Определение № 2715 от 28.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2715 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501333 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.248 от ГПК и е образувано по частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ №17, представлявано от управителя Борислав Николчев, чрез юрисконсулт Анджела Вълкова против определение № 454 от 29.05.2026 г., постановено по гр.дело № 83/2025 г. по описа на АРС, с което съдът е допълнил постановеното решение № 64/04.03.2026 г. в частта за разноските, като на основание чл. 38 от ЗА е осъдил частния жалбоподател да заплати на ЕАД Елена Иванова, ЕИК 180978004, представлявано от Елена Георгиева Иванова адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който го намира за неправилно и необосновано.

Твърди, че възнаграждението не съответства на реално положения адвокатски труд. Позовава се на тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи и оказва пълна и всестранна защита на страната-потребител, като настоява че по този начин адвокатският труд е облекчен поради съдействието на съда.

Цитира Решение С-438/22 на СЕС с оглед възможността възнаграждението да бъде установено под минималния размер, посочен в Наредбата. Счита, че е налице злоупотреба с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за 1 адвокатурата, тъй като процесуалният представител адв. Иванова винаги сключва договорите си по чл. 38 от ЗА, без да са налице изискванията на закона. Посочва, че частният жалбоподател не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което присъденото адвокатство възнаграждение бъде намалено значително.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЕАД Елена Иванова, като представител на И. Д.. Счита депозираната частна жалба за неоснователна. Сочи съдебна практика. Счита, че в случая не са налице условията за намаляване на адвокатския хонорар. Посочва, че чл. 7, ал.

2 от Наредба № 1 за адвокатската работа е приложим в случая, като наредбата служи само за ориентир без да е задължителна за съдилищата. Сочи практика на СЕС по конкретни дела, включително цитира и мотиви към законопроекта на Закон за правната помощ. Извършва анализ между правната уредба на чл.

38, ал. 2 от ЗА и други конкурентни съюзни права в тази връзка, като твърди че при евентуално намаляне на хонорарите присъждани по чл. 38 от ЗА би се стигнало до отказ за предоставяне на тази услуга от адвокатите, респективно до образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на съюзното право. Излага подробни съображения, като моли съда да постанови определение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

С решение №64/04.03.2026 г. по гр.д № 83/2025 г. по описа на АРС, съдът е прогласил за нищожен сключения между И. Д. и частния жалбоподател договор за потребителски кредит № 468986/03.01.2024 г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ изискванията на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. С решението АРС не се е произнесъл по разноските. С молба от 24.03.2026 г. ЕАД Елена Иванова е поискало допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските, като 2 адвокатското възнаграждение се присъди с ДДС. С обжалваното определение съдът е допълнил постановеното решение в частта за разноските като е осъдил частния жалбоподател да заплати сумата от 245.42 евро.

За да постанови обжалвания резултат съдът е съобразил, че са проведени три съдебни заседания, а спорът не представлява правна и фактическа стойност. Позовал се е на съдебна практика, че в сходни случаи съдът присъжда между 400 и 800 лева /204.51 евро-409.03 евро/ и прибавяйки ДДС е присъдил сумата от 245.42 евро. Взел е предвид Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа само като ориентир при определяне на дължимите разноски, отчел е обстоятелството, че договорът за правна помощ е по т.3 на ал.2, на чл. 38 от ЗА и е определил възнаграждение съобразно количеството и качеството на положен труд от адвоката.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му. Определянето на възнаграждение става от съда, разглеждащ делото, съобразно Наредба № 1 за адвокатската работа, ползвана като ориентир, при съблюдаване на практиката на СЕС. Сумата е съобразена със сложността на работата и с обстоятелството, че адвокатската професия е високо квалифицирана.

Съдът е този,който определя дължимото възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Определянето на размера на възнаграждението е преценката на решаващия състав и е свързана с естеството на разглеждания казус. Следва да се отбележи, че съгласно цитираното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., съдът е приел задължително тълкуване на разпоредбите на чл.

101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС, в смисъл че наредбата определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която е придаден задължителен характер, не следва да бъде вземана предвид от съда, тъй като същата по същество представлява нищожен акт. Няма пречка съдът да определи възнаграждение в по-нисък размер, тъй като съдебната практика използва Наредба №1 от 09.07.2004 г., само като ориентир за определяне на възнагражденията по делата. В случая съдът намира, че определеното възнаграждение от 245,42 евро отговаря на фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд, поради което първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

3

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 454 от 29.05.2026 г., постановено по гр.дело № 83/2025 г. по описа на АРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлени на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4