Определение № 3340 от 23.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3340 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Михов като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело № 20251100206072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от Д. С. А. срещу постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура от 19.11.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 58/2023г. по описа на НСлС, пр.пр. № 10758/2023г. на СГП, образувано и водено за престъпление по чл.123, ал.1 НК.

В жалбата се декларира недоволство от прекратяването на наказателното производство като в нея се инкорпорира и изготвено от А. писмо до водещия разследването, приложено в материалите по досъдебното производство.

Коментира се бездействие на акушер -гинеколога - св. Н.Т., наблюдавала бременността на Д. А. и извършила раждането на Н. А., в резултат на което било препятствано установяване на сърдечната малформация на детето още преди раждането. Задават се въпроси, свързани с времето на провеждане на операцията и доколко не би се стигнало до фаталния за Н. А. изход, ако тя би била извършена в по-ранен етап.

Настоящият съдебен състав преценява, че жалбата е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, както и че изхожда от лице наследник на пострадалата Н. А., което е от кръга лица, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК, притежаващи активна процесуална легитимация да обжалват актовете на прокуратурата. Преценявайки жалбата като допустима, при разглеждането й по същество, този съдебен състав застъпва позицията, че тя е и основателна.

В процедурата по чл.243, ал.5 НПК първоинстанционният съд следва да оцени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът е длъжен да провери правните констатации в прокурорския акт, съобразявайки единствено дали изводите на прокуратурата са обосновани и дали ако са обосновани, съответстват на установеното от прокурора фактическо 1 положение.

При произнасянето си по реда на чл.243, ал.1 НПК прокурорът е обсъдил част от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени способи, базирайки своята позиция на заключението на тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, озаглавена от експертите „допълнителна“. От извършените процесуално-следствени действия се установява фактическа обстановка, която относително правилно е възприета от наблюдаващия досъдебното производство прокурор. Настоящият съдебен състав възприе фактология по делото в следния смисъл:

На 30.08.2022г. в СБАЛГАЛ „Проф. д-р Иван Стаматов“ - Варна се родила Н. А.. Тя била изродена от св. Н.Т. - акушер - гинеколог, която преди това наблюдавала бременността на Д. А.. Майката постъпила на 30.08.2022г. в болничното заведение и след секцио цезария в 13.30 часа родила Н. А.. При новороденото била констатирана комплексна вродена сърдечна малформация дясна камера с двоен изход тип Фало /двоен изходен отвор на дясна камера, междукамерен дефект, пулмонална стеноза и стеснение на белодробната артерия/. То било прегледано и диагностицирано от св. П.Ш. - детски кардиолог в Първа детска клиника в УМБАЛ „Света Марина“ - Варна.

Майката и детето били изписани от СБАЛГАЛ „Проф. д-р Иван Стаматов“ Варна и преведени в УМБАЛ „Света Марина“ - Варна за уточняване на първоначалната диагноза от св. Ш.. След извършени изследвания диагнозата била потвърдена. Състоянието на Н. А. налагало провеждане на хирургична интервенция, по повод на която те били консултирани на 18.10.2022г. в Национална кардиологична болница - София. След изследванията на 48 дневното бебе, било препоръчано на родителите тази интервенция да се осъществи между шестмесечна и едногодишна негова възраст и при достигане на тегло от поне 5 кг. Междувременно през месец ноември 2022г. Н. А. за първи път получила хипоксемична криза, която била един от симптомите на диагностицираната вродена сърдечна малформация. След раждането на детето били извършвани ежемесечни прегледи от доц. Ш. в град Варна, а през месец януари 2023г. и в Националната кардиологична болница в град София, при които не били установени данни за влошаване на нейното състояние. На 12.04.2023г. Н. А. отново получила хипоксемична криза, съпроводена и със спиране на дишането, което наложило хоспитализирането й в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна. При постъпването й там тя била приета в ДОИЛ с генерализирана цианоза и хипоксемия.

