Решение № 559 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300500018 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД.

Делото се разглежда повторно от въззивна инстанция въз основа на Решение № 549/12.11.2021г. на Окръжен съд -Пловдив, IX гр.с., по възз.гр.д.

№ 2229/2021г., с което е обезсилено частично Решение №261989/15.07.2021г., постановено от Районен съд -Пловдив, VIII гр.с., и е върнато делото за ново разглеждане на Районен съд - Пловдив от друг съдебен състав. С мотивите са дадени задължителни указания при новото разглеждане, че предявеният иск следва да се разгледа при правна квалификация чл.79 ал.1 във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД – иск за заплащане на възнаграждение, уговорено с устен договор за услуга /изработка/ вместо иск за заплащане на трудово възнаграждение на основание сключен трудов договор.

Постъпила е въззивна жалба от „Джей Джей Про“ ЕООД, ЕИК 206033386, чрез адв.Щ. Ц., против Решение № 936/21.03.2022г., поправено на осн.чл.247 от ГПК с Решение № 3635/04.11.2022г., постановено по гр.д.№ 1

18836/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е осъдено да заплати на Т. И. М., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляващо уговорено възнаграждение за периода 17.09.2020 – 14.10.2020г., на основание сключен устен договор за услуга от 17.09.2020г. за полагане на труд като *** в кафе –клуб в град Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда – 4.12.2020г. до окончателното й изплащане; както и разноски от 225 лв. за адв. възнаграждение; както и да заплати на ПдРС сумата от 90 лв.- депозит за ССЕ. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.

Въззиваемата страна Т. И. М. депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Т. И. М. против „Джей Джей Про“ ЕООД е заведена искова молба, с която посочва, че на 17.09.2020г. страните постигнали устна уговорка, по силата на която ищцата следвало да полага труд като *** в заведение кафе-клуб „***“ в град Пловдив, стопанисвано от ответника, пет дни в седмицата по 8 часа, при уговорено възнаграждение от 40 лева, като се твърди, че ищцата е престирала надлежно в периода 17.09.2020г. - 14.10.2020г., а ответникът не е заплатил дължимите суми.

Към исковата молба прилага заверено копие то касов бон и месинджър кореспонденция между страните.

Ответникът „Джей Джей Про“ ЕООД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който не отрича сключването на устен договор между страните, като поддържа, че ищцата е следвало да работи само определени дни през седмицата, като е престирала труда си на 22.09.2020 г. – 7 часа, 23.09.2020 г. – 5 часа, на 25.09.2020 г. - 5 часа, на 27.09.2020 - 6 часа, 30.09.2020 г. - 8 часа и октомври 1 2020 г., на 11.10.2020 г. – 6 часа и 12.10.2020 г. - 6 часа, като на ръка й е платена сумата от 200 лева.

Към Писмения отговор ответникът прилага заварени копия от 2 таблици за присъствието на работа и отработеното време на работещите в заведението.

В хода на производството са разпитани допуснатите един свидетел за ищцата В. Д. /без родство/ и един свидетел за ответника И. Ц. /без родство/, *** на заведението „***“.

В съдебно заседание на 22.03.2021 г. ищцата е дала обяснения на осн. чл.176 от ГПК.

В съдебно заседание на 12.05.2021г. е прието заключението на ССЕ, изготвена от в.л. И. С..

Районен съд -Пловдив, с определение по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен устен договор, по силата на който ищцата е следвало да престира труда си като „***/***“ при уговорено възнаграждение на 40 лв. за пълна работна смяна от 8 часа.

Районният съд, за да уважи предявеният иск за посочения размер от 600 лв. – уговорено възнаграждение за периода 17.09.2020г. – 14.10.2020г. на основание сключен договор за услуга от 17.09.2020г., излага основни съображения, че по своето правно естество този договор представлява подвид на договора за изработка, който е двустранен, консенсуален, неформален и възмезден.

Поетите от изпълнителя задължения са били да полага труд като *** с обслужване на клиентите на стопанисвания от ответника кафе-клуб, а ответникът се е задължил да му плаща възнаграждение.

От представената вайбър кореспонденция между ищеца и управителят на заведението, стопанисвано от ответниковото дружество в периода 15.10.2020г. - 5.11.2020г. се е установило, че ищцата е уведомила салонния управител на заведението, че е контактна, и че ще си остане в къщи 14 дни, а управителят й връща отговор, че ищцата следва да дойде след 14 дни с негативен тест, за да си вземе останалите пари. Представени са графици за работа от страна на ответника, в които е посочено, че ищцата е работила на 22.09.2020 г. – 7 часа, 23.09.2020 г. – 5 часа, на 25.09.2020 г. - 5 часа, на 27.09.2020 - 6 часа, 30.09.2020 г. - 8 часа и октомври 2020 г., на 11.10.2020 г. – 6 часа и 12.10.2020 г. - 6 часа . Също така е посочено, че в графика за 3 септември 2020г. са включени пет човека, а в графика за октомври 2020 г. са включени трима човека, двама от които са салонни управители, а останалите са бармани и ***и.

Изготвените от ответника графици за работа са частни диспозитивни документи, които нямат обвързваща за съда доказателствени сила. В тези графици са включени само лицата с подписан трудов договор с ответника, като ищцата не е имала подписан такъв и затова не е включена в изготвените от ответника графици за работа.

