Решение № 346 от 20.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Бургас, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20202100502216 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ГД „Гранична полиция“ при МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес за призоваване в гр.Елхово, ул.Морава № 1, заявена чрез юк. Я. Табакова против решение № 100/15.07.2020г. по гр.д. № 272/2019г. на РС-М.Търново, с което съдът е уважил осъдителния иск на ГР. М. ИВ. с ЕГН-********** против ГД „ГП“ при МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: сумата 1220,57 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-17.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 91,50 лева-представляващи равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 152,5нощни дежурства за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.

Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материалноправни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните 1 часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски. Сторено е и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемият на Г.И., редовно уведомен за постъпилата жалба чрез процесуалния си представител адв.И.К. от БАК е депозирал отговор в законоустановения срок, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, като се цитира и съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства. Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред Малкотърновски районен съд е било образувано по искова молба на Д.К. с искане за осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР да заплати на ищеца сумата от 1184 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен положен извънреден труд в периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 270лв. за непредоставени ободряващи напитки за същия период, както и направените по делото разноски.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1220,57 лева за допълнително възнаграждение за извънреден труд от 250,92часа през исковия период, претенцията за ободряващи напитки е намалена на 91,50 лв..

Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

С решението Малкотърновският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3, предл.2-ро, вр.ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като претенциите са уважени изцяло.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, както и от приетата ССчЕ, че ищеца за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение с въззивника като е заемал длъжност „п.“ в Група „О.д.г. **“ при ГПУ2 Малко Търново към РД“Гранична полиция-Елхово, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, като съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа. Съгласно приетото и неоспорено заключение на СИЕ за процесния ищецът е положил общо 152,5 нощни смени или 1220 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1394,46 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 174,46 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1220,57 лева. Вещото лице посочва, че нощният труд е начислен и заплатен по 0,25лв. на час, а съгласно издадените от Министъра на вътрешните работи заповеди, дължимата сума за ободряващи напитки следва да е по 0,60лв. на смяна или 91,50лв..

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивника поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на 3 вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Х. е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по поблагоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.