Определение № 17 от 09.01.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение рег. № 17/09.01.2025г. по ЧНД № 607/2024г. по описа на СлОС Производството е образувано по молба за съдебна реабилитация на осъден, подадена чрез упълномощен защитник.

В молбата се твърди, че Д. Г. Б. е осъждан, като са посочени десет влезли в сила в периода 30.06.2003г. -27.04.2017г. съдебни акта, с които са му наложени наказания лишаване от свобода и глоби. Твърди се още, че са налице предпоставките на чл. 87 от НК – в продължение на три и повече години от изтърпяване на наказанията по посочените присъди Б. не е извършвал друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание; имал добро поведение; липсвали причинени вреди от извършеното от него умишлено престъпление. Искането е на основание чл. 87 ал. 1 от НК и чл. 433 и сл. от НПК съдът да постанови съдебна реабилитация на осъдения и при евентуалното й постановяване, същата да бъде отразена в бюлетина му за съдимост, съгласно чл. 17 ал. 1 т. 2 от Наредбата за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.

Към молбата са приложени като доказателства Свидетелство за съдимост;

Удостоверение от КЧСИ за липса на висящи изпълнителни дела; Извадка от НАП за наличие и липса на задължения, свързани с осъжданията му; Удостоверение от ОП – Сливен за неприключили наказателни производства след извършена справка в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;

Трудов договор на Б. и фирма Д.; Документ от Обединеното Кралство за липса на присъди, полицейски предупреждения, порицания; Характеристика за работата на Б. с Д.; Медицински документи за здравословното му състояние; Удостоверение за обучение във висше учебно заведение; Годишни данъчни декларации за 2020-2021г., 2021-2022г., 2022-2023г. за Великобритания.

В с.з. молителят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител поддържа молбата. Счита за установено наличието на предпоставките за постановяване реабилитация по отношение на всички осъждания на молителя, посочени в молбата до съда. Липсвали наложени спрямо Б. наказания лишаване от свобода, както и криминални прояви на същия; той имал добро поведение в дълъг период от време от освобождаването му от местата за лишаване от свобода на 28.08.17г.; липсвали невъзстановени причинени вреди от престъпленията, посочени в молбата за реабилитация. По отношение на кумулативно наложеното наказание глоба и образуваното за принудителното й събиране изпълнително дело при ЧСИ, моли съда да съобрази съдебната практика, обективирана в т.4 на ТР № 2/28.02.2018 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС относно началото на срока по чл. 87 от НК и в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/20213г. на ОСГТК на ВКС - относно изпълнителните действия от значение за прекъсване на срока, както за погасителна давност, така и срока за перемпция по изп. дело. Счита че на 09.06.2017г. – датата, на която е наложен запор на МПС, собственост на Д. Б., било извършено последното валидно изпълнително действие, след което до 09.06.2019г. изтекла давността по отношение на наложената глоба, като това бил и началният момент, от който следвало да се провери дали е налице тригодишен период, с предпоставките по чл. 87 от НК. От приобщените по делото множество доказателства: трудов договор, характеристика за работата на Д.

Б. във фирма „Д.“, удостоверение от Обединеното кралство за липса на присъди и полицейски регистрации, справка за съдимост, удостоверение за висящи наказателни производства, документи, удостоверяващи обучение в ВУЗ, съответно документи от Апелативен съд Бургас и ОС Бургас, се съдържали данни, относно примерно поведение на Б. в период по - дълъг от 3г., както и за липсата на непогасени вреди от 1 престъплението. Във връзка с висящите производства спрямо него в РП Бургас, едното от 2015г. и другото от 2016г. счита, че същите били извън тригодишния период, който следвало да бъде преценен по чл. 87 от НК и не влияели на преценката на съда за наличието на предпоставките по чл.87 НК, в каквато насока било и заключението на АС – Бургас за реабилитация по отношение на М. Б., брат на молителя. В заключение счита, че от множеството доказателства, приобщени в настоящото производство, се установявало по категоричен начин наличието на предпоставките по чл.87 от НК за постановяване на определение от съда, с което да бъде допусната реабилитация по отношение на всички осъждания на Д. Б., която да бъде отразена и в неговото свидетелство съдимост.

Представителят на ОП–Сливен счита, че от доказателствата по делото не е установена една от задължителните предпоставки за приложение на чл.87 от НК, а именно тази, посочена в т.1 - лицето да е имало добро поведение, т.е. такова, което да съответства на установения в страната правов ред и съответно съобразяване с добрите нрави. От справката, предоставена от РП Бургас, касаеща ДП вх. 4800/2016г. спрямо Б. било налице незавършено наказателно производство, по което му е било предявено обвинение на 13.03.2019г., а на 03.05.2019г. бил обявен за издирване, тъй като напуснал пределите на страната, т.е. след като е узнал, че е привлечен към наказателна отговорност, той предприел активни действия да се укрие и съответно да препятства воденото спрямо него наказателно производство. Фактите по делото сочели, че именно в срока, в който Б. следвало да демонстрира това добро поведение, той явно манифестирал нежеланието си да се съобрази с установения правов ред, съответно да спомогне за приключване на воденото спрямо него наказателно производство, както и да понесе евентуално наказателната си отговорност. Счита, че тези действия на молителя били в разрез с изискванията за проявено добро поведение и били осъществени в срока по чл. 87 НК, т.е. тригодишния срок. Моли съда да не уважава депозираната молба, като приеме, че в случая липсвало основно изискване за постановяване на реабилитация, а именно проявено добро поведение от страна на молителя.

