Определение № 13559 от 28.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13559 гр. София, 28.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110143886 по описа за 2023 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта за доклад по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по предявени от Р. Н. Л. срещу „...............“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и негативни емоции, вследствие от нанесен побой, обиди и заплахи, осъществени на 17.12.2018 г. в град София, в търговски обект – магазин „.............“, находящ се на адрес: .............. от служител на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане и на сумата от 51,22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане, от която: 11,22 лева, представляваща стойност на закупени медикаменти за лечение и 40 лева, представляваща стойност на такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 17.12.2018 г. около 20:00 часа в търговски обект – магазин „.............“, стопанисван от собственика „............. България ЕООД енд Ко“ КД, находящ се на адрес: .............. в пространството непосредствено след касите в момент, в който Р. Л. заплатил закупени от него стоки от обекта, спрямо същия бил нанесен побой от лицето А.А.Д. – охранител в магазина и служител при ответника „...............“ ЕООД. Излага, че едновременно с физическата саморазправа лицето Д. в присъствието на своя колега охранител В.К., както и пред клиенти на търговския обект, отправил спрямо Л. обидни думи и изрази, и заплахи, подробно възпроизведени в исковата молба. Поддържа се, че случилото се било причинено от отправени претенции спрямо ищеца от служители на магазина за откраднати четири броя батерии от стелаж пред касите, реално закупени от него в предходен обект, за което ищецът притежавал и касов бон. Същият твърди, че от магазин „.............“ закупил нови четири броя батерии, като въпреки обясненията му, служителя Д. предприел физическата и верабална саморазправа. Излага, че вследствие от нанесения му побой Л. имал натъртвания и охлузвания, от които в продължение на няколко дни изпитвал болки в тялото. Това наложило същият да излезе в болничен, тъй като не бил способен да работи пълноценно. Заявява, че в резултат от процесното деяние – нанесен побой и отправени обиди и заплахи същият преживял голям стрес и притеснение, тъй като неговото поведение не било противозаконно. В продължение на месеци се чувствал засрамен и 1 унижен от случилото се, избягвал да посещава търговския обект, изпитвал страх от отправените заплахи. Поддържа, че случаят бил медийно отразен и за него разбрали приятели и познати на ищеца. Твърди се, че веднага след побоя ищецът посетил център за спешна медицинска помощ към ................, където били извършени обстойни прегледи. Във връзка с подадена от Л. жалба пред 8 РУ при СДВР била образувана и пр. преписка № 3943/2018 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Поддържа се, че проверката по последната приключила с постановление от 14.01.2019 г. за отказ от образуване на досъдебно производство, в което обаче било констатирано, че съществуват данни за упражнено физическо насилие спрямо Л. от лицето А. Д.. В исковата молла се посочва, че по предявен от ищеца иск срещу „............. България ЕООД енд Ко“ КД било образувано гр. дело № 45322/2019 г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав, в хода на което настоящият ответник „...............“ ЕООД бил конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника. По делото било постановено решение. В мотивите си съдът приел, че макар поведението на служителя А. Д. да покрива състава на деликта по чл. 45 ЗЗД, то е установено, че последното към този момент е служител на наето от „............. България ЕООД енд Ко“ КД охранително дружество, което е имало ръководни правомощия по отношение на охранителите. Решението е влязло в сила, като потвърдено от СГС. Предвид това ищецът намира, че в случая, като пряк възложител на работата на охранителя А. Д., именно ответникът „...............“ ЕООД носи отговорност за обезщетяване на причинените на Р. Л. неимуществени и имуществени вреди вследствие от поведението на този служител – нанесен побой и отправени обиди и заплахи. Ето защо, предявява процесните искове срещу това дружество с искане за заплащане на сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и негативни емоции и сумата от 51,22 лева – обезщетение за имуществени вреди, от които 11,22 лева, представляваща стойност на закупени медикаменти за лечение и 40 лева, представляваща стойност на такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете суми, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна „...............“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Т., оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни и необосновани. Посочва, че по силата на договор на ответното дружество от страна на „.............“ е възложена охраната на процесния търговски обект – магазин „.............“ в .................., която дейност е законово регламентирана в ЗЧОД.

