Решение № 1313 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20223110115706 по описа за 2022 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, *** срещу о т в е т н и к а П. Х. П. ЕГН **********, с адрес: ******************** положителeн установителeн иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА както следва: сумата в размер на 4401,65 евро , представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит ******************** за периода от 24.07.2010 г. до 03.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 3745/20.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6437/2022 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

1

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се ,че исковата сума произтича от Договор за потребителски кредит ********************, сключен между А. Б. А.Е., дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ***, чрез българския си клон „А. Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ", регистриран в Търговския регистър на Република България ЕИК 831694000 в качеството му на кредитодател, от една страна, и П. Х. П., ЕГН:********** в качеството му на кредитополучател. По силата на чл. 1 от този договор банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит, предназначен за финансиране на текущи нужди в размер на 10000 евро със срок на издължаване от 96 месеца. На 16.12.2009 г. към Договор за потребителски кредит № ******************** е подписан Анекс № 1.

Впоследствие с Договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.2016 г., кредиторът А. Б. А.Е., дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ***, чрез българския си клон „А.

Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕИК 831694000 прехвърля на настоящия ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ***, на основание чл. 15 и сл. от

Търговския закон, собствеността върху цялото търговско предприятие на „А.

Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ". За извършеното прехвърляне на търговско предприятие длъжниците са уведомени чрез нотариални покани от А.

Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ чрез пълномощника си „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, съгласно Нотариално заверено пълномощно peг. № 4682 от 16.11.2016 г. на нотариус Здравко Тончев, peг. № 438 в регистъра на НК.

Твърди се, че вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК

000694749 като кредитор по Договор за потребителски кредит № ******************** и Анекс № 1 към същия от дата 16.12.2009 г. е изцяло изискуемо, поради настъпил краен срок - падеж, на цялото кредитно задължение, на дата 16.12.2019 г., на основание чл. 1 от Анекс № 1 към договора от дата 16.12.2009 г.

Предвид настъпилия краен срок - падеж на процесния договор кредитополучателят дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД главница в размер на 4401.65 евро за периода от 24.07.2010 г. до 03.05.2022 г.

Предвид неизпълнение на претендираното вземане от страна на ответника и с оглед на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се присъдят сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът

П.

Х.

П. ЕГН

**********, с адрес:

******************** в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага , че предявеният иск е допустим, но изцяло се оспорва същия по основание и размер и се моли за неговото отхвърляне.

Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства в следните насоки : че между страните по делото са налице валидни облигационни връзки по силата на Договор за потребителски кредит ********************; активната 2 материалноправна легитимация на ищеца по иска; че последната изплатена вноска по кредита е на 31.07.2013г.; размера на задълженията на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит; че към подписаните договори за кредит са предоставени Общите условия на банката по съответния вид кредитиране;

Прави се възражение за нищожност на Договора за потребителски кредит , както и подписаните към него анекс , по следните съображения: Твърди се , че Договорът за предоставяне кредит от 26.02.2009г. има характер на потребителски кредит , поради което се счита, че клаузите на същия не съответстват на изискванията , заложени в ЗПК към датата на сключването му.

Договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 10 и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, липсва обаче посочване на ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание, чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

Счита се , че Договор за потребителски кредит и подписания т впоследствие анекс са нищожни , на основание чл.26 от ЗЗД , вр. чл.143 от ЗЗП , тъй като съдържат неравноправни клаузи , както и клаузи в противоречие с добрите нрави. Счита се , че с такъв характер са следните клаузи в основните договори и подписаните впоследствие анекси: свързани с едностранна промяна на лихвата , без предварително уведомяване на кредитополучателя и без разписан ясен механизъм относно факторите и обстоятелствата , които влияят върху размера лихвения процент ; липсва посочена ясна информация за методологията за изменение на лихвения процент по кредита; уговорената наказателна лихва не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между права и задълженията на страните по договорите за кредит; привидно облекчаване условията по кредита чрез въвеждане на „гратисни" или „промоционални" периоди срещу натрупване на изтекли лихви към главницата и олихвяване след изтичане на гратисния период с увеличен размер на договорна лихва ; преструктуриране на дълга чрез капитализиране на изтекли лихви към главницата и олихвяването й с по-висока лихва.

Възразява се срещу размера на формирания дълг по Договор за потребителски кредит .

Твърди се , че в периода от 29.06.2016г. до 10.01.2020г. ответникът е правил погасителни вноски , които не са посочени от ищеца в исковата и уточнителните молби.

Прави се изрично възражение за погасяване по давност на задълженията по Договор за потребителски кредит с изтичане на пет години за главницата и три години за лихви / възнаградителни и наказателни/ .

По тези съображения, се моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

По допустимостта на производството по делото:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№ 6437/2022 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по 3 подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 20.05.2022 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 3745/20.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника П. Х. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес:

********************, , общ. Варна, обл. Варна и и регистрирани в НБД „Население“ настоящ и постоянен адрес: г******************** общ. Варна, обл. Варна, да заплати на кредитора "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260 следните суми: сумата от 4401.65 (четири хиляди четиристотин и едно евро и шестдесет и пет евроцента) евро, представляваща дължима главница за периода от 24.07.2010 г. до 03.05.2022 г., произтичаща от договор за потребителски кредит ********************, кредитна сделка 4508730, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда 20.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, както и направените съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 172.18 (сто седемдесет и два лева и осемнадесет стотинки) лева и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 460.87 (четиристотин и шестдесет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка №

4508730 към

03.05.2022 г. включително, по договор за кредит**************** с настъпил падеж – 16.12.2019 г..

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.

4

С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията, които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира,че е налице правен интерес от предявената искова претенция.

По изложените съображения , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено, поради което следва да се произнесе по съществото на предявената искова претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщен по делото е Договор за потребителски кредит

********************, сключен между А. Б. А.Е., дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ***, чрез българския си клон „А. Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ", регистриран в Търговския регистър на Република България с ЕИК 831694000, в качеството му на кредитодател, от една страна, и П. Х. П., ЕГН:**********, в качеството му на кредитополучател, от друга страна. По силата на чл. 1 от този договор банката отпуска на кредитополучателя потребителски кредит, предназначен за финансиране на текущи потребителски нужди, в размер на 10000 евро, със срок на издължаване от 96 месеца. В чл.3 от договора е посочено, че кредитът ще бъде усвояван и издължаван чрез сметка ************************** Съгласно чл.6 от договора за усвоените суми от кредита кредитополучателят заплаща плаващ лихвен процент в размер на: Тримесечен ЮРИБОР (EURIBOR) (който се актуализира на същото число на всеки трети месец, считано от датата на първото усвояване на суми по кредита, съгласно публикуваната от Ройтерс стойност към съответната дата) плюс надбавка в размер на 9.5% годишно. Съгласно чл.8 от договора, годишният процент на разходите по кредита е: 12.51%.