Решение № 496 от 13.06.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Добрич, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230104100 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на “БАНКА ДСК” АД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК на търговеца 121830616, представлявяно от изпълнителните директори С. Л. С. и Д. Н. Н. срещу Е. А. М., ЕГН **********, ***.

Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, а именно: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед №1069/19.08.2022г., изд. по ч. гр. д.

№2395/2022г. по описа на ДРС:

- 2000.00 лева, представляваща неиздължена главница към 16.08.2022г. по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2021 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 18.08.2022 г. до окончателното изплащане;

- 357.36 лева договорна лихва за периода 20.09.2021 г. 03.06.2022 г.;

- 40.55 лева –обезщетение за забава за периода 04.06.2022 г. 15.08.2022 г., - 75.00 лева - заемни такси.

В ИМ се твърди, че на 06.07.2021г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и Е. А.

М., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, неразделна част от който, са Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит (наричани по-долу „Общи условия“) и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на „Банка ДСК“ (наричани по-долу „Условия“). Договорът уреждал взаимоотношенията между банката и клиента във връзка с издаването и ползването на кредитна карта DSK MAXI GO, при спазването на горепосочените Общи условия и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти.

Банката предоставила на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурявал чрез кредитна карта, в размер на 2 000 лева (две хиляди лева) с променлив лихвен процент, същият към датата на сключване на договора е бил 21,95 % годишно. Лихвеният процент се формирал от стойността на референтен лихвен процент (РЛП), който при сключването на договора е бил 0,11 % и фиксирана надбавка в размер на 1

21,84 %. РЛП представлявала индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от Общите условия: срокът на ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на картата, който в случая бил 3 години, (видно от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти).

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Договора за кредит, се определяла месечна падежна дата, а съгласно чл. 29 от Общите условия - се определяла и минимална сума за револвиране, която клиентът бил длъжен да внася в рамките на определен срок след падежната дата, която сума била посочена в Условията, в случая - 30 лева за кредитна карта с лимит от 1000.00 лева и 60.00 лева за кредитна карта с лимит до 2000 лева. За месечна падежна дата страните са уговорили 20-о число на месеца.

Кредитът е следвало да се ползва и погасява и при всички други условия договорени с Договора, Общите условия и Условията към него.

Кредитът се отчита по индивидуална заемна сметка № ****. За целите на обслужване на кредита, Е. М. е посочил разплащателна сметка № *******.

„Банка ДСК“ изпълнила своето задължение, като издала на длъжника М. карта DSK Maxi Go (кредитна карта) и е предоставила по нея лимита от 2000.00 лева, който клиентът можел да ползва при посочените по-горе условия на револвиране.

Клиентът усвоил целият кредитен лимит.

Никакви плащания по кредита не са правени от страна на М.. „Банка ДСК“ АД, е правила неуспешни опити за осъществяване на контакт с кредитополучателя, с цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането на кредита.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Общите условия, в случай, че четири поредни месеца считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвирал със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спирало.

Съгласно чл. 39 от Общите условия:Ако клиентът не погаси задължението си в размера и в срока по чл. 38, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратявало.

Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, ставало изискуемо. Последиците настъпвали след уведомление до клиента, с оглед изискването на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради това, че кредитополучателят не е револвирал кредита повече от четири месеца до датата на подаването на настоящата искова молба, налице били предпоставките, предвидени в чл. 38 и чл. 39 от Общите условия за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък на кредита, като банката предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Изпратена била покана- уведомление до кредитополучателя Е. М., чрез ЧСИ С. С., връчена на адресата, посредством залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК, чийто 14 дневен срок е изтекъл на 03.06.2022г. С поканата-уведомление било отправено изявление за обявяване предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита.

Така, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.06.2022г.

Поради това, на 16.08.2022г. „Банка ДСК“ подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл.

417, т.2 от ГПК срещу кредитополучателя Е. М. за дължимите суми по кредита: 2 000 лева – главница по договора за кредит от 06.07.2021г.; 357,36 лева - договорна лихва; 40,55 лева законна лихва за периода преди подаване на заявлението; 75.00 лева- заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2022 г, като е образувано ч. гр .д.

