Решение № 381 от 11.12.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. гр. Д.град, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100205 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ответникът К. К. Д. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с ,,Юробанк България" АД Договор за кредит № FL965363. По договора за кредит като солидарен длъжник се задължила и ответника Е. П. Д.. На 18.12.2021г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите вноски за главница и за лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 18.12.2021г., и за лихва, считано от същата дата. С оглед допуснатото просрочие Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 14.01.2022г. с връчена Покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си към Банката в дадения им срок, на 01.08.2022г. ищецът депозирал в РС-Д.град Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№981/2022г., по което на 01.08.2022г. съдът издал Заповед №472 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед разпоредил на двамата длъжници- ответници по настоящото дело, да заплатят на Банката-ищец по горепосочения договор за кредит сумата от 17695.16 лева главница за периода от 18.12.2021г. до 24.07.2022г.; възнаградителна лихва в размер 39.55 лева, дължима за периода: 18.12.2021 - 14.01.2022; мораторна лихва в размер на 0.03 лева, дължима за периода: 18.12.2021- 24.07.2022; законната лихва от подаване на заявлението на 01.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата; деловодни разноски за държавна такса от 354,69 лева и адвокатско възнаграждение от 928,04 лева. Тази заповед била връчена на длъжниците при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против тях. Иска съдът да 1 постанови решение, с което да признае за установено по отношение на двамата ответници, че дължат солидарно на ищеца сумите визирани в Заповед №472/01.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№981/2022г. по описа на РС-Д.град. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците Е. П. Д. и К. К. Д., чрез назначения им от съда особен представител адв.Г. Х., депозират отговор на исковата молба, в който се поддържа, че оспорват предявения иск като неоснователен. Считат, че сключения между ответниците и ищеца договор е нищожен, тъй като накърнявал добрите нрави. Договорките относно лихвите по кредита противоречали също на добрите нрави. Лихвеният процент значително надвишавал, средния такъв за банковите институции в Европейския съюз за периода касаещ договора за потребителски кредит. При преценка на понятието „противоречие на добрите нрави" следвало да се имат предвид и лихвените проценти на банките в другите европейски страни, тъй като ние сме част от европейската общност и поставянето на българските граждани в една много по-тежка обремененост с в пъти по-големи лихви по кредити, също противоречало на морала и добрите нрави. Договорът от една страна бил с неравноправни клаузи, а от друга страна с неясни клаузи, които създавали предпоставка за различно тълкуване между страните по него. Не ставало ясно коя е точната дата на падежа на договора. ГПР бил посочен само формално, а неговото точно изчисляване с компонентите по които е посочен било невъзможно. Счита, че в случая намирали приложение чл.22 и съответно чл.23 от ЗКП. Опорочено било поканването и уведомяването на ответниците относно предсрочната изискуемост на кредита, като сумата относно която са поканени да погасят била значително по-голяма от сумата по настоящия иск. С оглед на изложеното погоре, прави възражение за нищожност на договора за кредит №FL965363 от 29.01.2019г.

Възразява за прекомерност на посочения лихвен процент, посочен в договора за кредит. С оглед качеството му на особен представител и липсата на контакт и връзка с ответниците по делото, не представя доказателства. Моли съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен тъй като на основание чл.26 от ЗЗД договора за кредит №FL965363 от дата 29.01.2019г., на който е базиран настоящия процес, бил недействителен /нищожен/, като противоречащ на добрите нрави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №FL965363/29.01.2019г., сключен между „Юробанк България“АД, като кредитор, и К. К. Д. и Е. П. **, като кредитополучатели, Банката е предоставила на двамата ответници потребителски кредит в размер на 30000 лева за текущи нужди. Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. За връщането на кредита и другите задължения по Договора ответниците отговаряли солидарно. За усвоения кредит кредитополучателите дължали лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент. ГПР по Договора е в размер на 2

13,83%, а общата сума дължима от кредитополучателите е 42488,91 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

Уговорено е ,че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителен план. Съгласно въпросния Погасителен план, който е неразделна част от процесния договор за кредит, първата дължима вноска по Договора е на 18.09.2019г., а последната на 18.01.2026г. Кредитът следва да бъде върнат на 84 месечни вноски, 83 от които в размер на 538,86 лева и 1 /последната 84 вноска/ в размер на 328,95 лева. Всяка от вноските включва в себе си заплащането на част от дължимата главница, лихва, такса и застраховка.