Районният съд е кредитирал показанията на свидетелката В. Д., като безпристрастни и непротиворечиви, в унисон със събраната по делото вайбър кореспонденция, в която се съдържат изявления на салонния управител, че останалите пари ищцата следва да получи след като премине карантината на ищцата. От друга страна, Районният съд е посочил, че относно показанията на св. И. Ц. взема предвид възможната негова заинтересованост, като служител на ответника и в разрез с водената от него кореспонденция с ищцата, в която са налични негови изявления, че ищцата има да получава пари.

Кредитирано е заключението на приетата ССЕ. В тазе насока, Районният съд е наложил извод, че за процесния период ищцата е работила 20 дни /според показанията на свидетеля Д./, като уговореното между страните възнаграждение на ден е в размер на 40 лв., или на ищцата се дължат общо 800 лв., от които суми следва да се приспаднат платените от ответника на ищцата 200 лв.

С въззивната жалба на „Джей Джей Про“ ЕООД са направени възражения, че първоинстанционният съд е обосновал фактическите и правните си изводи в несъответствие със събраните по делото доказателства.

За да постанови решението си Районният съд е кредитирал св. показания на св. Д. и приложените скрийншотове от кореспонденцията и със св. Ц. по Вайбър, и не е кредитирал св. показания на св. Ц..

Жалбоподателят посочва по отношение на представените и приети от съда скрийншотове на кореспонденция между ищцата и салонния управител по Viber, че е видно, че от съдържанието им между ищцата и св. Ц. са водени на 15.10.2020г., на 25.10.2020г. и на 26.10. 2020г., че са водени и други разговори между тях. Районният съд селективно е приел, че ищцата е заявила, 4 че е контактна с Ковид и ще остане в къщи 14 дни, а управителят е написал, че след като изтече карантината да дойде да си вземе останалите пари. Не е обсъдил написаното от салонния управител на 26.10.2020г. „Остатък от заплатата?“ на искането на ищцата за заплащане на пари, както и написаното от него на същата дата „Отношения с нас нямаш отдавна ... пробният ти период завърши с неуспех и с много негативи за фирмата ни. Така, че се обади, за да ти разясня по темата“. От проведената кореспонденция, нито става ясно за каква сума става въпрос нито колко дни е работила ищцата.

Районният съд е кредитирал св. показания на св. Д., но не е обсъдил показанията на свидетелката в частта, в която заявява, че никога не е имала трудов договор с „Джей Джей Про“ ЕООД, съвместно с представеното по делото, прието и не оспорено от ищцова страна писмено доказателстватрудов договор, носещо подписа и на свидетелката, че със св. Д. е имало сключен трудов договор от 30.10.2020г., който със заповед №7/04.11.2020г. е прекратен в срока на изпитване в полза на работодателя. Еднозначният извод, който следва е, че свидетелката невярно твърди, че е работила по едно и също време с ищцата Т. М., която последно е работила на 12.10.2020г. а св. Д. е започнала работа доста по късно видно от представения трудов договор. Този извод е подкрепен от св. показания на И. Ц.. Изготвените от ответника графици са частни диспозитивни документи и нямат обвързваща сила за съда, но същите следва да бъдат обсъждани съвкупно с останалите писмени и гласни доказателства по делото. Относно изготвените от ответника графици за работа Районният съд е направил извод, че ищцата не е включена в него защото не е имала подписан трудов договор, но това не е така. Не е включена в графиците, защото не имало предвидимост в кои дни ще идва на работа, което е видно както от разпокъсаността на дните в които е работила по представената таблица за отработени дни и часове, така и от св. показания на Ц.. Основният спор е относно обема на положения труд.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

5

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По делото няма спор между страните, че не са сключвали писмен договор, а са се уговорили М. да полага труд в като *** в „***“ срещу възнаграждение.

Ответникът с Писмения отговор по чл.131 от ГПК не оспорва обстоятелството, че ищцата е идвала на работа през м.септември, 2020г. на определени дати 22.09., 23.09., 25.09., 27.09. и 30.09., но е работила на непълна смяна. Също така не оспорва и факта, че е имало договорка за заплащане на възнаграждение в размер на 40 лв., но за пълна работна смяна на 8 часа, и всичко дължимо било заплатено. Въззивната инстанция намира, че обосновано Районният съд е кредитирал показанията на св.Д., не само защото същата е работила по това време заедно с ищцата, но и показанието кореспондира с приложената кореспонденция по Viber. По-конкретно свидетелката започнала да обучава новата колежка. Функциите, които изпълнявала лира *** и ищцата работела наравно с тях. Според свидетелката М. започнала работа на 17.09. и последен работен ден било на 14.10., когато причината да спре работата станало, че се усъмнила, че е контактна с лице, заболяло от Ковид. Във Viber кореспонденцията салонният управител Ц. е казал, че ще си получи остатъкът от парите след карантината. Същият е потвърдил с показанието си, че ищцата е работила при тях за един кратък период като ***ка. За периода 20 дни положен труд /съгласно показанията на св.Д./ уговореното възнаграждение възлиза на общо 800 лв. /по 40 лв. на ден/.

В тази насока, Районният съд правилно е преценил, че от тази сума 800 лв. следва да се приспаднат 200 лв., които са били заплатени, тоест дължими са само 600 лв.

Решението се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат дружеството- жалбоподател ще бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна Т. М. сумата 300 лв. за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно приложените ДПЗС и Списък за разноските по чл.80 от ГПК.