№2395/2022г. по описа на Районен съд Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е било уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителене лист от 19.08.2022г., с която длъжникът е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ горепосочените суми, както и разноските в заповедното производство, включващи: платена държавна такса в размер 49.46 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 2 лева.

С Определение № 3018/19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 2395/2022 г. съдът е спрял изпълнението по изп. дело №439/2022г по описа на ЧСИ Д . И., с рег. №901 в КЧСИ и с район на действие – ДОС, като е указал на „Банка ДСК“, че следва в едномесечен срок от връчването на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Е. А. М., с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Определението е връчено на „Банка ДСК“ на 25.11.2024 г.

С оглед на гореизложеното и в дадения му от съда срок, ищецът своевременно е предявил на 23.12.2024г. настоящата искова молба по чл. 422 от ГПК, като моли, съдът да постановите решение, с което да признае за установено, че Е. А. М. дължи на „Банка ДСК“ горепосочените суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2395/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

В ИМ ищецът заявява, че ако съдът счете, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, вследствие на връчването на поканата-уведомление посочена по-горе, да се вземе предвид, че междувременно, е настъпил крайният падеж на кредита. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ОУ, при изтичане срока на договора, същият се подновява за нов период, равен на срока на валидност на новата кредитна карта, ако не са налице предпоставките за прекратяване на договора. Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 3, б. „б“ при нарушаване на договора и общите условия от страна на кредитополучателя (а неплащането на суми по кредита представлява такова неизпълнение), банката без предизвестие прекратява договора за кредит. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя, след изтичане на първоначалния срок на кредит,а банката не е преиздала кредитната карта и срокът на договора не е подновен, т.е. настъпил е крайният падеж и всички вземания по договора са станали изискуеми.

„Банка ДСК“ АД претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.

В съдебно заседание, проведено на 14.05.2026, ищецът, редовно призован, представлява се процесуалния му представител – юрисконсулт Б. Н., моли съдът да уважи предявените искове като основателни идоказани.

С Разпореждане, ДРС на осн. чл.131 от ГПК е изпратил на ответника, препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен от назначения особен представител на Е. М. – адв. Д. М. от ДАК на 18.12.2025г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани, изцяло се оспорват.

Настоява се за назначаване на поисканата от ищеца ССчЕ с формулирани задачи към вещото лице.

Ответникът моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, проведено на 14.05.2026, Е. М., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особения представител – адв. Д. М., моли решението да бъде съобразено със събраните по делото доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По ч. гр. д. №2395/2022г. по описа на РС-Добрич, по реда на чл.417 и сл. от ГПК, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ №1069/19.08.2022г и изпълнителен лист от 19.08.2022г, в полза на Банка ДСК“ АД срещу длъжника Е. А. М., ЕГН **********, ***, за следните суми: 1022.58 евро /2000.00 лева/, представляваща неиздължена главница към 16.08.2022г. по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2021г., ведно 3 със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 182.71 евро /357.36 лева/ договорна лихва за периода 20.09.2021 г. 03.06.2022 г.; 20.73 евро /40.55 лева/ – обезщетение за забава за периода 04.06.2022 г. 15.08.2022 г. и 38.34 евро /75.00 лева/ - заемни такси, както и присъдените в заповедното производство разноски – 49.46 лв. – държавна такса и 50.00 лв.

– юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на искове за установяване на вземанията по заповедта в 1-месечен срок от получаване на съобщението, което е връчено на Банка ДСК АД на 25.11.2024г. На 23.12.2024г, банката е подала настоящата искова молба в указания и срок.

Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица и Общи условия към договора/, се установи, че на 06.07.2021г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който, на ответника му е предоставено правото да ползва револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, в размер на 2000.00 лева, достъпът до който се осъществява, посредством кредитна карта. Уговорена е възнаградителна лихва с променлив годишен лихвен процент от 21,95% годишно или 0, 06 на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент в размер на 21,84% и фиксирана надбавка в размер на 0,11%. Определен е годишен процент на разходите - 24,30%, месечна падежна дата: всяко 20-то число на месеца.

Относно прекратяване на договора, се прилагат общите условия към него, според които, срокът на действие на договора съвпада със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на картата в срока на валидността й.