В реплика защитникът заявява, че било налице пълно съответствие в поведението на Д. Б., както с правовия ред, така и с добрите нрави. Процесното досъдебно производство било образувано през 2016г., когато Д. Б. и брат му М. Б. изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас. За дълъг период от време, както двамата братя, така и всички свидетели, се намирали на разположение на прокуратурата, така че тя да предприеме съответни действия и да установи дали е налице престъпление и авторството във връзка с него. Не можело молителят да бъде укоряван, че след като му било повдигнато обвинение и взета мярка за неотклонение „Подписка“, с постановление на прокуратурата тази „Подписка“ била отменена и той тогава напуснал пределите на страната. Спрямо него нямало никакви ограничения и това подробно било разгледано и в производството по ЕЗА, където съдът извел извод, че той не бил нарушил никакви законови разпоредби и законови мерки, спрямо него и неговото движение. Производството се водело повече от 8 години, в който срок било нормално дадено лице, спрямо което нямало някаква мярка, която да ограничава неговото движение, да предприема действия било в насока да промени начина си на живот, било в насока да постигне някакво личностно развитие. Б. бил допуснал много грешки, но направил всичко необходимо да се откъсне от средата, да започне нов законосъобразен живот и да направи много стъпки за своето развитие. Моли съда да прецени дали са налице основанията за постановяване на реабилитация и да постанови справедливо решение, тъй като практиката на ЕС била свързана с това никой да не бъде предварително заклеймяван, без да има съдебен акт срещу него, с който да се установява съпричастност към определено престъпление. Наказателните производства 2 следвало да са справедливи и да се водели в разумен срок. Прокуратурата имала достатъчно време да събере всички данни, да установи всички обстоятелства и ако наистина било налице престъпление, извършено от Д. Б. или от брат му М. Б., съответно това да бъде установено и наказателното производство да бъде завършено.

Д. Б. в нито един момент не бил възпрепятствал производството и съдействал доколкото било в неговите възможности.

В дуплика прокурорът заявява, че по наказателното производство вх. № 4800/2016г. на РП – Бургас, Д. Б. бил привлечен като обвиняем на 10.06.2016г., а от 12.09.2020г. напуснал пределите на страната през ГКПП Аерогара Бургас.

След като изслуша исканията и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът направи следните ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:

Молителят Д. Г. Б., на 40 години е осъждан както следва:

1.С влязло в сила на 30.06.2003г. споразумение по ЧНД № № 997 / 2003г. на СлРС за извършено на 25.02.2003г. престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. Изпълнителният лист за глобата е издаден на 11.07.2003г.

2.С влязла в сила на 30.03.2004г. Присъда № 273/15.03.2004г. по НОХД № 239 / 2004г. на СлРС за извършено на 27.11.2003г. престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева. Изпълнителният лист за глобата е издаден на 31.03.2004г.

За събирането на глобите по посочените две дела, видно от писмо изх. № С240020-178-0006815/19.03.2024г. на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен (приложено към бюлетините за съдимост на молителя) на 15.01.2004г. е образувано изпълнително дело. Глобите не са платени. По отношение на тях е изтекъл 10 годишния давностен срок по чл.171 ал. 2 от ДОПК и производството по принудителното им изпълнение е прекратено с разпореждане на публичния изпълнител от 19.08.2016г.

3.С влязла в сила на 05.05.2004г. Присъда № 15/20.04.2004г. по НОХД № 525 / 2003г. на СлОС за извършено на 04.08.2003г. престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 4, вр. чл. 18 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

Това наказание е приведено в изпълнение при първоначален общ режим с влязло в сила на 28.07.2008г. Определение по ЧНД № 748/2008г. на ЯРС и е изтърпяно на 01.07.2009.

4.С влязла в сила на 05.04.2008г. Присъда № 288/20.03.2008г. по НОХД № 429 / 2007г. на ЯРС за извършени на 27.10.2006г. две престъпления, съответно по чл. 325 ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 198 ал. 1 от НК, за които му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим.

Наказанието е изтърпяно на 08.08.2008г.

5.С влязло в сила на 20.09.2010г. Споразумение по НОХД № 180 / 2010г. на СлОС за извършено на 29.01.2010г. престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 4 и изр. 2 предл. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000 лева.

6.С влязло в сила на 20.09.2010г. Споразумение по НОХД № 901 / 2008г. на СлРС за извършено на 09.02.2005г. престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1, вр. чл. 20 ал. 2, 3 вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим и глоба в размер на 2 000 лева.

С влязло в сила на 10.11.2014г. Определение по ЧНД № 372/2014г. на РС – Несебър, на Б. е определено едно общо наказание по НОХД № 901/2008г. и по НОХД № 180/2010г. и двете на СлРС – една година един месец и шест дни при първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000 лева.

Общото наказание лишаване от свобода за срок от една година един месец и шест дни е изтърпяно на 17.02.2011г.

Глобата в размер на 20 000 лева, присъединена с разпореждане от 19.08.2011г. по изпълнителното дело в ТД на НАП, не е платена. По отношение на същата е изтекъл 10 годишния давностен срок по чл. 171 ал. 2 от ДОПК и производството по принудителното й изпълнение е прекратено с разпореждане на публичния изпълнител от 02.03.2021г.

7.С влязла в сила на 14.06.2012г. Присъда № 28/30.05.2012г. по НОХД № 203/2012г. на СлОС за извършени на 07.12.2011г. три престъпления, съответно по чл.

354а ал. 1 изр. 1 предл. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 354а ал. 1 изр. 2 предл. 1 и 3, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 354а ал. 3 т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за които му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000 лева.