.2025 г. ответникът, след като съобщил на охраната на училище „Христо Ботев“ в квартал Аспарухово, че има разрешение от учителка, влязъл в класната стая на С. и изисквал от нея да му съобщи кой не я пуска да се вижда с него, изваждайки телефон, за да снима отговорите, при което бил отстранен от учителите от класната стая, а С. - заведена при училищния психолог; след като взела С. от училище се отправила към 4-то РУ на МВР – Варна, се разминала с ответника на разстояние по-малко от 100 метра, като го уведомила, че трябва да спазва разстояние, а той й отговорил „Гледай си работата“; на 11.02.2025 г. полицейските органи уведомили молителката, че за гореописаното не е налице нарушение на заповедта за незабавна защита.

При тези съображения молителката сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по отношение на нея и детето по член 5, алинея 1, точки 1, 3 и 4 от ЗЗДН.

Ответникът по молбата за защита от домашно насилие Г. П. В. оспорва изложените в молбата твърдения. Заявява, че е бил принуден да се обади на тел. 112 на 24.12.2025 г., тъй като молителката го е предизвикала многократно и намира, че не е осъществявал психическо и физическо насилие над молителката и детето. Твърди, че на 25.12.2024 г. е искал да се прибере, за да може да се изкъпе и преоблече, тъй като е бил задържан в районното управление за друго извършено престъпление, но В. не му отворила вратата и в изблик на невъзможност да се прибере, счупил един прозорец, но детето не било свидетел на инцидента. Признава, че при процесния скандал на 24.12.2024 г. е избухнал и счупил телевизора, защото след като си легнал, молителката влязла в стаята и започнала да вика да става да пие, защо я е бил излъгал, но той не си спомнял какво й е казвал. Заявява, че бутнал, без да иска телевизора, но се ядосал и го ударил два пъти. След това излязъл и се обадил на полицаите да дойдат да успокоят молителката, защото тя не спирала да крещи и да му вика да ставал да пие. Когато дошли полицаите, В. се разплакала и им казала, че той я тормози и те й повярвали. Без да се усети, взел ключа за колата и се качил в нея, тогава полицаите го изкарали от автомобила и му взели книжката, след което го завели в районното управление. В 2,30 часа посред нощ го освободили и той вървял пеша в дъжда от полицията до местност „Боровец“. Когато стигнал до къщата, искал да си отключи вратата, но молителката била оставила ключа вътре. Тогава ответникът почукал на прозореца, но тя не му отворила. Той се ядосал и счупил прозорците. Полицаите отново дошли и повторно го задържали. Твърди, че не е прекъсвал електрозахранването в къщата, само полицаите го попитали къде е елтаблото и той им казал. През това време детето С. било в къщата, плачело и викало „Мамо, пусни го да влезе!“. В открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025 г., В. оспорва и допълнително заявените обстоятелства с молба от 14.02.2025 г. Твърди, че на 11.02.2025 г. отишъл до училището на дъщеря си, защото молителката не му давала достъп до детето. Когато влязъл в училището и момичето го видяло, то побягнало, а той я последвал до класната стая. Там искал да заснеме като доказателство думите на детето, че майка му не му дава да се вижда с баща си, но класният ръководител го уведомил, че сега не е мястото и времето за това. След това ответникът говорил с психолог от училище.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна сочи, че отношенията между родителите на С. са обострени и конфликтни, като психо-емоционалното състояние на детето е нарушено вследствие на конфликтите, на които е ставало свидетел. Изразява становище, че ако се установи по делото, че детето е потърпевшо и свидетел на скандали и агресия, спрямо неговия баща Г. П. В. следва да бъде наложена ограничителна мярка по реда на ЗЗДН.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени приобщените 3 пред въззивната инстанция писмени доказателства.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че молителката и ответникът са бивши съпрузи, които към датата на инцидентите /24.12.2024 г. и 25.12.2024 г./ са се намирали във фактическо съжителство и имат общо дете - С. Г. В. на 7 години; че с решение № 4798 от 08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 13607/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратен сключеният между Б. Д.

В. и Г. П. В. граждански брак, като упражняването на родителските права спрямо детето С.

Г. В. е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено при нея, определен е следният режим на лични отношения между бащата и детето след навършване на петгодишна възраст на детето: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 400 лева.

Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.