Решение № 260522 от 11.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Капка

Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия

Симеонова гр. д. № 15108 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 123893 от 26.05.2019 г. по гр. д. № 24329/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 127 състав, е върната искова молба вх. № 8009959/03.05.2016 г., подадена от П.К.К. срещу „П.к.Б.“ ЕООД, по която е образувано гр. д. № 24329/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 237,29 лв., начислена от ответника като договорна лихва за м. 08.2015 г. по сключен между П.К.К. и „П.к.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит № **********/23.06.2014 г. Със същото решение е признато за установено по предявения от П.К.К., ЕГН **********, срещу „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че П.К.К. не дължи на „П.к.Б.“ ЕООД сумата от 5482,30 лв., начислена от ответника като сбор от договорна лихва за периода от 02.07.2015 г. до 02.07.2018 г. по сключен между П.К.К. и „П.к.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит № **********/23.06.2014 г. Осъдено е „П.к.Б.“ ЕООД да заплати на П.К.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 219,29 лв., разноски в производството, както и е осъдена П.К.К. да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 4,15 лв. – разноски в производството.

С определение № 206586 от 30.08.2019 г. по гр. д. № 24329/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, е оставена без уважение молба вх. № 5116963 от 08.07.2019 г. на адвокат В.В.Т. /процесуален представител на П.К.К./, подадена чрез адвокат К.Б. да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5109949 от 26.06.2019 г. от ответника „П.к.Б.“ ЕООД срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата 5482,30 лв., с доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по спор между същите страни, относно същия предмет, решен със сила на пресъдено нещо, решението по който е влязло в сила - по гр. д. № 24929/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, което възражение е направено и в отговора на исковата молба, поради което съдът е трябвало да прекрати делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. С решението по другото дело спорът за действителността на процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, е решен със сила на пресъдено нещо – ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 18 и ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, и съдът по обжалваното решение е бил длъжен да я зачете. Във връзка с неправилността на решението в обжалваната част се поддържа, че ищцата е била запозната с параметрите на договора за кредит /с предоставения стандартен европейски формуляр/ и е имала възможност да се откаже от него, което не е сторила.

Уговореният лихвен процент от 98,52 % е в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД - ищцата е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени, каквото позоваване липсва. Паричният ресурс на небанковите институции е многократно по – скъп от този на банките, с оглед факта, че не могат да осъществяват влогонабиране и риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради съображения, водещи до ниска кредитоспособност, поради което лихвите достигат и до 200 %. Твърди се, че меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, не законната лихва; няма максимален размер на договорната лихва и същият може да бъде уговарян свободно между страните - не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване трикратния размер на законната лихва. Освен това, възнаградителната лихва не следва да се съизмерява с мораторната такава и е неправилно обвързването на размера на възнаградителната лихва с размера на лихвата за забава. Твърди се, че лихвеният процент от 98,52 % не противоречи на добрите нрави, тъй като обезпечава риска от отпускане на кредити без обезпечение и на рискови клиенти, с позоваване на съдебна практика, и отговаря на изменените обществени условия и на мотивите за законодателните изменения в ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. Следва да се съобрази, че ищцата два пъти е поискала от кредитора промяна в погасителния ѝ план, като е бил намален размерът на ГЛП до 84,55 % – анекс № 1/31.07.2015 г., до 73,63 % - с анекс № 2/23.12.2015 г., т. е. той е бил предмет на договаряне, удължен е срокът на кредита, което е свързано с разходи за кредитодателя. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима – ако уговорката за възнаградителна лихва е нищожна, то съдът е следвало да намали същата до трикратния размер на законната лихва, или да приеме, че се дължи законната лихва за забава. Предвид изложеното се моли за обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството, евентуално за отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата П.К.К., чрез адвокат К.Б., с който се оспорва въззивната жалба. Подържа се, че няма идентичност меджу настоящото производство и гр. д. № 24929/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, тъй като се касае за лихви, начислени за друг период – м. 08.2014 г., м.

