Решение № 530 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000500255 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 20.03.23г. /с участието на секретаря Христова/ въззивно гражданско дело № 255/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-19 състав от 29.11.22г. по г.д. № 14284/21г. е уважен /частично – до размера на сумата 4 000 лева със законната лихва върху тази главница за периода след 21.01.20г./ иск по чл. 2 от ЗОДОВ на Д. Г. против Прокуратурата на РБ.

Решението на СГС се обжалва от Д. Г. – в отхвърлителната му част /ищцата претендира да й бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 48 000 лева/:

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните в процеса /пред СГС/ доказателства /писмени и гласни - преценени в съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:

Срещу ищцата е било водено наказателно производство /за престъпление по чл.

311 от НК/ и същото е приключило с прекратително постановление на Прокуратурата на РБ /постановено от СРП на 28.06.18г. в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК и влязло в сила на 21.01.20г./.

Ищцата претендира, че е претърпяла психически травми, неудобства, притеснения /неимуществени вреди/ заради воденото срещу нея наказателно производство.

С оглед това: Д. Г. претендира да бъде ангажирана /при условията на ЗОДОВ/ имуществената отговорност на ответника /орган по чл. 7 от закона/.

Жалбата е неоснователна /решението на СГС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Наличието на влязло в сила постановление на Прокуратурата на РБ /постановено в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК/ удостоверява /пряко; само по себе си/ 1 предпоставката на чл. 2 от ЗОДОВ във връзка с т. 7 от ТР № 3/05г. на ВКС /която предпоставка легитимира ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди следствие от приключилото наказателно производство/. С оглед това: искът се явява – доказан по основание.

Релевантните за /и относими към/ спора факти /касаещи размера на заявената претенция/ са: вида и естеството на процесното наказателно производство /преценено като правна квалификация и наказание – по смисъла на чл. 311 от НК, съответно като продължителност на процеса във времето: от 02.18г. – когато ищцата е привлечена в качеството на обвиняема до 01.20г.- когато е влязло в сила прекратителното постановление на Прокуратурата - независимо, че висящността на процеса е била поддържана от самата ищца за времето 06.18г. - 01.20г./; липсата на приведена в изпълнение спрямо обвиняемата мярка за процесуална принуда /ограничителна мярка/ в това число и тежка такава /като „задържане под стража“/; липсата на твърдения /и на доказателства/ ищцата да е била привличана към наказателна отговорност за други деяния /престъпления/, съответно – да е била осъждана; обстоятелството, че наказателното производство е водено срещу ищцата за престъпление извършено в служебно качество /в кръга на службата й/ „разследващ полицай“; фактът, че Д. Г. е била бременна по време на процеса и е отглеждала малко дете; обстоятелството, че процесното наказателно производство не е преминало към /не е стигнало до/ съдебна фаза; липсата на доказателства /медицински/ процесът да е засегнал физическото здраве на ищцата.

Изброените обстоятелства /както и съдържанието на събраните в процеса гласни доказателства, които удостоверяват как точно наказателното производство е засегнало психическата сфера на Д. Г., професионалната й репутация, отношенията в семейството й, нейните лични и служебни контакти и т.н./ установяват, че ищцата действително е претърпяла неимуществени вреди /вследствие именно на наказателното производство/.

Отделно от това: в случая /а и във всяка подобна хипотеза/ наличието на неимуществени вреди /психически стрес, притеснение, дискомфорт и т.н./ следва да се и презумира /предвид репресивната природа на всяко наказателно производство; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Всички изложени обстоятелства обосновават определяне /в контекста на принципното правило по чл. 52 от ЗЗД/ на обезщетение в размер на 8 000 лева.

С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде отменено /изменено/ частично /в полза на ищцата следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на още 4 000 лева/.

Върху посочената главница се следва и законна лихва за периода след 21.01.20г.

/когато е влязло в сила процесното прекратително постановление на Прокуратурата/.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете инстанции/ следва да бъде преразпределена.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-19 състав от 29.11.22г. по г.д. № 14284/21г. в частта, с която искът по чл. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди на Д. Д. Г. против Прокуратурата на РБ е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до 8 000 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Д. Д. Г. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 4 000 лева /допълнително към вече присъдените от СГС 4 000 лева/ заедно със законната лихва върху посочената главница за периода от 21.01.20г. до цялостното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Д. Д. Г. 6 лева – държавна такса /за производството пред САС/.

2

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адвокат Т. М. 375 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС /изчислен по правилата на Наредба № 1 – съразмерно на уважената част от жалбата/ и още 450 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред СГС /съразмерно на уважената част от иска/.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-19 състав от 29.11.22г. по г.д. № 14284/21г. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3