След извършване на кислородотерапия, медикаментозно лечение и вливане на глюкозо-солеви разтвори, на 17.04.2023г. била изписана като хемодинамично стабилна и афебрилна. Била насочена за планова оперативна корекция в УМБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД София, където постъпила, след предварителна уговорка, на 18.04.2023г. По време на престоя й в НКБ на Н. А. били извършвани множество, включително и компютърно-томографско, изследвания. Случаят й бил разгледан на кардиохирургично обсъждане в болницата, на което се взело решение за радикална оперативна корекция с 2 тунелиране на лявата камера към аортата през междукамерния дефект и дезобструкция на деснокамерния изходен тракт в кратки срокове. Лекарите констатирали, че са налице анатомични особености в разположението на междукамерния дефект, налагащи имплантация на клапен кондуит ДК/БА.

Препоръчали Н. А. да се яви за хоспитализация при повикване за операция.

Такава била извършена на 02.06.2023г. за времето от 08.00 до 15.00 часа. По време на операцията било констатирано проблематично тунелиране на лява камера към аортата, поради което се взело решение за извършване на еднокамерна, а не на първоначално предвидената двукамерна корекция.

Операторът - св. С.Л. направил билатерална бидирекционална анастомоза на Глен, атриосептектомия /комуникация между двете предсърдия/, дезобструкция на деснокамерния изходен път, прекъсване на връзката между дясната камера и ствола на белодробната артерия. Това била т. нар. помощна операция и целта й била постигане на приемливо кислородно насищане и приемливо съотношение между системното и белодробното кръвообръщение.

Непосредствено след операцията било констатирано високо налягане в белия дроб и ниски нива на сатурация. Бил направен опит за спиране на апаратната вентилация на първия следоперативен ден, като Н. А. била екстубирана, но поради настъпили апнея и срив в хемодинамиката отново била интубирана, оставайки на апаратна вентилация в тежко общо състояние. На 04.06.2023г. в 21.50 часа настъпил хемодинамичен срив.

След проведената кардиопулмонална ресусцитация и 30 минути след началото й сърдечната дейност на Н. А. била възстановена за около 15 минути, след което настъпил нов хемодинамичен срив. Отново били извършени реанимационни действия, но в 23.05 часа на 04.06.2023г. настъпил летален изход.

При извършената на 06.06.2023г. аутопсия на тялото на детето било установено състояние след оперативно лечение на вродена сърдечна малформация /дясна камера с двоен изход тип Фало, хипоксемия/ билатерална Глен анастомоза, артериосептектомия, следоперативна сърдечна недостатъчност и хипофункция на Глен циркулацията; асцит и кръвонасядане вляво теменно, субдурален и субарахноиден кръвоизливи вляво.

Възприетата от настоящия състав фактическа обстановка се основава на събраните до момента по делото доказателствени източници – показания на свидетелите Д. А., Н. А., С.Ш., З.В-Е., Р.Л., Д.Д., Д.П., Л.З., Б.С., К.Н.-К., С.Л., В.Д., С.Д., В.М., Р.М., М.К., И.М., Е.И. /Л./, А. Ц., Г.У., О.Н., К.Г., П.Ш., З.П.,

Н.Т., С.П., З.Б. и Л.Д., от заключенията на изготвените съдебно-медицинска експертиза на труп и „допълнителна“ съдебно-медицинска експертиза, от писмените доказателства – приложена медицинска документация от Национална кардиологична болница - София, УМБАЛ „Света Марина“ и СБАЛГАЛ „Проф. д-р Иван Стаматов“ - Варна, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на I Детска клиника при УМБАЛ „Света Марина“, удостоверение за раждане и препис - извлечение от акт за смърт на Н. А..

