Решение № 126 от 21.10.2026, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 335/2026
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Люба Стоянова Стоилкова, Теодора Василева Василева, Ясен Даниелов Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
- § 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Силистра, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Люба Ст. Стоилкова
Членове:
Теодора В. Василева
Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20263400500335 по описа за 2026 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Н. К. против Решение № 365 от 15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 166/2026 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което са отхвърлени предявените от него искове против Комисията за защита от дискриминация искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация – за установяване, че ответникът е извършил спрямо него пряка дискриминация по признаците „увреждане“ и „политическа принадлежност“ и тормоз, както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 евро, ведно със законната лихва.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според него е налице неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите поради необсъждане на чл. 21 ЗЗДискр., неправилно разпределение на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр., неправилна преценка на свидетелските показания и неправилно тълкуване на понятието „тормоз“.
Според жалбоподателя, прекратяването на трудовото му правоотношение по чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ е извършено избирателно, тъй като други служители на Комисията, придобили право на пенсия, са останали на работа. Според него това обстоятелство, съчетано с наличието на трайно намалена работоспособност и политическа принадлежност към ПП „Атака“, обосновава предположение за дискриминация. Изтъква, че районният съд неправилно е приел, че работодателят не е длъжен да прилага еднакви критерии при прекратяване на трудови правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, както и че неправилно е приел липсата на доказателства за знание на работодателя относно политическата принадлежност на ищеца.
По отношение на твърдения тормоз жалбоподателят сочи начина на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, липсата на лична среща, липсата 1 на изпращане при пенсиониране и действията на ответника във връзка с представения болничен лист.
Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено при наличие на законовите предпоставки на чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ, че работодателят не дължи подбор при това основание, както и че не са налице доказателства за дискриминационен мотив, свързан с увреждането или политическата принадлежност на ищеца. Твърди, че заповедта е надлежно връчена чрез куриер, че работното място на ищеца е било в гр. Силистра и че не е съществувало задължение той да бъде викан в София за връчване на заповедта. По отношение на болничния лист ответникът сочи, че същият е издаден след прекратяването на трудовото правоотношение. Претендира разноски.
Въззивният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, становището на ответника и събраните по делото доказателства, приема следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства се установява, че Д. Н. К. е работил в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) на длъжност „регионален представител“ за област Силистра от 2017 г. Със Заповед № 320/16.06.2025 г. трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 23.06.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори, че към този момент ищецът е придобил това право. Установено е и че на същото основание са прекратени трудовите правоотношения на регионалните представители за София-град и Русе. Същевременно Мартина Периклийска, работеща в централата на КЗД, е останала на работа.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 21 ЗЗДискр. Разпоредбата изрично включва прекратяването на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в приложното си поле, поради което работодателят не разполага с неограничена свобода при упражняване на това право, а е длъжен да спазва забраната за дискриминация и да прилага еднакви критерии спрямо работниците и служителите. Самият избор да бъде прекратено трудовото правоотношение с един от няколко служители, придобили право на пенсия, обаче не представлява автоматично дискриминация. За установяването е необходимо да се докаже, че лицето е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо други лица в сравнима сходна ситуация и че различното третиране е свързано със защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
В случая жалбоподателят се позовава на други служители на КЗД, придобили право на пенсия, но продължили да работят. Самото наличие на такова право обаче не поставя всички лица в идентично или сравнимо положение. Сравнимостта следва да се преценява с оглед длъжността, мястото на работа, трудовите функции и останалите релевантни обстоятелства. Установеното прекратяване на трудовите правоотношения и на други регионални представители сочи, че спрямо лица, изпълняващи еднакви или сходни функции, е приложен един и същ подход. М П, която е работила в централата на КЗД, не е била регионален представител и различията в трудовите функции и мястото на работа не позволяват тя да бъде приета за достатъчно релевантен сравнителен обект. Следователно не е доказано спрямо жалбоподателя да е приложен различен критерий в рамките на сравнима група. Поради това крайният извод на районния съд е правилен, макар мотивите му относно приложението на чл. 21 ЗЗДискр. да следва да бъдат уточнени в този смисъл.
Неоснователно е и оплакването за неправилно разпределяне на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр. Съгласно тази разпоредба, когато страната, която твърди дискриминация, представи факти, позволяващи да се предположи нарушение на принципа на равно третиране, ответникът следва да докаже, че този принцип не е нарушен. В случая 2 жалбоподателят се позовава на защитените признаци „увреждане“ и „политическа принадлежност“, както и на неблагоприятното обстоятелство – прекратяване на трудовото правоотношение. Тези факти сами по себе си обаче не са достатъчни, за да се направи предположение за дискриминация, ако липсва фактическа връзка между защитения признак и неблагоприятното третиране. Доказателствата за прекратяване на трудовите правоотношения на други регионални представители при същите условия не подкрепят извода, че именно жалбоподателят е бил избран поради защитен признак. Ето защо не е налице основание доказателствената тежест автоматично да бъде прехвърлена върху ответника.