Навежда доводи, че в охраняемите обекти са поставени уведомителни табели, че клиентите могат да бъдат проверени. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, представляваща неправилно описание на събитието. Не оспорва, че на 17.12.2018 г. в посочения търговски обект в следкасовата зона ищецът Л. е бил спрян за проверка от двама охранители. Посочва, че причината за това е породило се съмнение в служителя, осъществяващ видеонаблюдението в търговската зала на магазина, че ищецът е прибрал в джоба си батерии, които не е заплатил на каса. Поддържа се, че при поискано съдействие, Л. представил касовия бон и багажа да проверка, но започнал да проявява агресия към двамата охранители –да крещи и да обижда. С отговора не се оспорва, че е било налице съприкосновение между ищеца и извиканият за съдействие охранител, но се посочва, че последното е резултат от поведението на Л.. Последният е предизвикал процесния инцидент с неадекватните си и прекомерни реакции. Ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди с довод за липсата на претърпени такива увреждания от ищеца, както и на причинно-следствена връзка с инцидента. Счита, че обезщетение не се дължи когато вредата е в резултат от поведение на самия пострадал, както и когато се касае за неизбежна отбрана. В конкретната хипотеза действията на Л. са насочени срещу лице, на което е поверена охраната на чуждо имущество и по повод на изпълнение на служебните му задължения. „...............“ ЕООД оспорва исковата претенция и по размер с довод, че 2 претендираната сума е прекомерна и несъобразена с чл. 52 ЗЗД. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции, намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания да конкретизира и уточни начина на реализиране на процесното поведение спрямо него от служител на ответното дружество и последиците от нанесения побой, конкретно като посочи с какви действия е осъществен последният – удари/ритници/блъскане и т.н. и какви конкретно телесни увреждания – в кои области на тялото и какви по характер са причинени на ищеца, вследствие от които същият твърди, че е изпитал болки и страдания и чието обезщетяване претендира в процеса. На ищеца следва да бъде указано и да уточни дали претендира процесните обезщетения в резултат от вреди вследствие от противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо се в нанесен побой, както и наред с това в отправени от него заплахи и обиди.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявените осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение на служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2). настъпили вреди – неимуществени и имуществени, последните под формата на направени разходи за лечение и заплатени такси; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в частност чрез доказване на твърденията си за противоправно поведение на ищеца, предизвикало процесния инцидент, както и липсата на противоправност в действията на служителя.

С оглед твърденията и на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 17.12.2018 г. дейността по охрана в процесния търговски обект – магазин „.............“ на адрес: .............. е била възложена по силата на договор на ответника ...............“ ЕООД, че допуснатият като свидетел А.А.Д. е бил служител на ответното дружество към този момент на длъжност „охранител“.

По доказателствените искания:

Представените от страните писмени материали следва да бъдат приети като доказателства по делото в тяхната съвкупност, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед конкретното им доказателствено значение.

Исканията на страните за разпит на по двама свидетели, при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба (относно настъпване на процесния инцидент и относно претърпените вреди) и в депозирания писмен отговор (относно изложените твърдения за обстоятелствата, при които е настъпил инцидента), съдът намира за относими и допустими, поради което същите следва да бъдат уважени.

3

Като такова следва да бъде уважено и искането на ищеца за допускане до разпит като свидетели – при режим на призоваване на лицата А.А.Д. и Р. В.К., предвид изложените твърдения, че същите пряко са участвали в описаното деяние.

Следва да бъде изискано ч. гр. дело № 80400/2018 г. по описа на СРС, ГО, 150-ти състав за преценка относно прилагане по настоящото, както и заверен препис от постановения краен съдебен акт по гр. дело № 45322/219 г. по описа на СРС, ГО, 42-ти състав., в частност и на контролната съдебна инстанция.

Искането на ищеца за допускане изслушване на комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба следва да бъде уважено в частта относно поставените въпроси по т. 1 и т. 2, като вещото лице отговори въз основа на медицинската документация по делото и след преглед на ищеца, в частност и на въпроса дали телесните увреждания /при констатирани такива/ са от естество да бъдат причинени по описания от ищеца начин. В останалата част искането следва да бъде оставено без уважение, предвид допуснатите други доказателства за същите обстоятелства, както и с оглед изминалия период от време от момента на настъпване на вредите, сочен от ищеца до настоящия такъв, относно въпрос 5.