В хода на досъдебното производство водещият разследването следовател е извършил процесуално-следствени действия, за да събере относима 3 доказателствена информация, но тя е със съдържание, недостатъчно на този етап, за да бъде споделен като обоснован изводът на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Действително, в хода на разследването са проведени разпити в качеството на свидетели на лица, чиито длъжност и изпълнявани функции предполагат наличие на относимо знание за причината за разследваната смърт на Н. А.. Единствено не е извършван разпит на участващия като втори асистент в оперативния екип - М.К., която би следвало непосредствено да е възприела осъществените манипулации по време на оперативната интервенция и чиито показания биха осветлили начина на провеждане на операцията, причината за изоставяне от оператора на предварително взетото решение за двукамерна корекция и извършване само на т.нар. помощна операция /еднокамерна корекция/. Всъщност този въпрос не е изяснен въпреки извършените разпити на С.Л. и И.М., като показанията на последния са твърде лаконични и фрагментарни, вероятно възпроизвеждащи информация в налични писмени доказателствени източници по делото, един от които е оперативния протокол. Тяхната съдържателност /или липсата на такава/ очевидно е задоволила водещия разследването и наблюдаващия прокурор, за да преценят, че делото е напълно изяснено и наказателното производство следва да се финализира чрез прекратяването му. Оскъдност на възпроизвеждане на възприетата информация се наблюдава и в показанията на доц. П.Ш., от непредубедения прочит на които се установява, че те преповтарят отразеното в медицинска документация, а не лични възприятия на свидетеля, за когото са налице данни по делото, че пръв е поставил диагнозата на Н. А. непосредствено след раждането й, потвърдена и впоследствие от медицинските специалисти от Националната кардиологична болница, както и ежемесечно е наблюдавал и контролирал състоянието й.

Обстоятелства за неговите наблюдения върху състоянието на детето и необходимостта от спешна или планова операция, както и всичко, свързано с медицинския статус на А. до нейната кончина, в разпита на свидетеля не са налице. При тази оскъдност откъм съдържание на описаните гласни доказателствени източници, прокурорът е приел да избере позицията да прекрати наказателното производство, основавайки се на заключението на „допълнителната“ съдебно-медицинската експертиза, както и на показанията на св. Н.Т. и св. П.Ш., върху които фокусира вниманието си. Освен това прокурорът е възприел, че свидетелите Г. и Ш. са посъветвали родителите на Н. А. „да извършат операцията в най-кратки срокове“. Подобна информация се съдържа единствено в показанията на майката на пострадалата, но тя не е съпоставена с носена от други доказателствени източници, за да се обективира позицията на прокурора дали и защо я приема за достоверна. В свидетелствата на д-р С.Ш. и д-р К.Г. - детски кардиолози в НКБ и УМБАЛ „Света Марина“ не се съдържат подобни данни - напротив и двамата свидетели твърдят, че към момента на техните наблюдения на детето, те считали, че не се е налагала спешна оперативна корекция, а такава е следвало да се извърши в планов порядък. Изследването на този въпрос е от 4 немаловажно значение, а той е поставен и от жалбоподателката А., тъй като е релевантен за установяване наличие или не на причинна връзка между времето на провеждане на операцията и леталния изход и дали не е била налице необходимост от спешна интервенция при констатирани неколкократни хипоксемични кризи при Н. А. месеци преди интервенцията.

Този и други въпроси не са изяснени и от заключението на съдебномедицинската експертиза, което прокурорът ползва за основа на мнението си за прекратяване на наказателното производство.

Действително, еднопосочна и последователна е тезата на вещите лица по изготвената съдебно-медицинска експертиза, че в изследваната медицинска документация не се съдържат данни, сочещи на допуснати пропуски в диагностичния и лечебния процес, както и на нарушения на правилата за добра медицинска практика, като са спазени и медицинските стандарти. В заключение експертите посочват, че „фактически и практически смъртният изход не е бил предотвратим“. Тази позиция, обаче, е изцяло декларативна, като от заключението на съдебно-медицинската експертиза не е видимо въз основа на какво вещите лица достигат до този свой извод. В изготвеното заключение експертите са отговорили лаконично на поставените от следователя въпроси като голяма част от него представлява описание на материали от делото, приети от експертите като значими за отговорите на поставените им въпроси без наличие на аргументи, въз основа на които е достигнато до отразените лаконични отговори, а това придава на експертизата декларативност и необоснованост.