Решение № 145 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пазарджик, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №

20235200900073 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба вх.№1649/14.03.2022г. от адв. Н. Б., ПзАК - пълномощник на “Грийн агро инвест 16” ООД, ЕИК 203854890, гр. Пазарджик, срещу: „КАЛИА” ООД, ЕИК 110055537, гр. Ловеч,за заплащане на сумата от 43 123.36 лв /представляваща 41 510.40 лв сбор главници по посочени в исковата молба две фактури; сумата от 419.95 лв мораторни лихви за периода 15.10.2022 г. до 27.03.2023 г. за главница от 9218.40 лв и сумата от 1193.01 лв мораторни лихви за главница 32 292 лв за периода 15.11.2022 г. до 27.03.2023 г., или общо сумата от 1 612.96 лв мораторни лихви/, както и законната лихва върху главницата от 41 510.40 лв, считано от подаване на ИМ до изплащането и и сторените деловодни разноски в настоящото производство.Ищеца сочи доказателства и прави доказателствени искания.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ищецът твърди,че между двете търговски дружества съществуват трайни търговски отношения през периода 2021-2022 г., по които “Грийн агро инвест 16” ООД продава, а „КАЛИА” ООД купува земеделски продукти.

Договорите за търговска продажба по чл. 318 и сл. от ТЗ са неформални по своя характер. В случая за съдържанието на постигнатите договорености следва да се съди от издаваните и осчетоводявани от двете страни данъчни фактури. Същите в конкретния случай документират абсолютни търговски сделки /Така Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 год., II т. о.; Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 год., I т. о. и др./,

По издадените и осчетоводени данъчни фактури № 220/30.09.2022 г. – за сумата 9 218.40 лв и фактура № 221/14.10.2022 г. – за сумата 32 292 лв са доставили договорените количества стоки - 1 зелен фасул. Приети са без възражения между страните в стопанската база на ищеца, местност „А.“, гр. П. За предадените количества са издадени и двустранно подписани Кантарни бележки. По първата фактура това са кантарни бележки №№ 602, 609 и 617 от м. 09.2022 г. за общо 50 820 кг, от които са приспаднати 540 кг брак. В същите са описани per. № на ППС, имената на шофьора, приел стоката дата, час и нетното тегло при измерване.

По втората фактура са издадени кантарни бележки с описаните реквизити с №№ 623, 630 и 636 от м. 10.2022 г. за общо 47 040 кг, от които са приспаднати 5 640 кг брак. Общото прието без възражения по смисъла на чл. 324 от ТЗ между страните количество е 50 280 кг по фактура № 220 и 41 400 кг по фактура № 221. От страна на ответника е налице забава за изпълнение по договорените насрещни парични престации.

Задължението по първата фактура е формирано, след приспадане на авансово заплатените 30 000 лв /2 бр. банкови извлечения от Прокредит банк АД от 23.09 и 27.09.2022 г./. След това обаче не са последвали други плащания по банков път и по двете фактури. Общият дължим остатък към момента е в размер на 41 510.40 лв, с включен ДДС. Прилагам в тази насока съгласно чл. 55 от ТЗ 3 бр. счетоводни справки за задълженията на ответника към 27.03.2023 г. Нещо повече, налице е двустранно подписано счетоводно потвърждение на разчети от 11.01.2023 г. за дължимите по процесиите доставки суми, както следва: по фактура № 220/30.09.2022 г. - 9 218.40 лв;,по фактура № 221/14.10.2022 г. - 32 292 лв. Общото парично задължение потвърдено от ответника към 11.01.2023 г. е 41 510.40 лв. Същото представлява извънсъдебно признание на дълга от „КАЛНА” ООД.

Твърди,че от страна на ответното дружество е налице неизпълнение на поетите, като дължими насрещни парични престации и продължаваща забава. В търговското право общото изискване страната по една търговска сделка да действа с грижата на добрия търговец е регламентирано в чл. 302 ТЗ. Тъй като се касае за своеобразен стандарт, еталон при развиване на определен тип стопанска дейност, изразяваща се в полагане на определен тип поведение, свързано с опазване интересите на група лица, не може да бъде изведено единно понятие за грижа на добрия търговец. Грижата на добрия търговец, както и грижата на добрия стопанин като минимален стандарт на дължимо поведение варира в зависимост от спецификите на стопанската сфера, предмет на правно регулиране. Именно с оглед на тези специфики, грижата на добрия търговец не е абстрактно понятие, а се изпълва с конкретно съдържание на плоскостта на определения вид договорни отношения. В случая това са задълженията на добросъвестния купувач, които ответника е пренебрегнал.

