Определение № 821 от 01.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. Перник, 01.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261700100103 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по предявена от Е. Д. М. с ЕГН:********** искова молба вх.№ 12713/17.11.2025 г. /депозирана по пощата на 14.11.2025 г./, по описа на регистратура при ОС-София, срещу Софийски градски съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с Булстат:

000696532, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие на съда в нарушение правото на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита правата на човека, Хартата на основните права на ЕС, Международния пакт за граждански и политически права и националното законодателство – ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното издължаване и разноските по делото.

В исковата молба се сочи, че твърдяното увреждане е за периода от 29.11.2024 г. до 11.11.2025 г. и се изразява в това, че СГС не е изпълнил задълженията си по чл. 424, ал. 3 НПК, а именно: системно не изпращал до Върховния касационен съд исканията на ищеца за възобновяване на наказателно дело. Според ищеца това е довело до невъзможност да бъде разгледано искането му за възобновяване на дело № 102/2018 г. на Апелативния специализиран съд и дело № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд, по което бил осъден по непредявено обвинение. Според ищеца бездействието на СГС е довело до лишаване от ефективни правни средства за защита; лишаване от възможност за възобновяване на наказателното дело; нарушение на правото на справедлив процес; нарушение на правото на свобода, в каквато връзка се позовава на множество норми, включително чл. 4, § 3 от Договора за ЕС; чл. 6 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС; чл. 5 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека; чл. 2 и чл. 9 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 2в ЗОДОВ. Ищецът твърди, че вследствие на поведението на ответника е претърпял психически страдания, изразяващи се в страх, 1 безпомощност, безнадеждност, тревожност, унижения, чувство за безизходица.

В депозирания отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

В случая ищецът търси защита за нарушение на правото му за възобновяване на посоченото КНОХД 1018/2019 г. на ВКС, което право е единно и се поражда при наличието на изрично предвидени законови предпоставки, като може да се упражни еднократно и в определен срок след възникване на някое от предвидените основания за възобновяване.

Респективно от нарушението му могат да произтекат вреди, чието проявление следва от естеството на засегнатото право, което е едно, респективно вредите от един вид подлежат на възмездяване еднократно, поради което и няма как различен период от време, нито различен сезиран от него с искане за възобновяване орган да обосновава различно нарушение. Така при сходни твърдения по по-рано заведена искова молба вх.№12284/07.11.2025 г. по описа на регистратура при ОС-София, по която е образувано гр.д.№ 152/2026 г. по описа на ОСПерник, висящо и към настоящия момент /насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 г./, ищецът е предявил иск за обезщетение по чл.2в ЗОДОВ срещу СГС за обезщетение в размер на сумата от 15 338.76 евро (30 000 лева) при доводи, че СГС не е изпълнил задълженията си по чл. 424, ал. 3 НПК, като не е администрирал искания на ищеца за възобновяване на дело № 102/2018 г. на Апелативния специализиран съд и дело № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд, поради което и настоящето дело, като по- късно образувано, подлежи на прекратяване на основание чл.126 ал.1 ГПК. Без значение е посоченият в исковите молби период на увреждането, доколко съдът, пред който е образувано първоначалното производство, взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска до приключването на съдебното дирене – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК.

Вероятно при сходни твърдения са образувани множество други искови молби пред СРС и СГС, които предвид броя образувани дела от ищеца, трудно биха могли да бъдат изцяло проследени и описани.

Отделно от горното, съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т. 3, б. "а"от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим.

Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.

Понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на 2 производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в т. см. Mirolubovs and Others v. Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена порано и вече обявена за недопустима /в т. см. M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията. /в т. см. Bekauri v.

Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; SimitziPapachristou and Others v. Greece/.

На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции.

Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват, Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството. Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Например в разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване 3 на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от 30.11.2012 г. по ч. т. д. № 497/2012 г. на І т. о. на ВКС и № 376 от 10.05.2010 г. по ч. т. д. № 350/2010 г. на І т. о. на ВКС/ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в решение № 257/14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ІV г. о. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

В процесният случай следва да се посочи, че ищецът е един от т. нар. "масови ищци", който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор, а по същество цели повторна проверка на правилността на влязъл в сила съдебен акт по наказателно производство, който не може да бъде пререшаван. Не е допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или прокуратурата) е правилен. С исковата си молба ищецът не е изложил такива твърдения, които да обосновават съществено нарушение на норми от правото на Европейския съюз, а излага оплаквания относно законосъобразността на влязла в сила присъда, която е била проверена за нейната законосъобразност от последващ инстанционен контрол. В случая позоваването на нарушение на правото на ЕС е формално и цели злоупотреба с процесуални права, чрез използване на сравнително широкия обхват на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ, а липсата на конкретно посочване на съществено нарушение на правна норма на общностното право е въпрос, относим към допустимостта на иска. Поради това твърденията за неправилност на съдебния акт не съставляват надлежни фактически твърдения и обстоятелства за предявения иск за вреди от противоправно поведение на посочения държавен орган. Ето защо, с оглед на приетото в мотивите по т. 16 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, искът е недопустим, а даването на каквито и да е указания за поправяне на нередовности на исковата молба не би могло да доведе до промяна на този извод (така и определение № 1187 от 18.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4