Решение № 839 от 27.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Перник, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720102909 по описа за 2023 година

И. Н. Т. лично и в качеството й на законен представител на малолетните деца Е.

Т. Т. и Б. Т. Т. срещу Т. Й. Т., за когото се сочи, че е неин съпруг и баща на децата.

Конкретно се описва фактическа обстановка от 03.06.2023 г., когато ответникът упражнил физически тормоз над съпругата си и психически над децата. Блъскал е главата на молителката в касата на вратата, съпроводено с душене. Този акт на насилие се развива в присъствието на децата. След това ответникът напуснал жилището, но отправил заплахи за убийство. На 22 и 24.06.2023 г. било налице ново агресивно поведение от страна на ответника, за което бил подаден сигнал до органите на МВР, а на 25.06.2023 г. молителите напуснали семейното жилище.

С оглед на изложеното моли съда да уважи молбата и издаде заповед за защита срещу ответника. С определение на съда от 26.06.2023 г. молбата за налагане на мерки за незабавна защита е уважена.

В съдебно заседание молителите поддържат молбата по вече изложените съображения.

Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от домашното насилие като моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 1 и 5 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалите, съдържаща данни за връзката им с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.

1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на 1 осъществяването им – 03-и, 22-и и 24.06.2023г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него действия, свързани с посегателство върху молителя.

По делото не е спорно, че молителката и децата са съпруга и низходящи на ответника, следователно между страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща първото основание за уважаване на искането за защита, отправено от молителя.

Не е спорно също, че процесните събития са се осъществили на посочените в молбата дати, като спорни са застъпените от страните тези, излагайки диаметрални твърдения относно фактическа обстановка.

В подкрепа на тезата на молителите е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и са събрани и устни доказателства от св. ********

За опровергаване на тезата на молителя, ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на св. ********

Показания е дал и св. ****** – един от полицейските служители, отзовал се на подаден сигнал за насилие на 22.06.2023 г.

Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на посочената дата и използваните от ответника словесни изрази, вкл. действия на посегателство.

Свидетелят ****** е възприела лично страните на 22.06.2023 г. непосредствено след твърдения акт на насилие. Описва емоционалното състояние на И. Н. Т. и акцентира върху това на детето Е., което е треперело, заеквало и опитвало да прогони баща си, вкл. отново да сигнализира на тел 112. Описва подробно нараняванията на И.

Н. Т. по ръцете и крака, за които се твърди в молбата, че са получени на 03.07.2023 г.

Свидетелят ****** е възприела спорове между страните на 03.06 и 22.06, дочувайки ги по време на телефонен разговор, проведен в момента на спора. Дочула е писъците на децата. Възприела е молителката лично на следващите дни, като описва морави петна по ръцете и крака. Възприела е лично заплахи, отправяни от ответника към молителката по телефон. Свидетел е на изявление на детето Е., което е казало „мамо не искам да ме даваш на тоя“, докато детето и майката са били в дома ѝ.

Свидетелят ******* е възприела единствено събития от 25.06.2023 г., в деня когато молителката се е изнесла до семейното жилище, собственост на ответника. На посочената дата е възприела молителката, която според свидетеля постоянно е провокирала ответника, подбутвайки го с тяло, когато преминава до него.

Свидетелства за строги физически наказания от майката спрямо децата, мръсотия и неподредено жилище. Твърди, че синините по тялото на молителката са често явление и са резултат от трудовата й дейност, за което има информация от нея. Молителката се изнасяла от апартамента по указание на ответника, който е собственик и поради причината, че тя има нов приятел. Знае, че е идвала полиция от ответника, но не и причината за това. Никога не е била свидетел на физическо насилие спрямо молителката.

2

Свидетелят ****** е възприела скандал между страните на 24.06.2023 г. по повод срещите с децата и отказа на майката да позволи това, когато е придружила ответника до жилището. Също е възприела, че е разхвърлян и мръсен коридор от мястото ,на което е стояла, но доколкото е останала не етажната площадка не е дочула конкретни реплики, а само звука от високия тон. Отново е била извикана полиция, която с ответника изчакали пред блока. Не е възприела физическо насилие спрямо молителката.

