Определение № 355 от 11.08.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Смолян, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500321 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 248,ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 5689/08.07.2026г. от Д. А. Б. чрез пълномощника му адв.

А. Д. от САК срещу Определение № 428/22.06.2026г.,постановено по гр.д.№ 664/2025г. по описа на Районен съд-Смолян, с което е изменено постановеното по делото решение № 538/23.11.2025г., в частта ме за разноските, като е намален размера на присъденото в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение от 960,00 лева(490,84 евро) на 306,77 евро(600 лева).

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението, което се иска да бъде отменено, а решението – изменено в частта за разноските, като на адв. Д. се присъди адвокатско възнаграждение в пълния му претендиран размер.

Ответникът по частната жалба „В. К.“ АД не е делозирал в срок отговор.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 538/23.11.2025г., постановено по гр.д.№ 664/2025г. Смолянският районен съд е прогласил за недействителен Договор за паричен заем

Standart 30 plus

№

********/27.02.2024г., сключен между Д. А. Б. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и "В. К." АД,с ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11,ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26,ал.1, предложение първо от ЗЗД.Осъдено е "В. К." АД,с ЕИК ********* да заплати на Д. А. Б. с ЕГН ********** на основание на чл.55, ал.1,предл. І-во от ЗЗД сумата в размер на 566,75 лева, недължимо платена по Договор за паричен заем Standard 30 plus № ******** от 27.02.2024г. Осъдено е "В. К." АД,с ЕИК ********* да заплати на Д. А. Б. с ЕГН ********** направените съдени разноски по делото в размер на 465,00 лева. Осъдено е "В. К." АД,с ЕИК ********* да заплати на адвокат А. Д.адвокат в САК адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лева за осъщественото безплатно 1 процесуално представителство по делото.

От "В. К." АД е депозирана молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като бъде намален размера на присъденото в полза на адв.А. Д. адвокатско възнаграждение от 960 на 480 лева.

С обжалваното определение районният съд е изменил, постановеното от него Решение № 538/23.11.2025г. по гр.д.№ 664/2025г., като е намалил размера на присъденото на адв.А. Д. адвокатско възнаграждение от 960 лева (490,84 евро) на 306,77 евро(600 лева). В мотивите на определението районният съд е приел, че в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, отчетен е положения от процесуалният представител квалифициран труд на адвокат за проучване на делото, изготвяне на искова молба, както и на молба по хода на делото и при съобразяване като ориентир с Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, е приел, че разумно и пропорционално предвид материалния интерес на уважените искове е възнаграждение в размер на 306,77 евро (600 лева)

Въззивният съд споделя този извод.

Няма спор, че признатият за недействителен Договор за паричен заем Standart 30 plus № ********/27.02.2024г., сключен между Д. А. Б. и "В. К." АД е за сумата от 650 лева, като общата дължима от потребителя сума е по – голяма в размер на 1076,75 лева. Доколкото се претендира недействителност на целия договор за паричен заем, цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора, т.е. общата сума,дължима от потребителя.

Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид. Това на практика е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на потребителя, а той да върне при условията на договора. Според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, съдържанието на понятието "стойност на договора", когато няма за предмет вещни права, се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена. В случая предмет на договора за заем е сумата от 650 лева, която е била предоставена на ищеца за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят тази сума, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Не водят до друг извод разпоредбите на чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото те са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на ГПР по кредита, респ.правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не дерогират императивни процесуалноправни правила.

В случая против ответника "В. К." АД при условията на кумулативност са предявени два обективно съединени иска – установителен с цена на иска 650 лева и и осъдителен на основание чл.55,ал.1,предл.І-во ЗЗД с цена на иска 566,75 лева. Както се приема в Определение № 146 от 04.04.2022г по т.д. № 358/2022г, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове се определя върху цената на всеки от исковете по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл.

2

7, ал. 2 определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Т.е. за определяне на материалния интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно, съобразно която се определя отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така в случаите на обективно съединени при условията на кумулативност искове отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки от тях. „Интересът“ по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В този смисъл е и разпоредбата на § 1а, ал.1,т.2, според която по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Именно съобразно стойността на договора, респ. цената на иска, размерът на адвокатското възнаграждение по предявения против ответника „В. К.“ АД установителен иск с цена от 650 лева е 400 лева без ДДС, а по осъдителния иск с цена 566,75 лева –също 400 лева без ДДС или общо 800 лева без ДДС, съответно 960 лева с ДДС, равняващи се на 490,84 евро. Районният съд е определил по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от посочения в размер на 306,77 евро.

Действително, както се приема и в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22, посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения размери служат само като ориентир при служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая не би могло да се приеме, че делото е с фактическа и правна сложност, доколкото по повдигнатия материалноправен спор има обилна безпротиворечива съдебна практика при дължима от съда служебна проверка за неравноправност на клаузите и без да са повдигнати възражения в този смисъл; извършените от пълномощника процесуални действия включват само подаване на искова молба и молба делото да се разгледа в отсъствието на пълномощника на ищеца, без процесуално представителство в съдебно заседание; делото е приключило в едно съдебно заседание.

Едновременно с това настоящата инстанция споделя и разрешението, дадено в Определение № 3476 от 20.12.2024 год. на ВКС по ч.т.д. № 1945/2024г, препращащо към Определение по т.д. № 682/23 г. І т.о. на ВКС, че макар фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения да не са задължителни, няма пречка да се изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че справедливото и обосновано остойностяване на адвокатския труд не следва да изхожда само от конкретиката на случая при пълно игнориране на нормативния минимум на хонорара, тъй като подобен подход би създал риск от субективизъм и непредвидимост на произнасянето на съда, респ. до присъждане на различен размер на възнаграждението дори при еднотипни спорове, което, създавайки правна несигурност, е обществено неприемливо. В този смисъл за по - разумен и балансиран следва да се възприеме подходът установените в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа адвокатски 3 възнаграждения да служат като принципна база за определяне на пазарната стойност на положения от адвоката труд с възможност за намаляването им според спецификите на конкретния спор.

В настоящият случай отчитайки тези специфики, а именно малкият материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност - касае се за спор, по който вече има установена константна съдебна практика по прилагането на закона, липсата на многобройни и усложнени процесуални действия - делото е разгледано в едно съдебно заседание, без процесуално представителство на страните, както и факта, че от същия ищец и същият пълномощник за заведени множество еднотипни дела по взети бързи кредити срещу различни кредитори, като по всички се излагат еднакви доводи за недействителност на договорите за потребителски кредити на основание чл.22 ЗПК във вр.с чл.11,ал.1т.10 от ЗПК във вр. с чл26,ал.1 от ЗЗД, с оглед на което правилно районният съд е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 960 лева на 600 лева (306,77евро) което е е разумно и пропорционално на извършената адвокатска работа, поради което частната жалба като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 428/22.06.2026г.,постановено по гр.д.№ 664/2025г. по описа на Районен съд-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4