11.2014 г., м. 12.2014 г. и м. 01.2015 г., а не за периода от 02.07.2015 г. до 02.07.2018 г., а освен това гр. д. № 24929/2016 г. по описа на СРС, 28 състав е по – късно заведеното такова, поради което недопустимо би било решението по това дело. Не е доказано, че клаузите на договора за кредит са били индивидуално уговорени и ищцата П.К. е имала възможност да влияе върху съдържанието на договора; клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както правилно е приел районният съд, тъй като надхвърля почти девет пъти размера на законната лихва за забава и около три пъти размера на предоставената в заем главница. Нищожността на тази уговорка влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, поради което нищожни са и последващите анекси /а и определените в тях размери на лихвата също противоречат на добрите нрави/. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. № 5155417 от 26.09.2019 г. от адвокат В.В.Т. срещу определение № 206586 от 30.08.2019 г. по гр. д. № 24329/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за постановяване в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че по делото е налице списък по чл. 80 ГПК за присъждане в полза на адвокат Т. на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 616 лв. Дори при липса на договор, по искане на адвоката в тази хипотеза възнаграждението му се определя съгласно Наредба на Висшия адвокатски съвет и му се дължи възнаграждение съобразно уважената част от иска. Моли се за отмяна на определението и осъждане на „П.к.Б.“ ЕООД да заплати на адвокат Т. адвокатски хонорар в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищцата П.К. в първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска.

От насрещната страна – „П.к.Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт И.П., е постъпил отговор на частната жалба, в който същата се оспорва. Моли се да бъде оставена без уважение, евентуално размерът на адвокатското възнаграждение да бъде определен в минимален размер съгласно Наредбата и съобразно уважената част от иска.

Първоинстанционното решение в частта, с която е върната исковата молба, подадена от П.К.К. срещу „П.к.Б.“ ЕООД, по която е образувано гр. д. № 24329/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за сумата от 237,29 лв., начислена от ответника като договорна лихва за м. 08.2015 г. по сключен между П.К. и „П.к.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит № **********/23.06.2014 г., и в частта, с която П.К.К. е осъдена да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 4,15 лв. - разноски в производството, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8009959 от 03.05.2016 г. на П.К.К.,

ЕГН **********, срещу „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК

******, с която е поискано от съда на основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5719,59 лв., начислена за лихви за периода от м. 07.2015 г. до м. 07.2018 г. /невключващ м. 09.2015 г., м. 10.2015 г. и м. 01.2016 г./ по Договор за потребителски кредит № **********/23.06.2014 г. Ищцата излага твърдения, че на 23.06.2014 г. е сключила с „П.кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № **********, който не отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11, ал.

1, т. 6 и т. 9а ЗПК, поради което е нищожен и лихви не се дължат - чл. 23 ЗПК. Освен това, годишният лихвен процент /ГЛП/ е 98,52 %, а годишният процент на разходите – 157,76 %, което противоречи на добрите нрави, а ГЛП и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни. Моли се за признаване за установено, че ищцата не дължи посочената сума и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 1107632 от 11.07.2016 г. от „П.К.Б.“ ЕООД, с доводи за недопустимост на делото поради наличие на друго влязло в сила решение между същите страни и за същото искане, евентуално за неоснователност на иска.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че между страните е сключен писмен Договор за потребителски кредит № **********/23.06.2014 г., по силата на който „П.К.Б.“ ЕООД е предоставило на П.К.сумата от 3000 лв. за срок от 48 месеца, с размер на вноската 252,01 лв. с дата на погасяване – второ число от месеца и общо задължение – 12096,48 лв., ГПР 157,76 %, ГЛП – 98,52 %, лихвен процент на ден – 0,27, вид на договора – за рефинансиране. Към договора са приложени Общи условия, с които ищцата с подписа си по договора е декларирала, че се е запознала и приема, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити от 20.06.2014 г., подписан от ищцата, който подпис не е оспорен, както и погасителен план.

По делото са приети също, носещи подписи за страните по тях, молба от 30.07.2015 г. за промяна на погасителен план от П.К.К.за отлагане на две вноски по процесния договор за кредит; Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните, за отлагане на вноски № 11 и 12 - страните са уговорили, че договорното възнаграждение за периода на отложените вноски се капитализира към остатъчната главница по заема, която се олихвява с посочения в анекса годишен лихвен процент; коригиран погасителен план, подписан от ищцата, според който ГПР става 126,38 %, а ГЛП – 84,55 %, като останалите клаузи остават непроменени; молба от 23.12.2015 г. за промяна на погасителен план от П.К.К.за отлагане на две вноски по процесния договор за кредит; Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните, за отлагане на вноски № 16 и 17 - страните са уговорили, че договорното възнаграждение за периода на отложените вноски се капитализира към остатъчната главница по заема, която се олихвява с посочения в анекса годишен лихвен процент, ГЛП става 73,63 %, а ГПР – 133,13 %, като останалите клаузи остават непроменени и коригиран погасителен план.