Свидетелят ****** е посетил жилището на 22.06.2023 г. Не е възприел видими наранявания по молителката и децата, не е правена проба за алкохол и наркотици на ответника. Спомня си, че жилището е разхвърляно и не е имало къде да седне, докато е подготвял протокол за връчване на ответника.

По делото е представено медицинско удостоверение от 07.06.2023 г., установяващо кръвонасядания по ляво рамо, по лява и дясна мишница на молителката, както и по бедрата й. В заключение сочи, че нараняванията може да са получени по начина, посочен от молителката – удари с ръце и врата.

При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.

3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на 03-ти, 22-ри и 24.06.2023 г. Тези данни се подкрепят от показанията на св. ****** и ****** и приложеното по делото медицинско свидетелство. Показанията на тези свидетели се характеризират с изчерпателност и познаване в детайли на конкретните събития, насилието, обидите и заплахите, отправяни от ответника, причината за тях, като същите пряко кореспондират в представената по делото декларация и медицинско свидетелство, поради което съдът ги кредитира изцяло. За да даде вяра на тези показания съдът съобрази, че те боравят с ясни термини като разказът им смислово се припокрива, но и разкрива аспекти от речта, характерни за всеки отделен индивид при разказ на едни и същи възприети събития. Вярно е, че нито един свидетел не е възприел пряко актовете на насилие да са извършвани от ответника, но доказването е процес по установяване на фактите, релевантни за спорното право, което може да се осъществи пряко или косвено. В Решение № 50099 от 6.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2021 г., II г. о. Решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на четвърто г. о., Решение № 177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на трето г. о., Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на четвърто г. о. и Решение № 81/19.07.2022 г. по гр. д. № 2536/2021 г. на трето г. о. се приема, че възможно прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Пълно доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, ако те са несъмнено установени, достоверни и са в такава връзка с другите обстоятелства, че установяват без съмнение главния факт.

Показанията на свидетеля ****** не установяват относими по делото факти.

3

Единствено категорично е твърдяно, че на 24.06.2023 г. не е имало физическо насилие, но такова не е и твърдяно.

Показанията на свидетеля ******* също не установяват относими по делото факти, тъй като тя е възприела единствено събития от 25.06.2023 г. Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно причината поради която молителката е имала синини по тялото, защото не кореспондират с другите доказателства по делото и остават изолирани. Съдът приема (преценявайки показанията и на този свидетел по правилото на чл. 172 ГПК), че установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори възраст; състояние на даващия обяснения или показания; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото; добросъвестност и желанието за съдействие при разкриване на обективната истина. Прави впечатление обаче, че изложеното е изключително подробно относно дискредитирането на молителката като родител (обстоятелство което е извън предмета на делото) и удобно представят хаотични данни, отклонявайки се от спорните по делото и подлежащи на установяване обстоятелства. От тук изложеното може да се направи обосновано предположение за възможността тези данни да са сугестирани от ответника и възпроизведени от свидетеля поради приемлива в неговото съзнание и ценностна система солидарност към своя син.

Съдът кредитира показанията на тази група свидетели относно неугледното състояние, в което се е намирал апартамента на 03.06.2023 г. (представените снимки), вкл. на 22.06. – ******

Показанията на свидетеля ****** не изясняват относими към спора факти, поради което не се анализират.

Съдът е наясно, че за всяко поведение, не само от естеството да бъде санкционирано от закона, се коренят причини и събития, понякога развивали се в продължение на години, като проявата на агресия е именно в резултат от тях, но тези причини са ирелевантни за отговорността. Без значение за настоящото производство е дали апартаментът, в който молителката и децата са пребивавали при отсъствието на ответника е мръсен и разхвърлян (явно установен по делото факт с оглед показанията на свидетелите и приетите снимки), изразено недоволство от липса на елементарна хигиена или друга причина. Приетото за доказано по делото поведение на ответника не би могло да бъде оправдано с никоя причина, а евентуално да бъде взето предвид при определяна на санкцията.