На последно място е изпратена на ел. адрес на ответното дружество [email protected] покана за доброволно уреждане на дълга в 7-дневен срок, получена на 15.03.2023 г. - отново без резултат.

Претендират и следните дължими мораторни лихви, както следва:

За главницата от 9 218.40 лв по фактура № 220/30.09.2022 г. - 419.95 лв за периода 15.10.2022 г. до 27.03.2023 г.;

За главницата 32 292 лв от по фактура № 221/14.10.2022 г. - 1193.01 лв за периода 15.11.2022 г. до 27.03.2023 г., или общо 1612.96 лв мораторни лихви, съгласно приложените справки за изчислението им.

Гореизложеното мотивира правния интерес от завеждане на настоящото дело за защита правата им по съдебен ред, чрез настоящия осъдителен иск.

С молба вх.№505/29.05.2023г. пълномощника на ищеца адв.Н.Б. е отстранил нередовностите по движението на и.м съобразно дадените указания от съда.

С оглед чл.127, ал.4 от ГПК банковата сметка, по която дружеството- длъжник има 2 възможност да плати е № BG57 PRCB 9230 1050 9060 01 в Прокредит банк АД, с титуляр “Грийн агро инвест 16” ООД.

Формулиран е петитум да се осъди „КАЛИА” ООД да заплати на “Грийн агро инвест 16” ООД сумата от 43 123.36 лв /представляваща 41 510.40 лв сбор главници по гореописаните две фактури; 419.95 лв мораторни лихви за периода 15.10.2022 г. до 27.03.2023 г. за главница от 9218.40 лв и 1193.01 лв мораторни лихви за главница 32 292 лв за периода 15.11.2022 г. до 27.03.2023 г., или общо 1 612.96 лв мораторни лихви/, както и законната лихва върху главницата от 41 510.40 лв, считано от подаване на ИМ до изплащането й.Претендира присъждане и сторените деловодни разноски в настоящото производство.Сочи доказателства и прави доказателствени искания- за ангажиране на допълнителни доказателства в подкрепа на иска си, включително по реда на чл. 186 от ГПК и свидетелски показания.Моли за допускане изслушването на ССЕ с посочена задача.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

Към подадената искова молба са приложени и приети от съда 2бр. фактури № 220/30.09.2022 г. - 9 218.40 лв и № 221/14.10.2022 г. - 32 292 лв за доставени договорените количества стоки - зелен фасул. Същите количества са приети без възражения между страните в стопанската база на ищеца, местност А., гр. П.

За предадените количества са издадени и двустранно подписани Кантарни бележки. По първата фактура това са кантарни бележки №№ 602, 609 и 617 от м. 09.2022 г. за общо 50 820 кг, от които са приспаднати 540 кг брак. В същите са описани per. № на ППС, имената на шофьора, приел стоката дата, час и нетното тегло при измег ване.

По втората фактура са издадени кантарни бележки с описаните реквизити с №№ 623, 630 и 636 от м. 10.2022 г. за общо 47 040 кг, от които са приспаднати 5 640 кг брак. Общото прието без възражения по смисъла на чл. 324 от ТЗ между страните количество е 50 280 кг по фактура № 220 и 41 400 кг по фактура № 221

Задължението по първата фактура е формирано, след приспадане на авансово заплатените 30 000 лв /2 бр. банкови извлечения от Прокредит банк АД от 23.09 и 27.09.2022 г./. След което не са последвали други плащания по банков път и по двете фактури. Общият дължим остатък към момента е в размер на 41 510.40 лв, с включен ДДС.

Съгласно чл. 55 от ТЗ са приложени 3 бр. счетоводни справки за задълженията на ответника към 27.03.2023 г.

Представено е двустранно подписано счетоводно потвърждение на разчети от 11.01.2023 г. за дължимите по процесните доставки суми, както следва: по фактура № 220/30.09.2022 г. - 9 218.40 лв;,по фактура № 221/14.10.2022 г. - 32 292 лв. Общото парично задължение потвърдено от ответника към 11.01.2023 г. е 41 510.40 лв. Същото представлява извънсъдебно признание на дълга от „КАЛИА” ООД.

Приложена е изпратена на ел. адрес на ответното дружество [email protected] покана за доброволно уреждане на дълга в 7-дневен срок, получена на 15.03.2023 г. - без резултат.

