Определение № 6241 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6241 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500909 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повод Определение № 3552/26.01.2026 г., постановено по ч.гр. д. № 54714/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 28 състав, с което е повдигнат спор за местна подсъдност на образуваното производство по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против длъжника Л.Р.Ф. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за суми дължими по договор за потребителски кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Районен съд Дупница е сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено на 31.01.2025 г. на хартиен носител в РС Кюстендил, по което е било образувано ч.гр.д.№ 270/2025 г., прекратено с определение от 31.01.2025 г. и изпратено по подсъдност на РС Дупница с оглед извършената справка за настоящ адрес на длъжника – гр.Бобов дол, ул.********.

По подаденото заявление от 31.01.2025 г., РС Дупница е издал на 11.03.2025 г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми по договор за потребителски кредит по образуваното гр.д.№ 442/2025 г. по описа на съда.

С подаденото на 05.08.2025 г. възражение по чл.414 ГПК длъжникът е възразил в срок срещу заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 05.08.2025 г. на заявителя са били дадени указания на основание чл.415 ГПК за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 ГПК за дължимите суми.

1

В изпълнение на дадените от съда указания на 27.08.2025 г. е била подадена искова молба, с която са били предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове срещу длъжника.

С определение № 1284/07.11.2025 г. по образуваното производство – гр.д.№ 1752/2025 г. по описа на РС Дупница, производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС с излагане на съображения, че в случая местната подсъдност на спора следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл.113 ГПК, сочеща че компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Посочил е, че настоящият адрес на ищеца към момента на депозиране на исковата молба е в гр. София, поради което и местно компетентен да реши спора съд е СРС .

По образуваното пред СРС гр.д.№ 54714/2025 г. с определение № 3552/26.01.2026 г. съдът е повдигнал на основание чл. 122 ГПК препирня за подсъдност между двата районни съдилища с излагане на аргументи, че съгласно чл.

422, ал. 1 ГПК установителният иск за вземания по заповед за изпълнение се фингира да е подаден в деня на подаване на заявлението за издаването му, когато настоящият адрес на ответника е бил в Бобов дол - град в района на Районен съд – Дупница.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.

Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Или в случая се касае за местна подсъдност, за която съдът следи служебно. Въпросът за приложението на нормата на чл. 113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на редица постановени от ВКС определения, в които се приема, че особената местна подсъдност се прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, в който се въвеждат нови правни категории и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на определени права на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното реализиране на тези права са обвързани именно с него или, както е посочено в определение № 697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 514/2009 г., I т. о., приложимостта на чл. 113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск.

Налице е и съдебна практика, обективирана в определение № 1874/07.06.2017 г. по 2 ч.гд. № 2322/2017 г. на САС, определение № 181 от 08.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. На ВКС, ІІ т. о.; определение № 438 от 05.07.2012 г. по ч. т. д. № 404/2012 г. на ВКС, І т. о. и определение № 544 от 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., според която предвидената в чл.113 ГПК специална подсъдност е изборна, т.е. тя дерогира общата подсъдност по чл. 105, респ. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК и е предоставена като правна възможност и привилегия на определени лица, поради което се прилага когато ищецът е обосновал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тези норми предпоставки, т.е. при подаване на исковата молба пред съда по настоящия си адрес, се е позовал на качеството си на потребител.

Преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор - напр., § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В случая, както бе посочено вземането по записа на заповед се основава на договор за кредит сключен с потребител. Съобразно указанията на чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.

С оглед това и както правилно е приел Софийски районен съд, местно компетентен да разгледа заявлението, предявения иск по реда на чл.422 ГПК и да се произнесе по него е РС Дупница, тъй като това е съда по настоящия или постоянен адрес на длъжника потребител.

Съобразно изложеното, Софийски градски съд намира, че компетентен да се 3 произнесе по процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение е РС Дупница.

Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по спора образуван по искова молба вх.№ 9719/27.08.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Л.Р.Ф., с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания от сключен договор за потребителски кредит /по образувано гр.д.№ 1752/2025 г. по описа на РС Дупница/, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 11.03.2025 г. по гр.д.№ 442/2025 г. по описа на РС Дупница е РС Дупница.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4