Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1416 от 11.11.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1425/2022
Вид
Решение № 1416
Подписан
11.11.2022
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. Русе, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т. Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Т. Т. Илиева Гражданско дело № 20224520101425 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.188, т.1 от КТ.

Ищецът В. И. Г. твърди, че със заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ОУ „Иван Вазов" - гр. Русе, връчена му на същата дата, му е наложено дисциплинарно наказание „забележка". Счита, че при неговото налагане са допуснати следните нарушения: Нарушена била процедурата по налягане на дисциплинарното наказание.

Ответникът връчил на ищеца искане за обяснения на 09.02.2022 г. и определил да се представят на същата дата. Не били посочени доказателства или факти, въз основа на които се обосновавало твърдението, че е налице напускане на учебен час, което се случило преди два месеца. И към датата на исканите обяснения, и към настоящия момент, ищецът не можел да си спомни имало ли е ситуация, в която да е напуснал учебния час по-рано. Краткият срок за даване на писмени обяснения и липсата на обоснованост на твърдението за нарушение представлявало формално изпълнение на задължението по чл. 193 от КТ, но не била изпълнена целта на закона от страна на работодателя, поради което на основание чл.193, ал.2 КТ счита, че дисциплинарното наказание следва да се отмени без да се разглежда спора по същество. Нарушен бил и чл. 195 от КТ - процесната заповед не била мотивирана. В нея не било посочено нарушението с неговите обективни и субективни елементи, не било описано деянието, с което се твърди, че е извършено нарушение. Непосочването на един от задължителните реквизити на заповедта по чл. 195 от КТ водело до невъзможност да се определи нарушението и съществено нарушавало правото на защита на работника.

Деянието било описано като „напуснал шести учебен час с учениците от VI-ти клас 1 десет минути по-рано". Не било посочено времето на нарушението, в какво се изразява „напускането", изцяло липсвало описание на субективната страна на нарушението.

Налице било и съществено несъответствие между фактическото твърдение за нарушение и правната му квалификация. Като нарушена правна норма бил посочен чл.12 от Правилника за вътрешния трудов ред, в който били изброени задълженията на работника. В процесната заповед бил цитиран чл.12 от ПВТР, в който били посочени седем задължения, които обаче не съответствали на описаното деяние „напуснал шести час, десет минути по-рано". Цитирани били задължения за спазване правилата за безопасни условия на труд, за изпълнение на работата в изискуемото се количество и качество, явяване 15 мин. преди началото на часа, задължение да се спазва трудовата дисциплина и т.н. Несъотвествието между фактическото деяние и правната квалификация представлявало нарушение на императивно задължение на работодателя. Посочените нарушения на процедурата и конкретно на чл. 195 от КТ съществено затруднявали упражняването правото на защита. Ищецът не бил запознат и с начина на провеждане на цялата дисциплинарна процедура, не му били връчвани документите от нея и събираните доказателства от работодателя, не му била дадена възможност да се запознае с тях и да вземе становище в хода на даване на обяснения по чл. 193 от КТ. Не било ясно как работодателят е установил цитираното в заповедта нарушение. Нарушен бил чл.189 от КТ-в процесната заповед изцяло липсвало посочване на критериите за определяне на наказанието. Независимо от изложеното, ищецът заявява, че не е извършил действия, които да съставляват нарушение на трудовата дисциплина, описано в заповедта и с правната квалификация, дадена в нея.

В. Г. изпълнявал трудовите си задължения в рамките и при условията, които му давала създадената от работодателя организация на работа, качествено и добросъвестно.

Същият счита, че заповедта била издадена и в нарушение на нормата на чл.8 от КТ, задължаваща работодателя да упражнява добросъвестно трудовите си права.

Основанията му за това са следните: Наказанието се налагало след като ищецът е упражнил свои права и е подавал жалби срещу директора на ответното училище;

Закрит бил кабинетът по изобразително изкуство, в който Г. провеждал часовете и бил обзаведен за тази цел, като ищецът бил принуден да води уроците си в коридора;

Наказанието се налагало след като В. Г. предявил иск срещу ответното училище за накърнени авторски права и било проведено съдебно заседание по делото на 08.02.2022 г.; Непос редствено преди налагане на наказанието била премахната снимката му от таблото с наградените учители в ответното училище; Заповедта била връчена в деня, в който било общоизвестно, че ищецът имал личен празник - имен ден; Преди Коледа на 2021 г., отново непосредствено преди празник, му била връчена друга заповед за дисциплинарно наказание; Липсвал еднакъв критерий в отношението спрямо него като учител и аналогични действия на други учители; Системно публично дискредитиране на ищеца. Посочените факти сочели за явно тенденциозно лично отношение на 2 представляващия ответното училище спрямо В. Г., като тези действия следвало да се квалифицират като злоупотреба с работодателска власт.