По твърдението за дискриминация по признак „увреждане“ е установено, че жалбоподателят е лице с трайно намалена работоспособност, удостоверена с решение на ТЕЛК. Това обстоятелство обаче не доказва, че здравословното му състояние е било мотив за прекратяване на трудовото правоотношение. Липсват данни председателят на КЗД да е взел решението именно поради увреждането на ищеца. Не може да се приеме и че заболяването или представеният болничен лист сами по себе си представляват достатъчна индиция за дискриминационен мотив. Болничен лист № Е20251600829 е издаден на 24.06.2025 г., докато прекратяването е в сила от 23.06.2025 г., поради което документът е последващ и не може да е причина за вземане на решението. Не е доказано и различно третиране спрямо други регионални представители поради увреждането на жалбоподателя.
Не е доказана и дискриминация по признак „политическа принадлежност“.
Събраните доказателства установяват, че въззивникът симпатизира на ПП „Атака“, като свидетелят Н С е посочил, че и служителите на КЗД симпатизират на различни политически партии. Не е установено обаче председателят на КЗД да е знаел за политическите симпатии на ищеца и те да са обусловили прекратяването на трудовото му правоотношение. Не може да се приеме, че подобно знание е очевидно или общоизвестно поради характера на институцията. Липсват и доказателства останалите служители, които са били оставени на работа, да са били в различно положение поради своята политическа принадлежност или работодателят да е прилагал критерии, обусловени от нея. Следователно не е установена конкретна фактическа връзка между този защитен признак и неблагоприятното третиране.
Неоснователно е и оплакването относно преценката на показанията на свидетеля Н С поради наличието на спор между него и въззиваемия. Районният съд не е изключил показанията му автоматично, а е отчел заинтересоваността му при преценката на доказателствената им сила съгласно чл. 172 ГПК. Дори показанията да бъдат кредитирани изцяло, те не установяват, че увреждането или политическата принадлежност на ищеца са обусловили решението на работодателя. Данните за прекратяване на трудовите правоотношения на други регионални представители се подкрепят от справката на ТП на НОИ и сочат на еднакъв подход спрямо тях.
Неоснователни са и доводите за осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Тормозът представлява нежелано поведение, основано на защитен признак, което има за цел или резултат накърняване на достойнството и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Не всяко неприятно действие на работодателя покрива този състав, а в случая не е доказана връзка между твърдените действия и защитен признак.
Самото връчване на заповедта чрез куриер не представлява тормоз, тъй като не е установено задължение тя да бъде връчена лично при организирана среща или церемония.
Обстоятелството, че при предходни случаи на пенсиониране са били организирани изпращания на служители, не е достатъчно, за да се приеме, че липсата на такава проява спрямо ищеца е унизително или дискриминационно поведение. Работното му място е било в Силистра, където не е имало други служители, пред които да бъде публично унизен чрез начина на връчване. Липсата на лична среща с председателя може да е била неприятна за 3 въззивника, но сама по себе си не осъществява фактическия състав на тормоза.
Неоснователно е и оплакването във връзка с обработването на болничния лист.
Ответникът е дал писмено обяснение защо не е поел ангажимент да представи документа за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност за периода след прекратяването на трудовото правоотношение. Правилността на това становище от гледна точка на осигурителното законодателство е отделен въпрос. Дори евентуална неправилност при обработването на болничния лист не установява сама по себе си тормоз по ЗЗДискр., доколкото не е доказано поведението да е било обусловено от увреждането или политическата принадлежност на ищеца.
При липса на установена дискриминация и тормоз не е налице основание за уважаване и на обусловения иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за обезщетение за неимуществени вреди. От показанията на свидетелите Т и Цсе установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е преживял отрицателни емоции, бил е разстроен, раздразнителен и затворен в себе си. Тези обстоятелства обаче не обосновават отговорност по ЗЗДискр., тъй като не е установен противоправен дискриминационен акт, с който вредите да се намират в причинна връзка. На обезщетяване подлежат вредите, произтекли от доказано нарушение на забраната за дискриминация, а такова в случая не е установено.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен резултат. Не е доказано жалбоподателят да е бил поставен в понеблагоприятно положение спрямо лице в действително сравнима сходна ситуация поради увреждане или политическа принадлежност, нито да е осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Поради това правилно е отхвърлен и искът за обезщетение за неимуществени вреди, поради което решението следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивната инстанция, в размер на юрисконсултско възнаграждение, което възлиза на 150 евро.
Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4de659df-71bc-48e2-ac70-7d4262330cde