С Покана за изпълнение „Юробанк България“АД е уведомила Е. П. ** /Д./, с ЕГН **********, че поради забава в плащанията по процесния Договор за потребителски кредит, а именно 6 дължими вноски за лихва и главница, считано от датата на изпадане в забава по кредита- 18.12.2020г., вземанията на Банката по Договора се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми. Ответникът е поканена в едноседмичен срок от получаване на поканата да заплати в полза на Банката сумата от 25152,65 лева, в т.ч.главница 23996,45 лева, договорни лихви- 1106,17 лева и такси 50 лева. Тази покана е била връчена лично на ответника Е. П. Д. на 14.01.2022г. Покана за изпълнение със същото съдържание е била изпратена и на втория ответник по делото К. К. Д., като в разписката към нея е отбелязано, че адресът му е посетен три пъти в рамките на един месец и на същия е залепено уведомление по чл.47 от ГПК. По сведение на съседи лицето било в чужбина.

Видно от представеното от ищеца Извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка №4776600, по Договор за кредит №FL 965363 с кредитополучатели К. К. Д. и Е. П.

Д. е налице обявяване на изцяло предсрочна изискуемост на 14.01.2022г. Общият дълг на двамата ответници по договора за кредит към 24.07.2022г. е в размер на 17734,74 лева, от които главница за периода от 18.12.2021г. до 24.07.202г. в размер на 17695,16 лева, възнаградителна лихва за времето от 18.12.2021г. до 14.01.202г. в размер на 39,55 лева и мораторна лихва за периода от 18.12.2021г. до 24.07.202г. в размер на 0,03 лева.

На 01.08.2022г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответниците К. К. Д. и Е. П. Д., като искал да бъде издадена заповед за изпълнение, с която на същите да се разпореди да платят солидарно на заявителя сумата от 17695,16 лева главница за времето от 18.12.2021г. до 24.07.2022г., договорна лихва за периода от 18.12.2021г. до 14.01.2022г. в размер на 39,5 лева, мораторна лихва за времето от 18.12.2021г. до 24.07.2022г. в размер на 0,03 лева, законна лихва върху главницата, считано от 01.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 354,69 лева платена държавна такса и 828,04 лева адвокатски хонорар. В тази връзка в РС-Д.град било образувано ч.гр.д.№981/2022г., по което на 01.08.2022г. съдът издал Заповед №472 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за горепосочените суми. Тази заповед била връчена на ответниците при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за тях възникнал правен интерес от предявяване на 3 установителен иск за установяване на задълженията на ответниците по горепосочената заповед за изпълнение.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице К. Н., което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, размерът на дължимите главница, лихви и такси по процесния договор за кредит към 24.07.2022г. са, както следва: главница 17695,16 лева, възнаградителна лихва 39,55 лева, мораторна лихва 0,03 лева или общо 17734,74 лева. Непогасените просрочия към 14.01.2022г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост/ са както следва: главница 548,53 лева- погасени 9993,17 лева; възнаградителна лихва 194,79 лева, погасени 7458,56 лева; такси 17,50 лева, погасени 565,98 лева. Съгласно предоставена от Банката информация, след 24.07.2022г. са извършвани погасявания по кредита в общ размер на 8981 лева през периода от 12.08.202г. до 27.06.2023г., като същите са отнесени по следните задължения: за главница 7659,66 лева, за лихви 39,58 лева и за разноски 1282,73 лева. Предвид това от претендираните задължения остават неплатени главница 10035,50 лева, като от претендираните от ищеца възнаградителна и мораторна лихва няма дължим остатък.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжниците е на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения Договор за потребителски кредит

№FL965363/29.01.2019г., по който ответниците са кредитополучатели, и наличието на изискуемост на задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда.

Спорно по делото е дължат ли и в какъв размер суми ответниците на ищеца по процесния договор, били ли са надлежно уведомени те за обявената изискуемост на вземането от страна на ищеца, нищожен ли е договора за кредит, като противоречащ на добрите нрави.

На първо място, съдът намира възражението на ответника, че посочените в договора условия нарушавали разпоредбите на ЗПК, за неоснователно и недоказано. В хода на производството по делото ответника не конкретизира кои разпоредби от договора и по какъв начин нарушават ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че при сключване на договора ответниците изрично са декларирала, че са предварително уведомени за всички условия по кредита, прочели са договора и са съгласни с условията му. За усвоения кредит кредитополучателите дължат лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент и подробно регламентирана в чл.3 от Договора. От друга страна, ГПР по Договора е в размер на 13,83%, като същия е под максимално допустимия такъв от 50%. Неоснователно е и твърдението на особения представител на ответниците, че не ставало ясно коя е точната 4 дата на падежа на Договора. Видно от Погасителния план, който е неразделна част от същия договор е, че първата вноска е дължима на 18.02.2019г., а последната на 18.01.2026г., като общо дължимите вноски са 84бр. Приложение №1 към Договора, което е подписано от двамата ответника, урежда подробно Методология за определяне на референтен лихвен процент /Прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, която е приложима и към процесния договор, като по този начин кредитополучателите са били запознати с начина по който Банката определя дължимите лихвени проценти и компонентите, които са включени в тях.