Предвид изложеното счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати нарушения на процедурните правила и при неточно приложение на материалния закон. Претендира отмяна на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка" и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ОУ„Иван Вазов“-Русе, представлявано от директора Теодора Йорданова, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че формално е изпълнил задълженията по чл. 193 от КТ, защото в искането за писмени обяснения не са посочени доказателства и факти, въз основа на които се обосновава твърдението, че е налице напускане на учебния час преди да е завършил същият. Позовава се на практика ВКС, според която в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Твърди, че ищецът е разполагал с възможност да даде смислено обяснение за извършеното дисциплинарно нарушение, което било само едно, а не множество такива. В искането за писмени обяснения бил посочен денят, часът и класа, в който е преподавал ищецът. Твърди, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, било достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). От съдържанието на процесната заповед било видно, че са посочени датата, времето на деянието, мястото на извършването, както и в какво се състои то. Поради това наведените доводи за нарушение на чл.195, ал. 1 от КТ били неоснователни. Абсурдни били претенциите за описване на деянието „напуснал", в какво се изразява. В случай, че работодателят неправилно и определил правната квалификация на нарушението, това не водело до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство било извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта. При определяне на наказанието били съобразени критериите по чл. 189 КТ. Абсурдно било да се твърди, че работодателят следва добросъвестно да изпълнява правомощията си, когато служителят - в случая учителят си позволява да прави компромиси с трудовата дисциплина в учебния час.

Несъстоятелни били и останалите доводи, наведени в ИМ. Моли да бъде постановено решение, с което исковата молба като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.

3

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че ищецът работи в Основно училище “Иван Вазов“–Русе на длъжността “Старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап”.

Със Заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ответното училище на В. Г. е наложено дисциплинарно наказание “забележка” за нарушение на трудовата дисциплина: чл.187, ал.1, т.1 от КТ /преждевременно напускане на работа/.

В мотивите към заповедта е посочено, че на 14.12.2021 г., при изпълнение на задължителната си преподавателска норма, В. Г. е напуснал шести учебен час с учениците от VІа клас десет минути по-рано. С това си действие същият е нарушил КТ /чл.187, ал.1, т.1, пр.2/ и Правилника за вътрешния трудов ред /чл.12/.

Преди това, на 09.02.2022 г. на ищеца е връчена покана на основание чл.193 от КТ, до края на работния ден да представи писмени обяснения защо на 14.12.2021 г. в шести учебен час с VІа клас е напуснал часа 10 минути преди края му. На същата дата В. Г. депозира отговор до директора на училището, в който заявява, че не си спомня в посочения ден какви действия е извършвал през работното време, включително да е напуснал учебен час 10 минути по-рано. Посочва още, че средата, в която е поставен да работи, е изключително динамична, напрегната и враждебна към него и не е в състояние да помни детайли от всеки работен ден.

Към отговора на исковата молба е приложена докладна записка от 15.12.2021 г. до директора на ОУ „Иван Вазов“ от З. Г.а П.-класен ръководите на 6а клас. В документа се твърди, че на 14.12.2021 г. в края на шестия час /18,10 ч./ учителката видяла от класната стая на класа й да излиза г-жа Т. П., а по програма 6а клас имали изобразително изкуство 5 и 6 час с г-н В. Г.. Учениците й казали, че г-н Г. е напуснал часа десетина минути преди края му и при тях е влязла г-жа П.. Същите твърдения се излагат и пред съда от класния ръководител на 6а клас, в качеството й на свидетел. З.

П. заявява още, че в училището имало проблеми доста време заради жалби, които постоянно се пускали от колегите им г-жа Б. и ищеца. По повод техен сигнал до Инспектората, когато децата отишли на кино, идвали на проверка.

Пълномощникът на ищеца представя писмо от Началника на РУО-Русе, в което се съобщава, че проверката в ОУ „Иван Вазов“-Русе, извършена на 21 и 22.02.2022 г., е приключила с изготвяне на констативен протокол и доклад, като за констатираните нарушения на директора на училището е издадена заповед за задължителни предписания и предстои образуване на дисциплинарно производство. Комисията, извършила проверката, констатирала, че на 10.02.2022 г. в периода 14,30-14,50 ч., било прекъснато провеждането на образователния процес в шест паралелки, без да е 4 издадена заповед за заместване на педагогически специалисти.

Представен е и протокол от извършен оглед от видеонаблюдение на 15.12.2021 г. на комисия за преглеждане на видеозаписи. Комисията установява, че при преглед на запис от видеонаблюдение в стая 338 на 14.12.2021 г. г-н В. Г. напуска стая 332 в 18.01 часа, след 20 секунди учениците загасят осветлението, а след още 20 секунди в стаята влиза старши учител от начален етап – г-жа Т. П.. Съгласно записа от камерата на входа на училището, в 18.02 часа г-н Г. напуска сградата на училището и повече не се връща.

Съгласно утвърдения със Заповед № 1633/14.09.2021 г. дневен режим за учебната 2021/2022 г. за първи учебен срок в ОУ „Иван Вазов“-Русе, шести учебен час за учениците от прогимназиален ета /V – VІІ клас/ започва в 17.30 ч. и свършва в 18.10 ч.

Член 12 от приложения Правилник за вътрешния трудов ред на ОУ „Иван Вазов“, гр.Русе, урежда основните задължения на работника/служителя по трудово правоотношение, част от които са и цитираните в обжалваната заповед: да изпълнява трудовите си задължения качествено, срочно, точно и добросъвестно, да спазва установената трудова дисциплина, да бъде на работното си място до края на работното време, да използва цялото си работно време за изпълнение на възложената работа и др.