По делото е постъпило писмо вх.№6147/03.07.2023г. на ТД на НАП В.Търново-офис Ловеч от което се установява,че Фактура №220/30.09.2020г. издадена на „Грийн Агроинвест 16“ООД е вкбючена в дневника за покупки на „Калиа“ООД за м.декември 2022г. и фактура

№221/14.10.2020г. издадена от „Грийн Агроинвест 16“ООД не е включена в дневника за покупки на „Калиа“ за горецитирания месец.Приложен е заверен двеневник покупки за м.септември 2022г.2листа ,дневник покупки за м.октомври 2022г.-2 листа ,дневник покупки за м.ноември 2022г. 1лист и дневник покупки за м.декември 2022г.-1лист.

По делото е допуснатата и изслушана СИЕ от която се установи,че съгласно ф-ра №220/30.09.2022г. с доставчик „Грийн Агроинвест 16“ООД и получател „Калиа“ООД доставчика 3 е доставил на получателя 50 280 тона зелен фасул на стойност 32 682лв. без ДДС. От сумата 32 682лева са приспаднати 2 авансови плащания ,съответно-8 333,33лв. и 16 666,67лева .След приспадане на извършените плащания е останала данъчна основа за плащане -7 682лева без ДДС или 9 218,40лева с ДДС.

Съгласно ф-ра №221/14.10.2022г. с доставчик „Грийн Агро инвест 16“ООД и получател „Калиа“ООД доставчика е доставил на получателя 41 400тона зелен фасул на стойност 26 910 лева без ДДС или 32 292 лева с ДДС.

В.л установява,че в счетоводството на „Гийн Агро инвест 16 „ООД фактурите са осчетоводени по дебитна сметка 411“Клиенти“-аналитичната партида на „Калиа“ООД и кредитна сметка 7011 „Приходи от продажби на зеленчуци“ с данъчната основа на фактурите и с.кредита на сметка 453“Разчети по ЗДДС“- с начисления ДДС.

Ф-ра №220/30.09.2022г. е включена в дневника за продажби и справката Ф-ра №221/14.10.20222г. е включена в дневника за продажби и справката декларация по ЗДДС на „Грийн Агро Инвест 16“ООД за м.октомври 2022г.

В.л. е отговорило,че към момента на изготвяне на заключението по двмете фактури няма отразено плащане и вземането е вр-р на общо 41 510,40лв. ,не е закрито.

Същото установява р-р на дължимите мораторни лихвни по ф-ра №220/30.09.2022г. на стойност 9 218,40лв. ,считано от 15.10.2022г. до 27.03.2023г. е в р-р на 451,22лв. , а размера на дължимите мораторни лихви по ф-ра №221/14.10.2022г. на стойност 31 292лв. ,считано от 15.11.2022г. до 27.03.2023г. е 1 302,52лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан като свидетел Г.М. в показанията който установява ,че работи в „Станоев и Деянов“ ООД като полевъд от доста години, над 5 години работил там. Имали база на края на П., „А.“ и мястото на работа им е на полето. Занимавали се със земеделие, производство на фасул, слънчоглед, грах, жито. Знае за отношенията между страните. По принцип като идвали камионите, карали ги в базата, където им е кантара, мерят ги и от там ги карат на полето. Комбайните жънели фасул, товарил се в палета, товарил се на камиона, мери се камиона, шефа подписвал кантарната бележка и тръгвал. Фирмата е „Калиа“ село Белимел, в Северна България, имали фабрика за консерви. Тези камиони идвали за зелен фасул. Имали договори за стоката и идвали да си я натоварят.Когато идвали камионите в базата, мерили ги празни - тарата, на полето комбайнът жънел, товарило се, след това камионът пълен се мерил на кантара и, шефът подписвал кантарните бележки и камионът си тръгвал. Като имало брак, като иотиввал там в тяхната си база и те като видели, че има брак пишели, примерно ако камионът, кантарната му бележка е примерно 17 тона, от тази продукция ако има примерно 2 тона брак, те си го пишат брак 2 тона и вече там се оправяли. Принципно карали фасул от средата на септември до средата на октомври и количеството е около стотина тона, продадено на тази фирма. От фирмата били заявили,а те им натоварили толкова продукция. Камионът бил един и същи, поемал около 17 – 18 тона на един курс.Пазарджишки бил камионът. Иван се казвал шофьорът, фамилията не знаел. Този зелен фасул, който се вдигал от полето е собственост на „Грийн Агро“ООД, и та са си го произведи, сеели, поливали, накрая го жънели.Те го мерят, идвал камиона, той го посрещал на кантара, мерили тарата, той си оставал вече в компютъра.На връщане пак мерили тарата и шефът се подписвал на кантарната бележка. Присъствал е на мереното и подписването на кантарната бележка. Подписали се 6 бележки общо от 15 септември - до към 15 октомври. Нямало друг човек на кантара, освен него и шефа. Примерно като идвал от други фирми, шефът като се обадил на другия колега да посрещне камиона и той ходил.